Настимир Ананиев е роден в гр. София. Завършва „Бизнес администрация” – бакалавър в Ирландия. Магистър по „Бизнес администрация” от Американския университет в България.
В продължение на 7 години е маркетингов директор за Централна и Източна Европа на най-големия частен колеж в Ирландия „Griffith College Dublin”.
Избран за председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 43-то Народно събрание.
Г-н Ананиев, през последните няколко години активно се говори за замърсяването на въздуха, но каква е била ситуацията преди 10 или 15 години – влошава ли се качеството на въздуха не само в София, но и в цялата страна?
Не забравяйте, че самата тема стана доста актуална след като гражданите започнаха да слагат независими датчици по своите домове. Аз също имам такъв датчик, бях петият човек в София, който си сложи такъв датчик, защото за мен беше много важно да знам точно на моята улица всъщност какъв е въздухът.
След като това се случи започна да се вижда, че официалните станции, които мерят, не подават коректна информация, тя е доста по-различна от тази, която подават гражданските инсталации. Министър Нено Димов каза, че не било 11 пъти превишаването на нормата на фини прахови частици, било пет пъти.
Ами не е ли притеснително, че даже и да е пет пъти, има огромни завишавания на замърсяването във въздуха, който ние всички дишаме, защото имаме нужда от него? Ние нямаме друга опция.
Един от големите замърсители на въздуха в национален план всъщност са въглищните централи. Знаем, че България, както и останалите европейски държави, са задължено до 2030 г. да намалят с 40% въглеродните емисии в атмосферата, но знаем и, че тези централи имат огромен социален ефект. Как можем да направим този плавен преход към по-екологично източници на електроенергия, както това е направено в Европа?
Въпросът е на планиране и на дългосрочна стратегия. Ако ние заявим сега, както предложихме на пресконференцията, от 2030 г. да бъдат забранени дизеловите автомобили – говорим за 11 години, в които може да има предвидимост, може да има планиране от страна на бизнеса и на гражданите и всеки да се съобрази с това. Въпросът е, когато знаеш, че нещо идва, да не действаш в последния момент.
Ето вижте евродирективата, заради която ние бяхме наказани за грешно транспониране в законодателството, трябваше да бъдем осъдени в Европейския съд, за да се разтичат управляващите и нещо да се направи. Вървим след събитията, вместо да ги изпреварваме, както е в повечето държави.
Давам Ви пример с Албания, която забранява от 1 януари 2019 г. дизелови автомобили, които са на повече от 10 години. Значи една Албания има тази визия и вижда тази проблематика, а България – една европейска държава – има страх от предприемането на конкретни мерки, които ще помогнат на всички нас.
Ние знаем, че това е болезнен въпрос от всякаква гледна точка, но с едно дългосрочно планиране, когато хората са подготвени и знаят какво ще се случи, те самите ще могат да вземат правилните решения за нещата, които ги засягат в тяхното ежедневие.
Вие предлагате и криминализиране на изгарянето на отпадъци, които също са голям замърсител на атмосферния въздух. В това отношение има синхрон между Вас и Столична община, която също ще предложи това решение. Но остава въпросът за контрола – и в момента общинските инспектори нямат право да влизат в домовете и да проверяват дали именно там се горят отпадъци, а това се случва най-вече в домовете на хората. Как да бъде поправено това?
Ние също така предлагаме и плътна мрежа, официална, с датчици в големите градове. Ако имаме такава мрежа, в София например, може да се извади и да се види къде са проблемните райони, които трябва да бъдат следени.
Не забравяйте, че миналата седмица излезе информация, че Столична община е глобила четири физически лица, които са горели такива отпадъци в домовете си, тъй като те използват общинско жилище.
Можем да започнем от там – хората в общинските жилища са наематели. Едно от предложенията, които ние правим, е в наредбата да бъде включено незабавно разваляне на договора на наематели, които се топлят с такива нерегламентирани отпадъци. Това показва и, че има възможности за проверка, особено в общинските жилища.
В другите това може да се направи чрез датчици и следене на самата информация. Ако има желание да бъде направено, има и начин. Въпросът е да се правят работещи мерки, мерки, които ще дадат конкретен резултат, а не само да казваме „ами ние направихме нещо, ето тук глобихме двама или трима човека”.
Тези хора, които са глобени, защо техният договор с общината все още седи? Хората трябва да знаят, че ако нарушат законодателството и са на общинско жилище, те ще го загубят.
В столицата един от най-големите замърсители са автомобилите. Призовават ни да слезем от личните автомобили, да използваме градския транспорт, но достатъчно добре устроена ли е мрежата на градския транспорт в София, за да направят това всички хора?
Не мисля, че това на 100% е решението. Със сигурност всеки може да прецени дали да използва автомобил, или не, но проблематиката с автомобилите е друга. Има страшно много автомобили, които минават технически преглед, но не са в нормите за вредни емисии.
Самият факт, че се наложи общината да подарява на КАТ газ-анализатори, за да си вършат работата, е показателен, че всъщност ние имаме проблем в пунктовете за технически преглед. Нека да видим, ако се затегне контролът, и поне автомобилите, които не отговарят на изискванията, бъдат спрени, това по какъв начин ще се отрази.
Ние всъщност не можем да се справим с текущото законодателство, което в момента ограничава вредните емисии, които изпускат автомобилите, а мислим допълнително за други мерки.
Предлагате сред твърдите горива, които също са голям замърсител през зимата, да бъде включена и дървесината. Защо?
Това е ключово предложение, защото в момента се разглежда между четенията този законопроект и това трябва да бъде спешно направено, защото 80% от хората, които се отопляват на твърди горива всъщност използват дървесина – дървета, дървени пелети, пелети от биомаса или други подобни материали.
Дърво, в което има висока влажност, при горене отделя едни от най-вредните фини прахови частици, които ние дишаме. Всъщност изпускаме една цяла група, говорим за 80%, която се изпуска от законопроекта.
Това ни навява на мисълта, че има страх или лобистки интереси, свързани с т.нар. „дървена мафия”. Защото, ако в законопроекта бъде включена дървесината, всеки един човек, който предлага такива дърва за огрев, ще трябва да се регистрира, за да се знае откъде са взети дървата, по какъв начин. Въпросът е много наболял. Защо не е включена дървесината? Нека да отговори някой от Министерски съвет, тъй като законопроектът е предложен от правителството – защо тази огромна група от материали е изпусната?
И накрая – какъв е коментарът Ви за новата Агенция за пътна безопасност, която се създава? Ще доведе ли тя действително до по-добра координация в действията, или това е една куха мярка?
Не забравяйте, че НПО секторът поиска тази агенция. Моето притеснение е, че тя има само координиращи функции, но не и контролни. Ние поискахме едно такова звено, което да координира и контролира действията на всички останали институции. В момента имаме само координираща мярка.
Аз се радвам, че Малина Крумова, която ще оглави тази агенция заяви, че нейната цел е да намали с 20% черната статистика. Това е доста амбициозна цел, пожелавам й успех. Ще следя действията на самата агенция и се надявам тя да си свърши работата.
Наистина до момента бяхме свидетели, даже около трагедията в Своге, как имаше сочене с пръсти, обвинения, министерствата си прехвърляха топката кой на кого писал, колко писма, кой виновен, кой невинен…
От тази гледна точка трябва да има такова координиращо, но и контролиращо звено. То трябва да изпълнява контрол, когато някой не си свърши работата. Нека да видим как ще заработи, надявам се да даде резултат, тъй като говорим за жертви и ранени в хиляди.
