Режимът в Сирия е твърдо решен да завоюва обратно всички загубени територии. Подпомогнато от руските бомбардировки и иранските войски и окуражено от успехите си при тероризирането на гражданите на Дума и Дараа, правителството на Башар Асад се подготвя да нападне Идлиб – последната провинция останала извън неговия контрол.
Идлиб е дом на близо 3 млн. души. Около половината от тях са избягали или насила изтласкани от друго сирийски области. Много от тях с струпани в лагери с нулеви санитарни условия или спят на открито.
През последните дни подкрепящи режима войски бяха струпани около границите на провинцията, а от въздуха бяха спуснати листовки, които призовават сирийците да се предадат с мир или да посрещнат последиците. Междувременно Русия изпраща военни сили в базата си в Тартус.
Сирийската тройка – Русия, Иран и Турция – посочиха Идлиб като зона на деескалация през миналата година. Но това, което предстои да се случи, може да подкопае и без това крехкото споразумение между трите държави.
Деескалацията в Идлиб по начало обслужва интересите на Турция: държи едновременно сирийските кюрди и режим на Асад далеч от границите, спомага за прилагането на дългосрочното споразумение и дава подслон на бежанците, които иначе биха се слели с онези 3,5 млн., които вече са на турска територия.
Анкара демонстрира своето участие като установи наблюдателници около провинцията и създаде Националния освободителен фронт – амалгама на Свободната армия, която следва указанията на Ердоган.
Русия и Иран от друга страна винаги са виждали зоните на деескалация като тактически и временни. След като Дараа и Гута бяха изоставени, руснаците се надяват и Идлиб да бъде върнат под контрола на Асад.
Сирийският режим и неговите съюзници оправдават връщането си в Идлиб с думите, че искат да се преборят с джихадистите. Групировката „Хейат Тахрир ал Шалам”, която е предвождана от свързаната с „Ал Кайда” „Джебхат-ан-Нусра” контролира около 60% от провинцията, където се намират 10 хил. нейни бойци, показват данните на специалния пратеник на САЩ в Сирия Стефан де Мистура.
Повтарящите се описания за Идлиб като „леговище на терористи” подкрепят твърденията на режима, според които цялата опозиция се състои от терористи. Това отменя и отговорностите на международната общност да поеме каквато и да било отговорност за случващото се на цивилните.
Но тази характеристика на провинцията е невярна. Гражданите на Идлиб винаги са били в първите редици на битката с терористите. Най-вече през 2012 г. и 2015 г. много от тези хора работиха усилено за създаването на свободно общество, което отразява ценностите на революцията.
Според изследователите над 150 местни организации са били учредени, за да се управляват базови нужди и услуги в региона. Много хора участваха в първите свободни избори от години. Репресираното в продължение на години общество почувства прераждане.
Независими медии като популярното Радио „Фреш” бяха създадени като контрапункт на държавния монопол върху информацията. Центровете за жени се разраснаха, давайки смелост на представителките на нежния пол да участват в политиката.
Терористичните организации представляваха опасност за този трудно и бавно постигнат напредък. Опитваха се да се внедрят сред местното население. След падането на Алепо през 2016 г. терористите се опитваха да наложат собствената си идеология, като завземат местните институции и установят на тяхно място шериатски съдилища. Бяха са безскрупулни към местните хора.
През декември те арестуваха четирима изтъкнати активисти, които бяха преместени в Идлиб от Малая. Мнимите обвинения бяха, че с дейността си те извършвали „медийна работа срещу организацията”.
Един от основателите на „Радио Фреш” – Раед Фарес – оцелява след като правят покушение срещу него. Същото се случва с Галя Раха, която основава Организацията Мазая, управляваща 8 центъра за жени.
Битката между терористите и останалите бунтовници причини смъртта на много хора, вълната от убийства и отвличания с цел откуп събуди страха и гнева на местните хора.
Сирийците не рискуваха живота си, изправяйки се срещу диктаторството на Асад, за да го заменят с друго.
Много от местните институции излязоха със становища, които отричат авторитета на „Хейат Тахрир ал Шалам” (ХТШ) или пък показват желанието на местните да са неутрални в битките между бунтовническите групи. Хиляди местни координираха опозиция срещу ХТШ и призоваха за демилитаризация на обществото.
С много кураж те замениха черния джихадистки флаг със знамето на революцията. През април медици протестираха срещу боевете и отвличанията. Жени организираха митинги срещу дискриминационните заповеди на ХТШ – например спазването на стриктен дрескод или изискването за прозорци в случай, че жена живее с млад роднина от мъжки пол.
Връщането на Гута и Драа на режима на Асад беше съпътствано от брутално погазване на човешките права. Имаше вълна от арести и преследване на дисиденти. Мъжете бяха насилствено присъединявани към армиите на Асад. Много хора бяха принудени да подписват документи, с които дават съгласието си да не участват в протести или каквато и да било активност срещу режима и бяха принудени да съобщят информация за бунтовническите групи, към които принадлежат. Журналистите, хуманитарните работници и активистите на опозицията живеят в страх да не бъдат взети на прицел.
Връщането на Идлиб към режима ще има същите последствия. Гражданският активизъм, който работи на светло, ще бъде смазан, а обещаващите демократични експерименти ще бъдат изкоренени, оставяйки екстремистите да процъфтяват в тъмното.
Докато силното гражданско общество е един от най-големите защитници срещу разпространяването на екстремизма, кампаниите за бомбардировки и увеличаващият се риск от терористични атаки, организирани от правителството, увеличават възможността за изява на джихадистите.
Дори днес ключови поддръжници на развитието на гражданското общество в Сирия като САЩ и Великобритания оттеглят финансирането за сирийските организации в Идлиб заради опасенията, че парите могат да попаднат в ръцете на терористите. Като се имат предвид огромните размери на хуманиратната криза, на която най-вероятно ще станем свидетели, оттеглянето на помощта, от която сирийците отчаяно се нуждаят, най-вероятно ще удължи и утежни страданието на цивилните.
Най-лошото от всичко е, че има все по-голям международен консенсус, че установяването на режима е най-доброто решение за унищожението, което той сам провокира. Международната общност в момента обръща внимание повече на реконструкцията и рехабилитацията на режима чрез награждаването на онези, които носят вината за унищожението на страната. Светът притиска бежанците да се връщат в държавата, където тяхната сигурност далеч не е гарантирана.
Хората в Идлиб са наясно, че нй-вероятно ще бъдат изоставени на съдба, подобна на онази, сполетяла съгражданите им в Дараа и Гута. Гневът заради предателството на демократическите сили, които ги подкрепяха, който вече е дълбоко вкоренен, се засилва.
Гражданите разбират, че онези, които са на страната на „стабилността” на всяка цена, гледат на тяхната продължаваща съпротива като на неудобство. Но връщането на режима в Идлиб няма да доведе до мир, а още по-малко до стабилност.
Това ще унищожи демократичната алтернатива на тиранията и ще позволи на джихадистите, които процъфтяват в среда на насилие, потискане и чужда окупация, да останат последните силни и по този начин да бъдат заплаха за региона и за света в продължение на много години.
