Африканските голи къртичести плъхове на вид не са нито плъхове, нито къртици, и имат едва стотина косъма по тялото си, които да ги предпазват от пълната голота. Те изглеждат ужасно, но това, което им липсва във външния вид, го наваксват в издържливост и устойчивост.
Тези животни достигат дължина от 7-8 см и прекарват почти целия си живот под земята. Те обаче имат много „суперсили“, които от десетилетия предизвикват огромния интерес на учените.
Голите плъхове са дълголетни и не стареят
Като цяло по-едрите животни в природата живеят по-дълго, а дребните се износват бързо. Някои видове китове живеят повече от 100 години, но за животните с размерите на мишка 3-4 години се смята за добро постижение.
Това не важи за голите плъхове, които живеят над 30 години, а още по-забележително е, че при тях не се наблюдават признаци на стареене с възрастта по начина, по който тя засяга другите бозайници. Голите плъхове обаче могат да се разболеят и да умрат. Вероятно все пак има горна граница на дълголетието им при идеални условия и някои учени предполатгат, че тя може да надхвърля доста това, което сме виждали в животинския свят.
Голите плъхове не боледуват от рак
Около 7,6 милиона души годишно умират от рак, което прави тази болест един от най-големите бичове за човечеството. Почти всички животни са уязвими от това заболяване.
Къртичестите плъхове, изглежда, са почти напълно имунизирани. Учените са достигали до големи крайности в опитите си да заразят някой от тях с рак – радиация, канцерогени по кожата, канцерогенни вируси и т. н. Голите плъхове си продължават своите работи напълно незасегнати. Причината вероятно е във високите нива на съединението хиалуронан с високо молукулярно тегло, открито в техните тъкани. То прави кожата еластична, което е много ценно качество в подземните тунели, които къртичестите плъхове обитават. Противораковата защита вероятно е щастливо еворюционно съвпадение.
Наскоро все пак бяха открити два плъха от различни колонии, които са развили тумор. Причината и за това също не е изяснена. Те са единствените представители на вида, заболели от рак.
Къртичестите плъхове са студенокръвни
Общоприетото знание, че бозайниците са топлокръвни, не е напълно вярно. Има няколко вида, които не са, и измежду тях е къртичестият плъх. Той не може да се справя с големи колебания в температурите, но пък тунелите му служат за регулация. Ако е хладно, животните се събират заедно, за да се топлят. Ако е жега, се пръсват по хладните им разклонения.
Нечувствителност към болка
Освен другите си невероятни способности, голите плъхове имат още едно, което учудва учените и те го изследват: неспособност да усещат физическа болка. В едно проучване от 2008 година киселина е била капната директно върху кожата на плъхове. Други бозайници биха се сгърчили в агония, но голите плъхове не дали никакъв признак на дискомфорт. Изгаряния, киселини и дори най-парещите люти чушки не предизвикват видими признаци на болка у голите бозайници. Причината се оказа в липсата на невротрансмитерът, който да позволи на мозъка им да улови сигнала за болка.
Оказа се, обаче, че нечувствителността се развива с възрастта. Младите екземпляри чувстват болка нормално, но тази способност изчезва с възрастта.
Голите плъхове могат да издържат 18 минути без кислород
Човек средно може да издържи без кислород между 1 и 5 минути. След 10 минути рискът от смърт или необратими мозъчни увреждания е огромен.
Нуждата от кислород на голите плъхове е много по-малка. Въздухът съдържа около 20% кислород, но в техните тунели той е по-оскъден. Всичко под 10% поставя човек в смъртна опосност, но плъховете могат да изкарат дори и с 5% кислород във въздуха. При пълно лишаване от кислород те навлизат в нещо като кататонично състояние, в което могат да издържат без кислород 18 минути и да се възстановят напълно.
Само кралицата ражда малки
Колонията голи плъхове наброява 30-300 животни и те, както при мравките и термитите, си имат функции. Работниците прекарват повечето време в копаене на тунели, събиране на храна и грижи за малките. Войниците се занимават със защита на територията от хищници или нападатели от друга колония.
Над всички е кралицата на колонията, която е по-голяма и по-светла на цвят от другите плъхове. Химикалите в урината й подтискат плодовитостта на другите женски. Мъжките са стерилни, с изключение на 2-3, които са любимците на кралицата. Тя е не самокралица, но практически и майка на колонията.
Кралиците не се раждат, те стават такива
При голите плъхове кралица се става с бой. Когато старата умре или бъде отстранена, другите женски правят опит да „вземат властта“. При експеримент с отстраняване на кралицата три женски са водили свиреп бой за мястото й. Те си нанесли толкова жестоки рани взаимно, че нито една не оцеляла.
Ако има победителка, нивата на „кралските“ хормони се покачват в организма й и тя става способна да се чифтосва и да има малки.
Даже и спермата им е особена
Друго чудо за учените е много некачествената сперма на къртичестите плъхове. Тя е в малки количества, с много деформирани спарматозоиди и само 15% здрави и способни да се движат, макар и бавно. При други видове такава сперма би резултирала в безплодие, но при тези плъхове няма проблем с размножаването. Кралицата прекарва повечето от живота си бременна и успява да осигури здрави младежи на колонията в достатъчно количество.
