Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, продължават догадките относно вчерашния инцидент с разбит руски самолет на сирийска територия. Има ли нова политическа ситуация в Сирия и кой според Вас е по-виновен за случилото се – руснаците, израелците или самите сирийци?
Не мога да дам еднозначен отговор. От чисто техническа гледна точка се досещате, че няма как веднага да бъде даден категоричен отговор. Предполагам, че след създаването на съвместна руско-израелска комисия, всяка една от двете страни ще предостави своите данни и според мен не толкова наземният радар е този, който ще даде отговора, това са сателитите. Очевидно се разминават двете позиции.
Виждате, че всяка една от страните има някакъв нюанс в изказванията, отстоявайки и политическа позиция. Има различия дори между министъра на отбраната на Русия и неговия говорител ген, Конешников, а в същото време виждаме Путин, който е чувствително по-мек.
Що се отнася до новата ситуация, оттук насетне на Израел няма да му бъде толкова лесно да бомбардира когато си иска и където си иска в Сирия. Нека да припомним за Вашите зрители, че според статистика, изнесена от МО на Израел през последните 21 месеца са осъществени забележете 200 атаки.
Буквално дори вчера имаше атака в северната част на провинция Хама. Т.е. независимо от това, което се случи реди два дни, атаките продължават, като са хвърлени около 800 тона боеприпаси. Вие си представете колко много е това.
Русия в момента избира между съюзника, това е всъщност отразено в позицията на Сергей Шойгу и ген, Конешников и партньора, който е Сирия, както виждаме в позицията на Путин. Тя са разделени между двете страни.
Във всички случаи няма да има прекъсване на дипломатическите отношения между Русия и Израел, няма да има някакви сериозни трусове и това си пролича от тона на Путин. Но оттук насетне е очевидно, че ще бъде преструктурирана отбраната на установките на Русия вътре в самата Сирия.
Това си пролича в някои от публикациите, които излязоха днес в сирийската и особено в иранската преса – Израел са виновни, но Русия също носи част от вината, защото това са 10 въздушни удара на месец и то в една територия, която цялата е покрита с С-400, което се води за най-модерното противовъздушно съоръжение.
Там очевидно всеки атакува другия с намеци, тъй като ако бъде много остра реакцията, трябва да се върви към глобална конфронтация – нещо, което никой не иска.
Т.е според Вас Путин на практика опроверга твърденията на военния си министър, за да се предпази от конфликт с Израел?
Естествено. Изборът е между съюзника (Израел, бел. ред.) и между партньора (Сирия, бел. ред.). Естествено, че е по-близко до съюзника, но това не означава, че те ще отидат към конфронтация с партньора – Израел.
Но в същото време те ще трябва да реорганизират ПВО на Сирия след като излязат резултатите от разследването.
Освен това се задават много въпроси – защо една минута преди атаката е била уведомена руската страна? Очевидно тази една минута е била периодът, в който при подаването на този сигнал сирийската ПВО е готова да действа. Една минута е много голям период за реакция.
Има неща, които очевидно някъде не са уточнени на чисто техническо ниво ако щете между руския радар, сирийското ПВО, начин на реакция и това са неща, които очевидно потъват някъде в детайлите.
Каква е прогнозата Ви за случващото се в Идлиб – ще се засили ли там турското присъствие, ще успее ли Асад да си върне провинцията, или пък заявленията от страна на американците охладиха тези негов амбиции?
Руската страна счита, че свалянето на руския самолет е свързано с опити за торпилиране на споразумението в Идлиб, защото Ил-20, който беше свален, е нещо като съветски AWACS. Предполага се, че той е събирал данни за полевото разположение на радикалните групировки, най-вече за складовете с дроновете, които те пращаха срещу Хомейним. Счита се, че това е част от саботирането.
Това е една сделка, която на този етап удовлетворява и двете страни. Турция очевидно запазват своята силна позиция в Идлиб, като я бетонират по отношение на Африн и на териториите, които бяха в „Ефратски щит”- централната северна част на Сирия.
От друга страна те наложиха едно примирие, което бих казал, че е изпитателно за Турция, защото тя трябва да се справи с радикалите – онези, които имат не само собствено мнение, трябва да се види какво да се прави с тях така че да не изстрелват дронове и да нямат съприкосновение със сирийската армия.
Русия и Сирия видяха, че Идлиб в момента е бастион на бунтовниците. Там нямаше нито един комитет на помирението, както направиха в Източна Гута, както направиха в Южна Сирия. Там няма хора, които са за режима. От тази гледна точка много важен компонент от споразумението е, че административните структури на правителството на Сирийската Арабска република се завръщат на територията на Идлиб без сирийската армия, без милициите. За първи път те се появяват и ще се опитват да правят тези комитети на помирението – първи, втори, трети етап докато се подготви обстановката за евентуална атака за изместване на бунтовниците.
Всеки си прави сметка, но не ми е много ясно кой ще спечели.Моето усещане е, че провинция Идлиб ще бъде разделена като влияние. В обозримо бъдеще южните части – тези 60%, които са под контрола на Башар Асад – ще бъдат част от Сирия, но в северните територии ще бъдат ситуирани радикалите и фронтът „Нусра”. Те много трудно биха били част от Сирийската Арабска република.
