Петте каспийски държави – Русия, Иран, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан – най-сетне се разбраха за статута на богатото на нефт и газ Каспийско море
В неделя те подписаха в Казахстан Конвенция за правния статут на Каспийско море и редица свързани с нея документи.
След разпадането на Съветския съюз, крайбрежните държави дълго време спориха дали водният басейн е море или езеро.
Иран настояваше, че той е езеро и искаше подялба на Каспийско море на пет равни дяла, докато Русия и Казахстан се обявиха за разделяне на водите според дължината на крайбрежната ивица на всяка една от прикаспийските държави, както следва според морското право.
По Конвенцията се работеше от средата на 90-те години насам.
Материалният интерес, който стои зад спора, се изчислява на трилиони долари, колкото струват въглеводородите в морското дъно, чиито резерви се оценяват на около 50 милиарда барела петрол и към 9 трилиона куб. м. природен газ.
Към този момент не са ясни детайлите около споразумението.
Съобщава се само, че е признат морският статут на водния басейн.
Въпреки това обаче текстовете в конвенцията дават на водния басейн „специален правен статут“, както заяви зам.-министърът на външните работи на Русия Григорий Карасин пред „Комерсант“ преди дни.
Голяма част от морето ще се използва съвместно, но морското дъно и подводните ресурси ще бъдат поделени.
И още нещо важно – държави извън петте крайбрежни страни нямат да имат право да поддържат военни сили във водния басейн. Ще се създаде и Каспийски икономически форум за засилване на бизнес контактите между петте държави.
Основен двигател на сделката е Кремъл. Според руския президент Владимир Путин уреждането на статута на Каспийско море „създава условия за извеждане на сътрудничеството между петте държави на качествено ново равнище и за развитието на близко партньорство в най-различни посоки“. Путин призова и за засилване на военното сътрудничество между прикаспийските държави.
