Важният въпрос, който би трябвало да вълнува българската общественост, а той е интересен и от юридическа гледна точка, е дали българският съд, от който немските власти искат да изпълни тяхната европейска заповед за арест, има право да откаже да го направи. Това коментира специално за ДЕБАТИ.БГ специалистът в областта на международното право и защита на правата на човека адв. Михаил Екимджиев. Повод за коментара му са зачестилите присъди и европейски заповеди за арест, издавани от немските власти, на български граждани, работещи в международни колцентрове и обвинени в измама.
Със сигурност мога да кажа, че българските съдилища, от които се иска да бъдат изпълнени тези заповеди, не са със съвсем завързани ръце. Те не действат изцяло под условията на т.нар. обвързана компетентност. Тоест, те не са длъжни автоматично да изпълнят исканията на немските власти. В тази насока, има немалко случаи, в които съдилища на държави членки на ЕС са отказвали да изпълнят подобни заповеди за европейски арест, изисквани от български власти, най-често от българската прокуратура.
Как изглежда юридически ситуацията и какви са всъщност правомощията на българските съдилища?
От една страна, в рамките на ЕС действа принципът за т.нар. лоялно сътрудничество и взаимно доверие между държавите членки. Това не е просто бланкетен принцип, някаква декларация или афиш, а си има своите проявления в правото на ЕС. От тази гледна точка има една трудно оборима презумпция, че когато власти на една държава членка искат арести, в случая предаване в Германия за съдене на български граждани, нашите институции трябва да действат с презумпция, че немските власти постъпват наистина добросъвестно и правомерно.
От тази гледна точка в повечето случаи би могло да се очаква българските съдилища да изпълняват тези заповеди за арест, но не и автоматично, не и безпрекословно. Тоест, въпреки доверието и лоялното сътрудничество, което ние като държава членка дължим на останалите държави членки на ЕС, в случая на Германия, имаме известна свобода на преценка във всеки конкретен случай да поискаме от германския съд да ни представи доказателства – защо конкретно смята, че този български гражданин е извършил някакво престъпление и какви са доказателствата конкретно срещу него.
Това не може да е сложна и безкрайна кореспонденция, в която българският съд едва ли не да преценява в детайли и дълбочина обоснователността на действията на германските власти. Но от гледна точка на един друг принцип – принципът за защита от произвол, ние може да поискаме основните доказателства за престъпление, което българският гражданин е извършил, и за което се иска да бъде предаден за съдене. Това българският съд може да направи. От тук нататък обаче, ние не знаем как се действа във всеки конкретен казус. Дали автоматично се изпълняват германските заповеди за арест или действително се прави едно по-задълбочено съдебно проучване за всеки конкретен случай. Нашият съд би могъл да даде някаква защита на нашите граждани, проверявайки дали има поне някаква базисна степен на обоснованост на подозрението от страна на немските власти за измама.
Винаги, когато едно дело приключи на всички инстанции в съответната държава и осъденият смята, че са нарушени негови основни права, най-често това са право на справедлив процес или презумпция за невиновност, той би могъл в четиримесечен срок от окончателната присъда да сезира ЕСПЧ. В някои ситуации дори би могъл да потърси защита от Конституционния съд на Германия, тъй като за разлика от нас, гражданите които биват съдени от немските съдилища имат право на индивидуална жалба и до конституционния им съд.
Ролята на българският съд е такава, че той би могъл да осигури някаква минимална защита на тези хора. На този етап се иска те просто да бъдат предадени на немските власти, което не означава, че немският съд ще ги признае за виновни. Но ако, хипотетично, немският съд откаже да предостави информация или някакви доказателства, е необходимо българският съд да види дали има обосновано подозрение или действията на немският съд са произволни. Ако те са произволни, то нашият съд може да откаже изпълнението на заповедта.
Още актуални коментари – четете тук
