Българските съдии са отговорни и квалифицирани, а практиката не показва разлики между тези от Специализирания съд и останалите, смята адвокат Марин Марковски. В интервю за „Дебати.бг“ той напарви характеристика на работата на съдиите в България и посочи някои проблеми в практиката на следствието, като особено внимание отдели на значението на прилагането на задържането под стража и на неговите алтернативи.
„В момента това, което не искат да направят, защото зависи от много високо ниво и се решава в много голяма степен и от редовите и другите прокурори, и от следователите, е защото при мярката зе неотклонение „Задържане под стража“, която е една от основните мерки, има една проста схема. Задържаме го под стража, може и 8 месеца, и той е готов да признава всичко, направено или не, само и само да излезе. Това задържане, което е изнудване, макар и рядко, е юридически незаконосъобразно. Какво е решението? Гривната на охраната, както е по света. Слага се една гривна, която министерството вече закупи, и този човек вече се контролира като автомобил по Джи Пи Ес- знае се всеки момент къде се намира. Даже съвременните успройства, като в САЩ, могат да дадат в центъра отговор дали е употребил алкохол или наркотици. Невъзможно е да се свали и при опит да се свали веднага подава сигнал. Ако това стане като правило, заместващо задържането под стража, няма да пострада правосъдието“ – каза адвокатът в интервю за „Дебати.бг“, което можете да видите в пълен вид по-късно на сайта.
В ЕС почти няма други държави, които да имат специализирани съдилища и прокуратура, но това още не значи, че те са лошо решение, каза Марковски. Той подчерта, че при решаването на „наше, българско притеснение“, не е необходимо веднага да се копират чужди модели, а трябва да се правят закони, съобразени с националните особености, времето, мястото, „криминалната атмосфера“ и особеностите на хората, както и с нуждата на обществото.
По думите на Марковски не бива да говорим за „реформа“ в правосъдието, а за промяна, защото зад „реформа“, според него се крият „много общи приказки“. Той препоръча когато се говори за промяна, да се дава точна рецепта какво трябва да се променя, а да не се разводнява проблемът с безцелни критики.
