Спим час по-малко, а слънцето изгрява час по-късно. И следва един „по-дълъг“ ден.
Придвижването на стрелките с час напред вероятно по-скоро ще ни разтревожи, отколкото да ни развесели.
Безсънието, нервността и загубата на концентрация обаче не са добър начин да започнем нова работна седмица. От смяната на времето и физически симптоми, като главоболие или стомашни проблеми, пише сръбският „Телеграф“.
Как ще ни се отрази шестдесетминутното разминаване между нашите навици и официалното време зависи от много индивидуални фактори. Някои реално нямат нищо против промяната, но на други ще се отрази зле.
Проблемът е, че по-ранното събуждане и смяната на часа не ни кара да се чувстваме по-уморени само един ден. Според специалистите свикването с новата ситуация може да отнеме до две седмици.
Факт е, че всеки от нас има свой „вътрешен часовник“, циркаден ритъм. По него измерваме кога сме уморени и сънени и кога сме будни. И тогава, часовия график на всички задължения се промени, можем да имаме проблеми.
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Това би следвало да намали разходите за осветление. Първоначално е въведено в началото на 20 век в Германия. В България се прилага от 1979 година.
Директива на Европейския съюз от 2001 г. не задължава страната да променя времето си. Само определя държавите, които искат да сменят времето да го правят в един ден и час. Изборът е на всяка държава.
Източник: БГНЕС
Още новини от деня – четете тук
