Сатурн губи прочутите си пръстени със скорост, очаквана от учените в най-лошия сценарий, разкри ново изследване на НАСА. Газовият гигант може да се сбогува с пръстените си напълно за по-малко от 100 милиона години, което е относително кратко време с оглед на възрастта на планетата от 4 милиарда години.
Заключението се базира на оценки, основани на наблюденията от „Вояджър“ 1 и 2 – автоматичните сонди, които космическата агенция изстреля преди десетилетия, за да изучава външната част на Слънчевата система.
Пръстените биват притегляни към Сатурн от гравитацията под формата на „прашен дъжд от ледени частици под влиянието на планетното магнитно поле“.
„Смятаме, че този „пръстенен дъжд“ изтегля от пръстените на Сатурн за половин час водни продукти с обем колокото да се напълни плувен басейн с олимпийски размери – каза Джеймс О’Донахю от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, САЩ – Ако беше само тази причина, пръстеновата система щеше да изчезне за 300 милиона години, но като се добавят и измерванията от космическата сонда „Касини“ на пръстеновия материал, който пада към планетния екватор, пръстените имат по-малко от 100 милиона години съществуване.“
Има няколко теории относно това как планетата се е сдобила с пръстеновидните си пояси, които са съставени предимно от парченца воден лед с различни размери – от микроскопични зрънца до масиви от по няколко метра.
Новото изследване върху пръстените подкрепя схващането, че те са придобити от планетата в по-късната част от съществуването й, защото може да са се оформили след като малки, ледени луни в орбита около Сатурн са се сблъскали. Вероятно това е станало защото орбитите им са били смутени от гравитационно колебание, предизвикано от минаващ астероид или комета.
Според О’Донахю ние сме свидетели на средата на съществуването на пръстените, които са временни, и може би сме „пропуснали“ да станем свидетели и на гигантските пръстени в миналото на Юпитер, Уран и Нептун, които сега имат само „тънички пръстенчета“.
