Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер произнесе 4-тата си и вероятно последна реч пред Европейския парламент, в която очерта състоянието на ЕС. Посланието, което изпрати беше че Европа върви в правилната посока, но това не трябва да ни прави самодоволни. Но в залата, а и на Стария континент като че ли отсъстваше страстта, емоцията, която да подкрепи постигнатото до момента.
Според проучване на общественото мнение в цяла Европа, публикувано от „Ройтерс“ малко преди Юнкер да застане на трибуната, хората подкрепят ЕС, повече отколкото през последните години, но също така са и по-съпричастни към популистките партии. Те имат потенциала да спечелят благоразположението на немалка част от гласоподавателите на европейските избори през май догодина, защото държат да се разграничат от традиционните политически сили и „технократите от Брюксел“, изразявайки загриженост към проблемите на хората и стремейки се да решават социални въпроси. Юнкер беше пестелив по темата и не каза много, за да убеди разочарованите избиратели.
По време на последната си реч той призова за засилване на правомощията на Европейската прокуратура за борба с трансграничния тероризъм и поиска подобряване на граничната сигурност и отбранителния капацитет на ЕС. Председателят на ЕК се обяви още за засилване на международното значение на Блока и еврото и заяви, че е нужно Европа, която е преодоляла икономическата криза, да обедини военните и икономическите си сили, за да се превърне в международен фактор, с който всеки да се съобразява. По отношение на Брекзит той беше категоричен: напускайки ЕС Великобритания не може да остане в общия пазар.
Последното за мандата на Юнкер обръщение към ЕП предхожда европейските избори и попада в контекста на дебата за бъдещето на Европейския съюз след Брекзит и реално започналата предизборна кампания, след като лидерът на групата на Европейската народна партия (в ЕП) Манфред Вебер вече обяви кандидатурата си за председател на Европейската комисия.
Миналогодишната реч на Юнкер беше далеч по-визионерска. В нея той очерта 5-те възможни посоки за развитие на европейския проект, които остават в сила – както досега. Припомняме ги: всичко да се сведе до пазара или ЕИО; Европа на скорости – тези, които искат да правят повече, правят повече; да правим по-малко неща но заедно или да правим повече заедно.
Мандатът на Юнкер започна с икономическа програма, кръстена на негово име, която той обаче нямаше шанса да доразвие заради тежките изпитания, пред които се изправи блокът. Сред тях са гръцката криза,бежанската вълна, Брекзит и надигналата се вълна от националистически настроения и други събития извън Блока, с голямо международно значение като инвазията на Русия в Източна Украйна и хибридната война, целяща намеса на Москва в световната политика.
И макар че планът „Юнкер“ остана повече на хартия, а приключващият мандата си председател на ЕК не може да се похвали с разширяване на ЕС, той определено се доказа като дипломат, както в търговските преговори с американския президент Доналд Тръмп по митническите тарифи, така и в справянето с кризата в Гърция – най-голямата спасителна операция от новото време, която само до преди 8 години застрашаваше съществуването на еврото и Евросъюза като цяло. Спасителната програма за южната ни съседка приключи през август, което е огромен успех за страните (Гърция, ЕС и МВФ). И макар те все още да са леко недоволни, изходът от кризата е безспорен, а пораженията – са сведени до минимум.
Бежанската криза на този етап изгражда овладяна, а неяснотите относно Брекзит от перспективата на днешния ден изглеждат като пасив на Великобритания, не на ЕС.