В четвъртък вечер хиляди хора напуснаха София и тръгнаха към провинцията. Кой на вилата си, кой при роднините. Последва светкавична реакция от страна на националния оперативен щаб и правителството, които буквално затвориха столицата.
Напускането става при строги ограничения, проверки на КПП-та и в определени часови диапазони. Въпросът обаче е защо това се наложи.
Ясно е, че повечето българи имат или втори дом (по морето или в планината), или имат къща на село.
Очевидно е, че и в Созопол, и във Велинград, а и в селата е по-рядко населено. Вероятността там да се заразиш или да предадеш заболяването на някой друг, е много по-малка, отколкото в свръхнаселената София.
Ясно е още, че в един панелен блок в столицата живеят хиляди хора. А и София вече е обявена за огнище на епидемията и заразата така или иначе е по-интензивна.
Кой и защо реши, че хората не могат да се махнат от София? Кой и защо реши, че е по-безопасно да стоят в този „казан“ и да се самозарязават.
По-опасно ли е да отидеш на вилата си на село, отколкото да влизаш в претъпканите магазини в столицата?
И тъй като ние обичаме да се сравняваме с другите държави, е редно да се каже, че в Италия, която и към момента е най-сериозно пострадалата европейска държава, поощряваха хората да напуснат свръхнаселения Рим и да си отидат по вилите, за да се изолират.
Как може да заразиш повече хора – като си стоиш в лятната къща на Поморие, например, или като се тъпчеш в люлинските магазини?
Защо това пътуване се счита за такъв огромен грях? Има ли изобщо смисъл в това решение на националното правителство?
