Напоследък съдилищата прекаляват с удължаване на мярката „задържане под стража“ за лица, за които няма доказателства да са извършили тежки престъпления. Това заяви за ДЕБАТИ.БГ адвокат Людмил Рангелов. Според него тази практика се откроява най-вече в столицата.
Рангелов припомни, че по закон в досъдебното производство до година и половина могат да се задържат лица, преди да е стигнал процесът до съд. Но това се отнася за т.нар. „насилнически престъпления“- изнасилвания, убийства, опити за убийства, отвличания.
„Когато обаче се налагат такива мерки като „задържане под стража” по отношение на лица и особено на жени, само, защото са близки, роднини или съпруги или в подобна връзка с обвиняеми лица това е неприемливо и особено, когато самите престъпления, в които ги обвиняват, нямат такава остра характеристика, която предполага, че ако някаква друга мярка извън „задържане под стража” им се наложи има опасност те да извършат някакво престъпление. Напоследък по някои по-шумни дела се появи такова поведение, но имайте предвид, че тук упрекът не може да бъде отправен само към прокуратурата, защото всяко задържане извън първите 72 часа винаги се санира или не се санира от съд, така, че тука трябва да се обърне внимание и на тези съдебни актове, с които при подобни случаи се взимат трайни, продължителни мерки и често се стига до изтърпяване на целия законов срок. Наистина се прекалява и то това основно се случва в София в специализираните съдилища, особено характерно е за Апелативният специализиран съд.“
Адвокат Рангелов коментира и отправените към страната ни миналата седмица критики от Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа. От организацията отправиха остри забележки за върховенството на закона, свободата, правата на човека, но и за условията, в които се налага да работят адвокатите в България.
„Няма спор, че критиката е доста остра, като се има предвид, че този Съвет ползва един дипломатичен език. Тази позиция дава отражение върху представите в Европа за законността в България, за това какво е нивото на върховенство на закона. Имат много общи резерви, но и съвсем конкретни, преди всичко за независимостта на съдебната власт, за разделението на властите, борбата с корупцията и съвсем конкретни, касаещи действията на прокуратурата.“
Според Рангелов конкретния повод за позицията е изпратен през лятото сигнал от авторитетни български адвокати. В позицията на Съвета конкретно е критикувана работата на Прокуратурата, разпространението на данни от СРС-та, докато тече досъдебното производство. Обръща се внимание и на случаи на идентифициране на адвокатите с техните клиенти, което според Людмил Рангелов е абсурдно.
„Всъщност това е основата на подценяването на ролята на адвокатурата, защото гледната точка, в която се съдържа разбиране, че адвокатът е по някакъв начин съучастник на клиента си, независимо дали е виновен или е невинен, когото той защитава е абсолютно наивно, детинско разбиране и то пак се дължи може би на някаква незрялост на демокрацията у нас, на стандартите на общуване между различни институции в процеса. Това е много грозно, защото такова отношение подчинява едно схващане по отношение на цялото общество, че адвокатът защитава престъпник, а престъпникът е натрупал някакви финансови средства от престъпления, следователно адвокатът живее от престъпни пари и работи за престъпни пари. Това е смешно“.
Цялото интервю с адвокат Людмил Рангелов четете утре в рубриката „Интервю“ на ДЕБАТИ.БГ.