В реч, отбелязваща 40 години от подобряването на връзките с Тайван, китайският президент Си Дзинпин отново призова за мирно обединение на базата на една държава и две системи.Той обаче обаче предупреди, че Китай си запазва правото да използва сила. Макар че Тайван се самоуправлява, тихоокеанският остров не е обявяван официално за независим. Пекин смята острова за отцепила се провинция.
Си каза, че и двете страни са част от едно и също китайско семейство и че тайванската независимост е „неблагоприятно стечение на историята и задънена улица“.Тайванският народ „трябва да разбере, че независимостта ще доведе само до затруднения“, допълни китайският президент, добавяйки, че Пекин никога няма да толерира каквато и да е дейност за насърчаване на независимостта на Тайван. Вместо това обединението е „неизбежно изискване за голямото подмладяване на китайския народ“. Си подчерта още, че отношенията с Тайван са „част от вътрешната политика на Китай“ и че „чуждестранната намеса е неоснователна“.Пекин „си запазва правото да предприеме всички необходими мерки“ срещу външни сили, които пречат на мирното обединение и тайванските сепаратисти, казва той, повтаряйки дългогодишното предупреждение на Поднебесната империя.
ИСТОРИЯТА: Какво стои зад разделянето на Китай и Тайван?
Островът се появява за пръв път в китайските архиви през 239 от н.е., когато Китай изпраща армейски части, за да го проучи. Пекин използва този факт в подкрепа на териториалните си претенции.
През 17 век (1624-1661) островът за кратко в холандска колония и след това е администриран от китайската династия Цин от 1683 до 1895 година.
През 1895 г., след победата на Япония в Първата китайско-японска война, Китай отстъпва Тайван на Япония.
Но след Втората световна война Китай, който е един от победителите започна да управлява Тайван със съгласието на съюзниците си САЩ и Великобритания. Годините след войната са драматични за Китай – лидерът Чан Кайши е разбит от комунистическата армия на Мао Цзедун. Армията на Чан се укрива в Тайван и установява диктатура. През 2000-ната наследникът на Чан Кайши започва демократизация на острова и така се избира първия президент Чен Шуйбиан.
След десетилетия гневна реторика, отношенията между Китай и Тайван започнаха да се подобряват през 80-те години. Китай предложи формулата „една страна, две системи“, според която Тайван ще получи значителна автономия, ако приеме китайското обединение.
Предложението е отхвърлено, а тайванците не могат да посещават и да инвестират в Китай. През 1991 Тайван обявява и войната на Китайската народна република.
Бяха проведени и ограничени разговори между неофициалните представители на двете страни, въпреки настояването на Китай, че правителството Тайван е нелегитимно. Чен беше преизбран през 2004, което накара Китай през 2005 да приеме т.нар. „Закон срещу отделянето“, заявявайки правото на Пекин да използва военни средства срещу Тайван, ако се опита да се отдели от Китай.
