Емил Георгиев по професия е адвокат. Завършил е Юридическия факултет на Университета Виена. Има следдипломна квалификация по международно право на интелектуалната собственост в Университета в Лондон. Работил е за един от световните технологични концерни, където се е занимавал с консултации в областта на интелектуалната собственост и информационните технологии, както и в сферата на договорния мениджмънт и управлението на риска. Член е на Инициатива „Правосъдие за всеки“, председател на Обединение на свободните адвокати, както и член на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.
Успя ли Слави с поведението си да блокира съдебата реформа?
Резултатът, който виждаме от действието на парламента. Той работи частично и много трудно. Това, което направи много силно впечатление е, че постоянните парламентарни комисии се сформираха много трудно, а една от най-водещите е по конституционни и правни въпроси. Тази комисия изгуби ценно време и едва в последните дни вкара в дневния ред законопроекта, който предвижда закриването на специализираните съдилища. Той беше внесен още на 21 юли,а сега сме началото на септември. Много ценно време се губи в политическо нищоправене. Излиза че така наречените партии на промяната изневериха на избирателите си в тази част. В обещанията си, че ще реформират съдебната власт и че ще закриват специализираните съдилища и ще ограничат властта на главния прокурор. Нещо, за което те сякаш имаха пълен консенсус. Направиха му две изслушвания – беше хубаво и важно, макар че не бяха добре подготвени. С огромно прискърбие смятам, че резултатът, който отчитаме от „Правосъдие за всеки” е, е и този 46-ти парламент ще остане ялов.
Като сдружение, още на 10-ти август изпратихме призив до всички политически партии да се концентрират около 3-тия мандат и да бъдат отговорни към своите избиратели и да си поставят програма минимум, около която имат консенсус. Крайъгълният камък там е съдебната власт и реформирането й. Но виждаме, че това най-вероятно няма да се случи. Преди дни призовахме директно и председателя на Народното събрание и председателя на комисията, в спешен порядък да разгледат тези промени и да ги предвиждат със съкратени срокове.
На теория има мнозинство от 147 депутати. Призивът е към всички. Надяваме се поне в комисия да надделее общото пред частното и в малкото оставащо време да видим конкретни действия.
В противен случай този парламент ще си отиде без да е свършил нищо и ще затвърди мнението на хората, че тези парламенти нищо не правят и съответно няма смисъл да се гласува. Това ще бъде пагубно за демокрацията у нас.
Ще успее ли все пак това Народно събрание да се заеме със специализирания съд и прокуратура, около което всички се обединиха на думи?
Технически е възможно въпросът да премине през Комисия, след което председателя на НС да го вкара в дневния ред на депутатите. Сроковете трябва да са съкратени и вместо 7 да има 3 дни между двете четения. Отговорността върху този парламент и мнозинството, което уж иска правосъдна реформа, е голяма. Не знам до колко това се осъзнава от народните представители. Ние разчитаме на тяхната искреност. Ако са били честни в обещанията и заявките си, то сега е времето да го докажат.
Какво друго полезно може да свърши 46-то НС?
В момента върви дискусия и по актуализация на бюджета. Има разнопосочни мнения. Според едни тя е нужна, според други не е. Аз не мога да навляза в тази проблематика. Правосъдието е в основата на всичко останало. Така или иначе правосъдната реформа е реформа на всички реформи. Ако не отбележим напредък там, няма смисъл да се губи време и енергия за други сфери. Давам си сметка, че някой може да ме обвини за това, което казвам. За социалните и здравните въпроси има други говорители, които да поставят въпроса. Ние се занимаваме с правосъдие и затова сме се фокусирали върху съдебната власт.
На първо четене в правна Комисия мина изменението в закона за Бюрото за защита на свидетели. Така ръководството му вече няма да е в ръцете на главния прокурор, а в тези на министъра на правосъдието. Това е положително развитие. Не е необходимо прекомерната концентрация на власт в ръцете на главния прокурор. Особено в частта за Бюрото, което е въоръжена структура с полицейски правомощия, дублиращи тези на МВР.
Внесен бе допълнителен законопроект за изменение на Закона на съдебната власт. Същественото в него е, че се предвижда прекратяване на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Това също е съществено, защото ако искаме да работим за системни решения, каквито са проблемите в правосъдието. Те не са персонални и не засягат само определени лица. Те са следствие на системни грешки в системната архитектура. Трябва да се започне от системата – ВСС, начинът на избиране на членовете му, професионалната и непрофесионална квота в него. Ние приветстваме идеята на този законопроект, въпреки че имаме забележки относно съдържанието му. Това са детайли, които могат да се изчистят в рамките на обсъждания, ако изобщо се стигне до там.
Изгуби се много ценно време в ненужни политически нападки и бездействие. Ако времето беше използвано правилно, щяхме вече да имаме изменения на съществени закони, които вече да са публикувани.
