Адвокат Михаил Екимджиев е завършил е Софийския университет „Климент Охридски”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
Адвокат Екимджиев, имате ли повече информация за това какво съдържа законопроектът за премахване на специализираното правосъдие?
Не бих казал, че имам някаква вътрешна информация, но тук по-важни са причините. За да стане ясна тезата ми обаче трябва да се върнем 10 години назад до времето на създаването им. Те бяха създадени като една много мощна термоядрена опция за специализирано разгромяване на тежката организирана престъпност, на корупцията, на мафията в България. За хората, които отвътре познаваха работата на българската прокуратура и техните зависимости, че действителната цел е друга. Че трябва да има едни съдилища, практически подчинени на главния прокурор, които да бъдат използвани като средство за политическа и икономическа репресия.
Специализираното правосъдие беше създадено не за да има осъдени престъпници с влезли в сила присъди, то беше създадено, за да може, след като прокуратурата си набележи жертва и повдигне обвинение срещу нея, безпроблемно да се получават исканите от нея безкрайни задържания под стража, забрани за пътувания в чужбина. Незабавно да бъде съобщено на КПКОНПИ, която съответно да разкоства икономически набелязаните жертви. Тоест целта беше хора да бъдат унищожавани не с разкриване на престъпления, каквато е нормалната роля на една прокуратура и на един съд, а чрез изтощителни, многогодишни процеси, съпроводени със задържане под стража, домашен арест и тежки репутационни щети, нанасяни от публични изявления на прокурори, като често лично главният прокурор се ангажираше с това.
Всичко това се случваше, без някой да го интересува в крайна сметка дали ще се стигне до осъдителна присъда или не. Това може да стане и след 10, 15 или 20 години. В някои случаи може да изтече и абсолютната давност. Но тогава вече никой няма да помни кой е бил този главен прокурор, който е инициирал на времето това, какво е обещавал да постигне и какъв е крайният резултат.
Въпреки че специализираните съдилища се оплакват от прекомерна натовареност, изключително малко са постановените от тях крайни съдебни актове, особено осъдителни присъди. Почти няма осъдителна присъда за хора, заемащи ръководни политически длъжности или от високите нива на сенчестите йерархии на организираната престъпност.
Специализираната прокуратура и съд повече вредят на правосъдието и на чувството за справедливост и последното нещо, с което те се занимават е да разкриват тежки престъпления и да борят корупцията. Затова се налага разбирането, че те трябва да бъдат премахнати. Защото ако тези институции бяха специализирани в нещо, то беше в процесуално изнудване.
Най-голямата несправедливост от чисто човешка гледна точка е, че това, което един корумпиран или некадърен прокурор от специализираната прокуратура може да направи за 5 минути, например да повдигне обвинение, когато няма обективен коректив в лицето на специализираните съдилища, понякога може да отнеме 5, 10 години, за да се стигне до оправдателна присъда.
Ако успешно бъде закрит специализираният съд, работата му ще премине към районните съдилища. Ще могат ли те да се справят с тази работа, тъй като една от тезите в защита е, че това е невъзможно?
Това е опорна точка, дори не е теза, тъй като всичко това е въпрос на организация. Много лесно съставите и съдиите от специализираните съдилища могат много лесно първоначално чрез командироване, а впоследствие и със съответните промени в Закона за съдебната власт и в НПК да бъде направено така, че те да завършат тези дела, които са започнати. Така че да не се започва отначало и да се губи време. Друг е въпросът, че няма нито едно приключило истинско дело пред спецсъдилищата. Защото те не се завеждат, за да бъдат приключени. Един от похватите, който се използва, например по делото Баневи са призовани 173-а свидетели. Познайте колко лесно е те да бъдат призовани и разпитани. Прокуратурата умишлено задава такъв формат на дело, че то да не може да приключи с години.
Можем ли да кажем, че освен причините, които изброихте, има и проблем с компетентността на прокурорите и съдиите? Дали можем да кажем, че са набързо избрани с конкурси в последния момент?
Нямам точен и статически отговор за тази тема – как са проведени конкурсите. Но е факт, че там отиваха съдии и прокурори, които бяха фаворизирани от ръководствата на прокуратурата и на нейните протежета във ВСС. От една страна, има тежък непукизъм, назначаване и командироване на протежета, готови да изпълняват директивите на главния прокурор и на поддържащото го мнозинство във ВСС. Но на второ място, на прокурорите и на съдиите в специализираните съдилища, бяха дадени някои бонуси като по-високи заплати. Това развиваше у тях “кучешка зависимост” от техните ментори. Имаше отблагодаряване и верноподаничество. За други си беше уреждане на битови и кариерни въпроси. Например да се живее в София, да се получи ведомствено жилище, което също е мотивиращо и обвързващо да бъдат послушни и да не се противопоставят на директивите.
Дисидентите, по принцип са малко в съдебната система, но ако съдебната система са 10-15%, в специализирания съд бяха не повече от 4 – 5 души.
Как ще коментирате отказа на ВСС да разследва искането за отстраняването на Гешев?
Всички, които са запознати с това, което се нарича съдебна система в България, бяха наясно, че този Висш съдебен съвет ще направи всичко възможно, за да парира всякакви опити за търсене на отговорност от главния прокурор. Въпросът беше каква тъпа процедурна хватка ще бъде избрана. Избраха най-нелепата – че е нужно да изработят правила. Припомням, че вече имаше внесено такова искане от Янаки Стоилов преди няколко месеца. Знаеше се, че всеки момент Надежда Йорданова ще внесе своето предложение. ВСС имаше месеци, докато се чакаше решението на КС. Отделно ВСС има приети правила за класическите дисциплинарни производства, които също се задействат тогава, когато има действия на магистрати, уронващи престижа на съдебната власт. Те можеха да се прилагат. Това беше пореден глупав ход, който показа колко не им пука за обществени нагласи и очаквания. Пореден пример за вредността им. Беше грешка, че не беше разпуснат веднага след като заработи 46-тият парламент. Ще се топка топката, докато не изтече мандатът на този ВСС, което е през октомври.
В България очакваме посещението на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Смятате ли, че тя ще помогне за реформата в нашето правосъдие или очаквате по-скоро да подкрепи непрекъснатите оплаквания на прокуратурата към европейските институции?
Лаура Кьовеши е добре запозната с проблемите в България още преди да стане европейски прокурор. Тя е наясно, че българските институции най-вече прокуратурата и спецсъдилищата са превзети, както бяха превзети и някои румънски институции, когато тя успя да разчисти част от техните Авгиеви обори. Тя категорично няма да застане на страната на лошите и на главния прокурор и на марионетките му във ВСС. Но трябва да напомним, че европейската прокуратура има ограничена материална компетентност. Свързана е със злоупотреби с европейски фондове и средства – измамите с ДДС и корупцията, доколкото тя също е свързана с присвояване на средства на европейския данъкоплатец. Тя не може да реши структурните проблеми на българското правосъдие или пряко да помогне за свалянето на Иван Гешев. Но има и други примери. Например при казусът с къщата в Барселона, където има категорични данни, че участва Борисов. Ако се окаже, че има плащане с европейски средства, това може да е краят на кариерата на Борисов и политически катаклизъм. Самият Гешев се прочу с това, че не е написал нито един обвинителен акт, но има десетки, а може би и стотици споразумения. Докато Гешев беше шеф на Специализираната прокуратура, той се прочу като консенсусен прокурор по отношение точно на ДДС измамите, има и записи как се споразумява с обвиняеми. Освен това не е написал нито един обвинителен акт. За жалост, не може да предвидим какво и как ще се случи.
Още актуални интервюта – четете тук
