Провалите на руската политика на Балканите са абсолютно закономерни. Те са резултат от залагането на продажни циници, придружено с нежеланието да се признаят реалностите, пише в своя анализ за „Дойче веле“ Константин Егерт .
Гърците много се стараха. Те направиха всичко, което можеха. Когато правителството на Алексис Ципрас реши миналата седмица да изгони двама руски дипломати и да забрани влизането в страната на други двама руснаци, официалното изявление на гръцкото външно министерство излъчваше миролюбие – Атина разглежда това като изолиран инцидент, който по никакъв начин не трябва да повлияе на прекрасните отношение с Москва.
Как гърците обидиха Путин
Гръцките дипломати тогава напомниха: Гърция е една от малкото страни, които отказаха да изгонят руски дипломати през пролетта, както направиха почти около 30 държави в знак на солидарност с Великобритания след отравянето на семейство Скрипал.
По същество гръцкото правителство каза на Москва:
„Ние сме недоволни от вашите опити да се намесите в процеса на нормализиране на отношенията с Македония. Не ни харесва, когато вашата агентура се опитва да купи наши чиновници и архиереи, включително чрез Императорското палестинско православно общество. Ние не желаем вие да се опитвате да влияете по този начин на нашата вътрешна и външна политика. Но всичко това сме готови да го забравим – само повече не трябва да чупите съдовете в къщата на вашите гръцки приятели, които обичайно са толкова отзивчиви към антиамериканизма и „православната солидарност“.
Но ответните пропагандистки залпове на Москва шокираха дори традиционно русофилско настроени гърци. Първоначално руското МВнР заяви: Атина, изгонвайки руските дипломати, действа по заповед на Вашингтон. След това говорителят на министерството Мария Захарова творчески разви тази линия. Тя обеща на опърничавите православни братя „сериозни последици“. От Москва за момента не са изгонили никакви гърци – както казват в Москва, по една много проста причина: в гръцкото посолство просто няма нито един разузнавач под дипломатическо прикритие.
Гърците се обидиха наистина и излязоха с ответна нота. В нея официална Русия виртуозно бе смъмрена за неуважението на гръцкия суверенитет и общоприетите норми на дипломацията. Гръцкото МВнР фактически изтегли своето предходно миролюбиво изявление.
„Ние разбираме, че вашата агентура действаше по прякото нареждане на Кремъл“, се казва във втория текст.
Двойният агент Меркел и йерихонската тръба на Вашингтон
С руско-гръцкия съвпадна и руско-македонският скандал. Руският бизнесмен от гръцки произход Иван Савидис беше заподозрян от македонското МВР във финансиране на противниците на договора с Гърция за преименуването на страната в „Република Северна Македония“.
Савидис, живеещ в Гърция, уж е дал 300 000 евро на македонските националисти и футболните фенове на клуб „Вардар“ от Скопие за организирането на протести и безредици. Съдейки по съобщенията от гръцката преса, същата националистическа публика, този път от гръцка страна, са опитали да подкрепят и изгонените от Атина руски агенти.
Всичко това се оказа безполезно – Атина и Скопие се договориха за новото име на Македония. След това членът на НАТО Гърция сне възраженията си по повод на членството на съседната страна в алианса. Македонците получиха официална покана да започнат процедура за членство в НАТО на последната среща на съюзниците в Брюксел в средата на юли. Т.е. македонците едно към едно повториха пътя на черногорците. През 2016 г. Москва също се опита да им попречи да влязат в алианса и едва не организира държавен преврат. Съдебният процес над заподозрените по това дело продължава до ден-днешен.
Периодично изплуват нови сензационни подробности – например, за възможното участие в неуспелия преврат на Рамзан Кадиров. Той, според твърденията на свидетелите на обвинението, е изпращал пари на мюфтията на Черна гора, за да организира протести на мюсюлманите срещу НАТО. Ако вярваме на официалните лица в Москва, не е имало никакъв преврат, а провокация на алианса /разбирай – Америка, защото НАТО танцува по нейната свирка/ с цел да се вкарат нещастните черногорци в Северноатлантическия алианс.
