Кари Фишър бе остроумен писател, безстрашен защитник на хората с психични заболявания и остър като бръснач коментатор на абсурдността на знаменитостите. Тя доби популярност като принцеса Лея, борбеният бунтовнически лидер в „Междузвездни войни”. Миналият петък Фишър летяла от Лондон до Лос Анжелис и получила удар. Във вторник 60-годишната актриса почина.
Фишър е известна още от раждането си, заради своите родители – Деби Рейнолдс и Еди Фишър. Когато е на 3 години, баща й ги напуска, заради афера с Елизабет Тейлър.
Кари Фишър е едва на 19, когато е избрана да изиграе най-известната си роля – принцеса Лея в „Междузвездни войни”. Издания от Холивуд съобщиха, че Фишър е завършила работа по все още неозаглавения 8-ми епизод на сагата, който трябва да излезе по кината догодина. Нерешена била съдбата на Лея в епизод 9. Фишър има и участия в други холивудски продукции.
В личен план, тя трябваше да се справи с наркотиците и алкохола; бе диагностицирана с биполярно разстройство; имаше кратък брак с музиканта Пол Саймън и кратка връзка с агента Брайън Лурд, която приключва след като той обявява, че е бисексуален.
Всичко това, заедно с проблемите с родителите си, я вдъхновяват да започне да пише. „Поздрави от Холивуд” е може би най-популярният й роман, който по-късно тя превръща във филм.
Интервюто, което ще прочетете е направено през 2012г. от „Салт Лейк Трибюн”, последвано от наградата „Хората с увреждания в медиите”.
Водещ: Идвате тук, за да получите наградата „Хората с увреждания в медиите”. Това ли искахте да кажете в моноспектакъла „Пиене по желание”, с думите: „най-накрая получавам награда за това, което мога най-добре”?
Кари Фишър: Казах, че ако получа достатъчно награди за психични болести, ще мога да ги продам за здрав разум.
Водещ: Хората ви познават не само като актриса и писател, но и като защитник на психично болните. Как се прояви тази част от вашия живот?
Кари Фишър: Предполагам, когато правех неща като това. Аз също съм говорила за законите, каква застраховка ще покрие психично заболяване, за електроконвулсивна терапия, за клеймото, което върви с това. В крайна сметка, волно или неволно, научаваш тези неща, докато вървиш по този път.
Водещ: Когато бяхте диагностицирана с манийно-депресивна психоза, по известно като биполярно разстройство, почувствахте ли се облекчена, че вече имате яснота какво се случва?
Кари Фишър: Не, бях ядосана. Не можах да повярвам на лекаря. Мислех, че искат да съкратят терапията ми и да ме картотекират. Не разбирах какво се случва. Казаха ми, че имам биполярно разстройство – втора степен. Но те ме диагностицираха, докато все още взимах наркотици. Няма как да кажеш какво точно му има на някой, който все още е под някакво влияние – под жестокия нюанс на влиянието – всеки, който взима наркотици или пие алкохол и злоупотребява с тях, започва да изглежда като в маниакално-депресивно състояние, независимо дали е или не. Трябваше да бъда напълно чиста цяла година, за да приема диагнозата. Когато ми казаха, че съм алкохоличка или пристрастена, аз бях облекчена от това, защото не разбирах защо минавам през това, но знаех, че много хора имат този проблем и аз не съм някакъв изрод. Когато ми поставиха диагнозата си казах: „Е, добре, това съм аз. Пристрастена съм, но ще се справя с това”. Отидох в клиника, имахме групова терапия. Те всички сякаш започнаха да се лекуват, а аз вървях в обратната посока. Когато осъзнах, че съм пристрастена, спрях терапията, защото съм зависима – това е основният ми проблем, останалото са глупости. След една изтощителна година разбрах, че очевидно не съм това, което съм. Имам един приятел, който говори от време на време за своя психиатър. Реших да говоря с тази жена, която ми каза, че имам биполярно разстройство. Тогава вече се успокоих.
Водещ: Важно ли е според вас, че зависимостта се счита за инвалидност?
Кари Фишър: „Инвалидност” – звучи сякаш някой е счупен. Това е проблем, който имам, състояние – понякога се боря с него, понякога му се наслаждавам, понякога дори съм благодарна, че не ми позволява да мисля. Истината е, че няма друга дума, така че „инвалидност” или „увреждане” трябва да свършат работа.
Водещ: Виждате ли още съпротива у хората, които гледат на зависимостите като личен провал, а не като увреждане или състояние?
Кари Фишър: Питали са ме дали биполярното ми разстройство не е резултат от много купони. Според мен, много хора не са запознати със заболяването. Мисля, че това е нещо, с което трябва да се преборя. Ако успееш да се справиш с това, да вървиш изправен, без да се чувстваш победен или неспособен, или увреден, или неравен, тогава може да кажеш, че си победител. Когато си по средата на този път, дори не си инвалид – инвалидността е цел. Когато отидеш от другата страна си казваш: „Хайде сега да те видим, давай.” Преминах през тези неща. В определен момент се чувствах сбъркана. Някой ден сигурно ще го почувствам отново, но ням да е номиниращото чувство. Съжалявам за това как другите гледат на проблема, това не е нещо, за което искам да спорим, но не се чувствам в неравностойно положение.
Водещ: Гледах моноспектакълът ви, за да се подготвя за интервюто. Осъзнах, че няма нещо, което да ви попитам и на което вие да не сте отговорили в книгите си или в други интервюта. Кога осъзнахте, че ще бъдете абсолютно открита, разказвайки историята си, така че да не излиза от други хора?
Кари Фишър: Когато започнах да говоря за това, темата вече се беше появила. Не харесвам чуждите дефиниции за мен. Не се разпознавам в тези обяснения. Това бе начин да контролирам имиджа си.
Водещ: Казахте, че нямате контрол над физическия си имидж, защото сте продали образа си на Джордж Лукас. Моноспектакълът ви и говореното за проблема, начин да възвърнете част от имиджа си ли е?
Кари Фишър: Никога няма да скрия принцеса Лея. Никога. Аз съм картина в килера. Това е много трудно, защото когато хората говорят за теб в интернет, казват колко зле изглежда картината. Моето „преди” е също на показ, както и моето „след”. И това ме потиска изключително много.
Водещ: Някога мислили ли сте, че принцеса Лея ще бъде на първо място на вашия надгробен камък, независимо какво сте постигнали след това?
Кари Фишър: Точно така. Сякаш аз съм Мини Маус, ако въобще има човек, който да е Мини Маус. Не мога да бъда като нея. Веднъж като съм била, все едно трябва цял живот да бъда.
Водещ: Има и други хора, като Дейвид Хаселхоф например, който първо отрича един емблематичен образ, но после го прегръща и започва да го цени.
Кари Фишър: Нямаш особено голям избор. Е, имаш – да бъдеш нещастен или щастлив. Вие какво ще изберете?
Водещ: Има ли нещо за „Междузвездни войни”, за което не са ви питали и се чудите защо?
Кари Фишър: Всеки ден излиза някое ново позоваване на филма. Някой ще каже нещо свързано с „тъмната страна” или ще цитира Йода. Това стана част от културата. Дори не трябва да ги следя. Буквално, веднъж на ден, попадам на някого, който казва нещо свързано с филма – независимо дали го чета, чуя или видя по телевизията.
