Планът на Македония да промени името си, за да сложи край на десетилетен конфликт с Гърция и да отвори пътя си към членството в НАТО и ЕС виси в безтегловност след като ниската избирателна активност постави под съмнение положителния вот за сделката.
На референдум в неделя повече от 31% от гласоподавателите подкрепиха договорената от министър-председателя Зоран Заев сделка за промяна на името на Македония на Република Северна Македония. Остава да бъдат преброени само гласовете от още няколко избирателни секции, за да имаме окончателни резултати. Но избирателната активност беше едва 36.9% – много под 50-процентовата бариера, за да бъде отчетен вотът като валиден.
Ниската активност, която от части се дължи на бойкота на опонентите на сделката, беше удар за правителството на Заев и Западните лидери, които дадоха мощна подкрепа на споразумението, надявайки се, че то ще доведе до присъединяването на около 2,1 млн. души в тяхната орбита и ще затрудни опитите на Русия да влияе на Балканите.
ЕС използва момента на подписването на сделката за промяна на името, която бе сключена в Преспа между Заев и Ципрас през юни, за да разреши и други опасни конфликти в региона – например замразеният конфликт между Косово и Сърбия.
Политиците в Македония и отвъд нея се опитаха набързо да обърнат резултатите в своя полза. При положение, че референдумът беше пожелателен, сега битката ще се пренесе в парламента, който ще трябва да приеме конституционни промени с мнозинство от поне 2/3, за да превърне споразумението в реалност.
Според изчисленията депутатите в полза на сделката са 71 от всички 120 представители в македонския парламент. Това означава, че те е имат нужда от поне още 9 депутати, които да глазуват „за”, за да се приеме споразумението.
Парламентът на Атина, която настояваше за промяна на името на съседката си, има и териториални претенции към регион северно от Гърция, който също се нарича Македония. Според някои гърци Македония се опитва да си присвои древната гръцка култура и история. Трябва сделката да бъде приета и в Гърция.
Но изходът от това решение далеч не е предвидим. От години Гърция налага вето върху членството на Македония в НАТО и започването на предприсъединителни преговори с ЕС.
Дори преди обявяването на резултата от референдума Заев се опита да се възползва от инициативата и призова консервативната опозиция в Македония – ВМРО-ДПМНЕ – да подкрепи сделката в парламента. Той предупреди партията, че ще последват предсрочни парламентарни избори ако опозицията блокира сделката.
„Резултатът от референдума е окончателен и волята на гражданите трябва да бъде уважавана от всички”, каза Заев пред репортери по време на пресконференция в хотел в Скопие.
„Европейска Македония спечели повече гласове от всеки друг спечелил парламентарни избори в историята на независима Македония”, каза той по-късно вечерта.
„По-добра сделка с Гърция не може и няма как да има. Няма друга алтернатива за членство в НАТО и ЕС и няма и да има”, каза Заев.
НЕРВНИЯТ БРЮКСЕЛ
ЕС побърза да обяви вота за успешен и призова парламента да ратифицира споразумението с Гърция, подписана на брега на Преспанското езеро, което само по себе си е естествена граница между двете държави.
„Поздравявам гражданите, които гласуваха на днешния консултативен референдум и се възползваха си от демократичните си свободи”, каза еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан.
Той заяви, че вотът е показал „широка подкрепа” за споразумението с Гърция и за приближаването на Македония към европейските и трансатлантически институции.
„Сега очаквам всички политически лидери да уважат това решение и да го придвижат напред с голяма отговорност и обединеност сред различните партийни лидери. Това е в интерес на страната”, добави той.
Изглежда обаче посланието му е глас в пустиня, съдейки по реакцията на ВМРО-ДПМНЕ, която е част от Европейската народна партия, в която е и партията на канцлера Ангела Меркел Християндемократически съюз, която силно подкрепяше гласуването с „да” на референдума.
