Както можеше да се очаква, новият президент на Черна гора е Мило Джуканович. В навечерието на изборите той каза, че „Балканите пак се превръщат в арена на битки между Великите сили“. Неговите битки през последните 27 години откакто е в политиката и в управлението на страната му помогнаха да укрепи властта си в малката Черна гора и да се превърне в политик с най-дълъг политически стаж на Балканите и в Европа.
ПОБЕДАТА МУ
на президентските избори беше очаквана. В Черна гора в която правото на глас имат 532 599 граждани всичко се знаеше предварително. Даже и социологическите агенции му даваха горе-долу такава преднина пред останалите. Такъв обигран политик като Мило Джуканович много добре знае как се печелят избори в условия на криза с разединена опозиция и с контрол върху всички институции и хора в държавната и общинска администрация. От гласувалите 64%, Мило Джуканович спечели 53,8% още на първи тур. В 17 от общо 23 общини, той спечели над 50%, включително с по-големите градове на страната – Подгорица, Никшич, Котор, Херцег нови, но и в по-малките градове с преобладаващо албанско население.
Изненадата на тези президентски избори е големият процент от 33,5%, който получи лидера на опозиционния Демократечен фронт, Младен Боянич, който след обявяване на резултатите отказа да поздрави победителя с думите, че „вместо да празнува той трябва да се срамува от такава победа“. Според Боянич, „Джуканович е спечелил победата с шантаж, натиск и с помощта на неговите послушници в държавната администрация“. Третопласиралата се на изборите Драгиня Вуксанович, издигната от Социалдемократичската партия, която спечели 8,3% също отказа да поздрави победителя защото „Джуканович не заслужавал поздравление“ и че „този резултат е последица от заробената държава и проблемите в опозицията“.
ЧЕРНОГОРСКОТО ОБЩЕСТВО
е разделено по много признаци – социални, национални, политически, икономически, идеологически. На 12 април, три дена преди президентските избори, Медийната асоциация в Югоисточна Европа призова Джуканович „да спре да да оказва антиск върху свободните и професионални медии наричайки ги „фашисти“ и „рекетьори“, само заради това че пишат за корупцията в неговото обкръжение“. През последните години само върху редакцията на „Вийести“ в Подгорица е имало 25 нападения, от които само едно е разкрито.
Факт е обаче, че управляващата Демократическа партия на социалистите /ДПС/ чийто лидер е Мило Джуканович има натрупан опит в провеждането на избори и най-вероятно и този път е заложила на своите членове в огромната държавна и общинска администрация, в която се назначават само хора с партирен билет. Също така се знае и се пише, че Мило Джуканович без подкрепата на албанците в Черна гора и албанската диаспора извън Черна гора, нямаше да може да спечели толкова убедително изборите. За всеки черногорец извън страната, който е решил да гласува, Съветът за сътрудничество с диаспората отпуска безплатен самолетен билет и 100 евро парична помощ. Въпросният съвет оглавява самият Мило Джуканович.
В навечерието на изборите, вицепрезидентът на Косово, Енвер Ходжай призова албанците в Черна гора и по света да гласуват за Джуканович. Минути след обявяване на резултатите, пръв го поздрави косовският премиер Хашим Тачи с думите „Поздравявам моя стар приятел Мило Джуканович за победата“. От друга страна, опозицията е разединени по различни признаци – икономически, социални, просръбски, проруски и най–вече лични. За разлика от тях, Мило Джуканович през цялото време на кампанията залагаше единствено и само на европейската перспектива на Черна гора и членството й в НАТО, което осигурявало на хората доходи и сигурно бъдеще с ясна перспектива. Той обеща на сънародниците си до края на петгодишният му мандат да въведе страната в ЕС. Не каза обаче, че този път никак няма да е лесен и че по пътя на Европейския съюз има много трнливи пътеки които ще трябва да преодолява той и правителството на Черна гора.
МИЛО ДЖУКАНОВИЧ
е човек с безспорно богата политическа кариера. Той е смел, добър оратор, политически прагматик, неприкосновен лидер и разбира се, много властен. В неговата политическа кариера присъстват много интриги, намесени са и и немалко съмнителни бизнес интереси, афери, пари, конфликт на интереси. Обвиняват го, че семейство Джуканович контролира голяма част от икономиката на страната, като през Първа банка на Черна гора, собственост на брат му, се въртят много пари с неясен произход.
От 1991 година до днес, Мило Джуканович е бил седем пъти премиер, два пъти президент и действащ лидер на управляващата повече от две десетилетия Демократическа партия на социалистите. Той е и единственият политик от бивша Югославия, който политически оцеля след кървавото разпадане на бивша Югославия, бомбардировките на НАТО и разпадането на Държавната общност Сърбия и Черна гора. Успя с мирни средства да извоюва независимостта на Черна гора, по негово време страната му стана член на НАТО и започна преговори с Европейския съюз и рязко прекъсна тардиционно близките си отношения с Русия. В края на 2016 година по време на последните парламентарни избори даже я обвини в опит за преврат. Според списание „Форбс“, той е в класацията на най-богатите президенти в света, намиращ се на 20 място по богатство което изнася 14,8 милиона долара. Носи Ролекс и харесва компаниите на богати бизнесмени.
Политическата си кариера започва като младежки активист а през 1979 година става член на Централния комитет на Съюза на югославските комунисти. В навечерието на разпадането на бивша Югославия, когато в Сърбия идва на власт Слободан Милошевич, той организира демонстрации срещу старото ръководство на Черна гора. С помощта на Слободан Милошевич през 1991 година на 29 години става премиер на Черна гора и най-младият премиер в Европа.
Към края на 1996 и началото на 1997 година се дистанцира от Милошевич, наричайки го „човек със застаряла политическа философия около който кръжат корумпирани политици“. Това довежда до разцепление в две фракции на управляващата Демократическа партия на социалистите. През 1997 година печели президентските избори и поема кормилото на ДПС.
През месец март 2000 година Джуканович е сред подписалите се под Белградското споразумение за създаване на Държавната общност Сърбия и Черна гора. Тя продължава да съществува до 21 май 2006 година, когато в Черна гора се провежда Референдум за независимост. 55% от излезлите да гласуват на референдума са за независимост на страната. Сърбия е в шок, но друг избор освен да признае волята на гражданите на Черна гора, няма.
На 22 юни 2007 година, италианската агенция Анса съобщава някои детайли от разследването на италианската прокуратура в Бари, в което името на Мило Джуканович е замесено в „престъпна група“, която в периода мужду 1997 и 2000 година се е занимавала с незаконна търговия на цигари на линия Черна гора и италианската област Пуля. В резултат на това групата е спечелила от този незаконен бизнес един милиона евро. През 2009 година, разследването е „архивирано“ с оглед на факта, че Мило Джуканович се връща в политиката като премиер, с което получава дипломатически имунитет.
Напоследък медиите и опозицията го обвиняват, че е направил сделка с арабския Инвестиционен фонд от Абу Даби за 50 милиона долара които ще бъдат инвестирани в икономиката на Черна гора при неясни условия. Има съмнения, че фондът цели да участва в приватизацията, която ще се провежда под зоркото око на Мило Джуканович. През октомври 2016 година, германският вестник „Булгерштиме“ написа статия по темата озаглавена като „Опасни игри – Черна гора на продан“.
СЛЕД ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА
на Мило Джуканович, която ще му осигури още пет години участие в управлението на страната, той ще стане най-дълго управлаяващият политик на Балканите и в Европа. Остава да видим какъв ще е успехът за страната му и за хората в тази малка балканска държава.
