Си Ен Ен: Ердоган ще съжалява, че е скочил срещу Германия

Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция, трябва да се приготви за ледено посрещане при своята тридневна визита в Германия, пише за Си Ен Ен Фади Хакура, експерт към института за анализ на международната политика „Чатъм хаус“. Желанието на турския лидер „напълно да оставим назад всички проблеми и да създадем топли отношения между Турция и Германия, точно както беше преди“, най-вероятно ще отиде на вятъра.

Много германци, независимо от личните им политически убеждения, не харесват турския абсолютистки управник. Съмнително е, че те са забравили неговите пожароопасни забележки от миналата година, когато той сравни германски официални лица с нацисти. Нито пък са забравили провокативните му коментари, насочени към трите милиона турци, живеещи в Германия, с които ги разубеждава да се интегрират в новата си родина.

Много немци ще го обвинят, че не е действал по-рано, за да задържи наплива от около милион сирийски мигранти през 2015 година. Освен това, както бе съобщено в гръцките медии, той заплаши през същата година да наводни Европа с миграни, ако тя не успее да му помогне да се оправи с проблема с бежанците.

Точно приливът на мигранти от 2015 година даде кислород на крайнодясната, антиислямистка партия „Алтернатива за Германия“, която през 2017 г. за първи път спечели места в Бундестага.

Ердоган също така е фигура, която сее разделение сред част от германските турци, а именно – привържениците на кюрдския национализъм или светските опоненти на неговите предпочитания към консервативните ислямски ценности. Ако трябва да се вярва на съобщенията, той ще бъде посрещнат от масирани демонстрации в цялата страна.

И все пак германските държавници са наясно, че пълен разрив с Ердоган не е от стратегически интерес за Германия. Неговият опит да предоврати по-нататъшни военни действия в северната сирийска провинция Идлиб, недалече от турската граница, се приема добре от Берлин. Може би президентът е успял да задържи, поне засега, преминаването от хиляди нови сирийски мигранти на границата с Турция, а впоследствие – разпиляването им из Европа.

Германия също така има близки икономически взаимоотношения с Турция. Тя е вторият по мащаб търговски партньор на евроазиатската страна и има 7 500 компании, работещи там, което дава важен принос от милиарди долари в двустранната търговия. Германският индустриален гигант „Сименс“ наскоро си осигури тлъст договор с Турция за доставка на 10 високоскоростни влака.

Ясно е, че Берлин няма голям избор, освен да си сътрудничи с Ердоган, поне на взаимноизгодна основа, за да защити търговските си интереси, както и да ограничава притока на нови мигранти към Европа.

Въпреки това Германия няма да изпитва охота да хвърля спасителни въжета на Ердоган насред икономическата криза в Турция. Тя няма да отпусне финансов пакет за спасяване на претоварената от дългове турска икономика, нито ще вдигне ветото си за отваряне на преговори за осъвременяване на митническия съюз между ЕС и Турция.

Нежеланието на Ердоган да освободи всички германци от турски произход, задържани по обвинения в тероризъм, както и антагонистичната му позиция спрямо Германия, не са неща, които германците смятат за останали в миналото. От своя страна президентът също е обиден от германското неохотно осъждане на скалъпения преврат от 2016 година и от отказа на Берлин да повярва в участието в заговора на последователи на живеещия в Пенсилвания ислямски духовник Фетхуллах Гюлен.

Ердоган се радваше на политически подем у дома, докато отправяше нападки срещу Германия публично през миналата година. Само че той ще се разкайва за деня, в който избра да употреби лош език срещу държава, на която толкова много разчита, като Германия.

Той накрая ще разбере, макар и късно, значението на безсмъртните думи на американския драматург Уилсън Мизнър:

„Бъди мил с хората, които срещаш в своя път нагоре, защото ще ги срещнеш и по пътя си надолу.“