„Споразумението на получи зелена светлина от хората, а по-скоро стоп сигнал”, каза Християн Мицковски, лидерът на партията. „Онези, които гласуваха с „не” и онези, които не отидоха до избирателните секции, изпратиха най-силното послание.”
Западните лидери имаха важна роля в кампанията около референдума,призовавайки гласоподавателите да подкрепят промяната на името. През последните няколко седмици малката столица Скопие, която рядко е арена на ВИП визити, бе обляна с вниманието на политици от най-висш ранг, включително канцлерът на Германия Ангела Меркел, нейният австрийски колега Себастиан Курц, секретарят по отбраната на САЩ Джеймс Матис, и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Правителството на Заев направи връзката между споразумението за името и интеграцията към Западните институции пряка във въпроса за референдума, който гласеше: „Подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС и приемате ли споразумението за името между Република Македония и Гърция?”
КАМЕНИСТ ПЪТ
Докато се очаква членството в НАТО да се случи бързо след смяната на името на Македония, пътят й към ЕС ще е много по-дълъг и каменист. Държавата се опитва да се справи с икономическите си неволи и рекордните нива на безработица от години, като много хора я напуснаха в търсене на по-добри шансове.
Както и останалите държави в региона, Македония отдавна е проядена от корупция, шуробаджанащина и организирана престъпност.
Настоящото правителство, което дойде на власт миналата година след продължителна, а понякога и включваща безредици борба в ВМРО-ДПМНЕ, обрисува сделката с Гърция като единствен шанс за трансформация на страната.
Главните улици и булеварди на Скопие бяха обсипани с билбордове и реклами, които призоваваха хората да гласуват с „Да” и да подкрепят „Европейска Македония”. „На 30 септември правим исторически избор”, пише на някои от знаците.
Но някои македонци виждат смяната на името като историческо предателство. Те стигнаха до заключението, че най-добрият начин това да бъде спряно, е референдумът да бъде бойкотиран. Т. нар кампания #Bojkotiram набра скорост онлайн.
Международната група за наблюдение Трансатлантическа комисия за изборен интегритет констатира нарастване на броя на ботовете в Туитър, опитващи се да агитират за намаляване на избирателната активност в края на кампанията за референдума. Нивото на активност на подобни ботове беше по-високо от всеки други избори, включително тези в Мексико, и Италия.
По време на визитата си в Скопие шефът на Пентагона Джеймс Матис обвини Русия, че се опитва да влияе на резултатите от референдума. Въпреки, че Москва отрече обвиненията, тя изрази недоволството си от перспективата за членство на Македония в НАТО.
Ниската избирателна активност е спорна и защото избирателната система на Македония се смята за неправилна. В списъците са включени 1,8 млн. имена, но те не са обновявани от години. През това време много македонци са емигрирали от най-бедната държава в Европа.
ДЕСЕТИЛЕТНИЯТ КОНФЛИКТ
Конфликтът около името датира от 1991 г., когато Македония се отделя от Югославия след като комунистическата държава потъва във война.
След сделката от юни държавата, позната в много международни отганизации като FYROM (Бивша югославска република Македония), трябва да бъде преименувана на Република Северна Македония. В замяна Гърция се съгласява да приеме македонски език, както и гражданите на съседната си държава като македонци. Освен това Атина обеща да премахне пречките пред членството на Македония в НАТО и ЕС.
И двете правителства и техните симпатизанти нарекоха споразумението историческо. Но то провокира огромни протести и от двете страни.
Евентуални преждевременни парламентарни избори не биха били катастрофа за управляващите, но кампанията за тях би била много поляризираща и опозицията би могла да използва сделката в своя полза.
По време на изборния ден в Скопие гражданите, подкрепящи сделката заявяваха, че се надяват тя да направи страната им по-демократична и по-интегрирана към Запада.
Същевременно шепа хора се събраха пред парламента и закусиха символично с айвар в знак на протест срещу споразумението. „Предпочитаме да си останем тук и да ядем айвар, отколкото да гласуваме на референдума”, каза един от протестиращите.
