Премиерът Бойко Борисов предаде от името на България председателството на Съвета на Европейския съюз на канцлера на Австрия Себастиан Курц. Преди събитието българският министър-председател проведе работна среща с канцлера Курц и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, съобщиха от правителствената пресслужба.
В състава на официалната делегация в Австрия е и министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.
Виена пое днес ротационното председателство на Съвета на ЕС от София с пикник и концерт в Алпите. На пистата над световноизвестния ски курорт Шладминг българският министър-председател Бойко Борисов символично даде флага, символизиращ председателството на Съвета на ЕС, на своя австрийски колега. На церемонията присъства и председателя на Европейския съвет Доналд Туск.
Приоритети на австрийското председателство
Предизвикващият разкол въпрос на миграцията ще бъде начело в дневния ред, след като дясното австрийско правителство поема ротационното председателство на Европейския съюз.
„Европа, която защитава“ е девизът, който Виена е избрала за третия си период на водещата позиция, на която на ротационен принцип на всеки шест месеца застават различни държави от ЕС. Председателството дава възможност на Австрия да води срещите и да поставя дневен ред в момент, когато блокът се бори с продължаващия приток на мигранти, управлението на външните си граници и други въпроси като Брекзит.
Освен миграцията, която оглавява списъка с приоритети на Австрия още преди срещата на върха на ЕС за бежанците тази седмица, правителството на канцлера Себастиан Курц ще трябва да наблюдава преговорите за бюджета на ЕС и да постигне напредък по въпроса за разширяването на блока със страните от Западните Балкани.
Постигането на осезаеми резултати обаче се очаква да бъде трудно, отчасти поради началото на кампанията за европейски избори през май 2019 г., както и поради преговори без напредък по Брекзит с Великобритания преди оттеглянето на Лондон от блока в края на март 2019 г.
Миграция
Европа изпадна в политическа криза през последните седмици, след като и Италия, и Малта отказаха да позволят на спасителен кораб със стотици мигранти на борда да акостира в техни пристанища. В крайна сметка Испания предложи вариант със свое пристанище.
Правителството на Курц, което е коалиция с крайнодясната Партия на свободата, е с твърда позиция по въпроса за миграцията, призовавайки към по-рестриктивна политика по въпроса от страна на ЕС, включително засилване на защитата на външните граници на съюза.
Напрежение между страните-членки на ЕС предизвикват също и мненията за реформа на т. нар. „Дъблински правила за даване на убежище“, според които мигрантите са ангажимент за първата европейска страна, в която пристигнат.
Малко вероятно е Австрия да успее да намери изход от тази нерешена ситуация, доколкото Виена подкрепя позицията на страните от Вишеградската четворка, които отхвърлят предложението на Брюксел за разпределяне на бежанците между страните от ЕС по време на криза.
Бюджет на ЕС
Друго голямо предизвикателство пред Виена е напредъкът в преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС за периода от 2021 до 2027 г. Курц тази седмица повтори, че е „възможно“ постигането на споразумение преди изборите за Европейски парламент догодина. Преговорите обаче се усложняват от предложените съкращения в Общата селскостопанска политика (ОСП), най-голямата сфера на разходи на ЕС, на която в голяма степен разчитат големите земеделски производители Франция и Испания.
Също така за първи път този европейски бюджет ще финансира военни мощности и инфраструктура, която да бъде използвана от армиите, т.е. предоставя финансови средства за обща отбранителна политика на ЕС.
Политика на разширяване на ЕС
Поради централната си позиция в Европа и своята история Австрия иска по-голяма интеграция на нейните съседи от Западните Балкани в съюза.
„Този регион е част от Европа по отношение на икономическата политика и сигурността и е доказан надежден партньор по време на миграционната криза“, е позицията на Виена.
Във вторник ЕС се съгласи да отвори преговори за присъединяване към блока на Албания и Македония, които да започнат през юни догодина, поставяйки за реализирането на това определени условия, които двете страни трябва да изпълнят.
Австрия би предпочела това да стане през нейното председателство.
Виена има намерение да подаде ръка на страни като Черна гора и Сърбия в тяхното придвижване към пълноправно членство в блока.