Прословутата „свирка на Вашингтон“ някога беше един от символите на импотентността и глупостта на съветската пропаганда. Днес, ако вярваме на МВнР и държавната телевизия, това е пълноценна йерихонска тръба, оказваща влияние не само на вероломните балкански народи. По нея танцува и Германия, начело с канцлера Ангела Меркел, и въобще целият Европейския съюз плюс Тереза Мей и нейният кабинет.
Наистина, с Меркел имаше засечка. Доналд Тръмп смята, че Меркел танцува под балалайката на Москва, защото е съгласна със строителството на газопровода „Северен поток-2“ и не доплаща почти 1% от БВП за отбранителни разходи. Какво да правят Захарова и Соловьов с Кисельов – напълно неясно. Изглежда, ще се наложи Меркел да бъде призната за двоен агент на ЦРУ и СВР.
Историческият сериал „Заснето в Кремъл“
Ако оставим иронията настрана, то политиката на Москва на Балканите е безкраен компромис за грубост, арогантност и историческо невежество. Кремъл и „Смоленская площадь“ живеят в някакъв измислен сериал. В него Владимир Путин играе ролята на руски император /изглежда на любимия в днешна Москва Александър Трети, но може и на Николай Втори/, Сергей Лавров – министър на външните работи /Гирс, Ламсдорф, Изволски или Сазонов/.
Балканите в този сценарий са територия, населена с обикновени селяни, които се молят на руския цар като на защитник и пазител на вярата от католическите еретици от Виена и свирепите „мюсюлмани“ от султански Константинопол. И по тази причина, както наредят от Санкт Петербург /днес Москва/, така и ще бъде. Тези, които си позволяват волности, ще бъдат наказани – както през 1903 г., когато заговорници, подкрепяни от Русия, убиха сръбския крал Александър Обренович, ориентиран към добри отношения с Австро-Унгария.
Тази картина на света, меко казано, не беше съвсем хармонична още век и половина назад. След Втората световна война тя съвсем престана да отразява реалността, достатъчно е да си спомним разрива на Югославия със СССР. След кървавото разпадане на югофедерацията интеграцията в ЕС и /за момента, с изключение на Сърбия/ в НАТО стана главна цел на националните елити на балканските държави, които не желаят повторение войните от 90-те години на миналия век с техните етнически прочиствания и бежански потоци. Дори и да са готови да продадат своя суверенитет, то това няма да е на Москва. Към това трябва да се добави, че в тези страни израсна ново поколение, значителната част от което активно желае сближение с ЕС и НАТО.
Европейците и американците виждат в това положителните страни /кой иска да разрешава планините от проблеми, сътворени от безумните балкански националисти/, но никого не вкарват насила. Защото финансовите, икономическите и социалните изгоди от интеграцията на слабо развитите страни дори и да ги има, няма да бъдат скоро, а богатите електорати на страните-членки на ЕС и НАТО не харесват чак толкова много новите съседи.
Москва съзнателно култивира в региона през всичките тези години националисти, любители на конспирацията и просто бандити. Всичко това е ставало под знамето на славянското братство, православната идентичност и борбата с „фалшивите западни ценности“. Същото се е случвало и в традиционно лявата и антиамериканска Гърция – без панславизма.
Съдейки по „блестящите“ резултати, играта на историческа реконструкция явно е отвела руската политика не точно там, където трябва. Когато Черна гора радостно въвежда санкции против Кремъл, а гръцкото МВнР чете лекция по суверенитет на „Смоленская плошадь“, трябва сериозно да се замислиш кое не е така.
Но именно самокритика не можеш да очакваш от Москва. Много по-лесно е нещата да бъдат обяснени с машинациите на Вашингтон и неговия агент Меркел, отколкото да си признаеш – грубостта, смесена с безкраен цинизъм и разчитане на корумпирани международни отношения рядко водят до дългосрочен успех.
