Днешното пленарно заседание започна с първо гласуване на промени в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. Предложението промени, които улесняват престоя на военнослужещи от НАТО в страната ни бяха приети от народните представители с 95 гласа „за”, 25- „против” и 11 „въздържал се”.
Промените се налагат от невъзможността на страната ни да издава необходимите документи по силата на Закона за българските лични документи.
С приетите изменения в закона за българските лични документи се въведе нов документ – карта на служител в структурата на НАТО и на зависимо лице на такъв служител.
Към настоящия момент съществува практическа невъзможност за издаване на такъв документ. Причината е, че през 2016 г. се осъществява договор за доставка на бланки за български лични документи и не е предвидена бланка за служители на НАТО и зависими лица.
Такава бланка ще бъде изготвена след провеждане на процедура за обществена поръчка. Издаване на този вид документ може да започне най-рано в средата на 2020 г. след пускане в експлоатация на новата система за издаване на български лични документи.
Съгласно приетите днес промени Министерството на отбраната ще предоставя с писмо необходимата информация на МВР за издаване на разрешенията и удостоверенията за пребиваване през и на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
Освен това парламентът реши датата 1 януари 2019 г. за влизане в сила на възможността за издаване на български лични документи с електронна идентификация, които са част от новото поколение документи, да бъде променена на 1 януари 2020 г. Именно тези документи ще дадат възможност да се издават документи на служители на НАТО.
АЕЦ „БЕЛЕНЕ”
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова беше изслушана от депутатите във връзка с процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене”. Тя обяви, че три компании вече са обявили официално писмен интерес – това са Китайската национална ядрена компания CNNC, корейската хидроядрена корпорация и френската компания „АРЕВА”.
Петкова обясни, че разработената процедура ще дава възможност и на други компании да участват с миноритарен дял. В конкурса по строителството ще могат да се включат и бизнес компании или лица, които имат намерение да сключат дългосрочни договори за изкупуване на енергия.
„В задължителните условия на конкурса е записано, че кандидат-инвеститорът ще е задължен да използва произведеното оборудване, да бъдат използвани всички издадени лицензии, да не се променя по никакъв начин дизайнът на оборудването, да се придържа към одобрения проект от Европейската комисия през 2007 година. В заданието е поставено задължително условие за участие на български компании при строежа на централата. Най-висока оценка ще получи онзи инвеститор, който предложи участие на над 30% български фирми. Всеки кандидат, който предложи по-висок дял, ще има и по-висока оценка при следващото участие в конкурса”, каза пред народните представители Петкова.
Тя заяви, че условие в процедурата е и стойността на проекта да не надвишава 10 млрд. евро, а максималният срок за реализацията му е 10 години.
Онова, което предизвика най-голямо притеснение у гражданите и у бизнеса е, че многомилиардната централа ще трябва да се изплаща от българските данъкоплатци, въпреки обещанието на правителството, че тя ще се строи на пазарен принцип без държавни и корпоративни гаранции.
Петкова още веднъж потвърди този ангажимент пред депутатите. Тя отхвърли възможността проектът да представлява опасност за националната сигурност на България, въпреки обратното мнение на множество експерти.
От БСП изразиха недоволство, че проектът не се реализира достатъчно бързо.
„Правим поредното изслушване в българския парламент, за да констатираме, че сме до никъде с проекта АЕЦ „Белене“. Министър Петкова ни казва, че евентуално в началото на следващата година ще изпратим покана към евентуалните участници да заявят интерес – ние сме на първи етап на поканата“.
Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България“ Жельо Бойчев от парламентарната трибуна по време на изслушване на министър Теменужка Петкова. По негови думи все още не са направени необходимите разчети за цената на електроенергията, която ще се произвежда от централата, както и откъде се е стигнало до прогнозната цена от 10 млрд. лева.
Подобни позиции изявиха и колегите на Бойчев – Таско Ерменков и Васил Антонов.
ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ НА ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Точно в 11 часа започна редовният петъчен парламентарен контрол. Пръв на депутатски въпрос относно новата агенция за пътна безопасност отговаряше министър-председателят Бойко Борисов.
От левицата избраха момента точно преди въпросът към Борисов да бъде зададен, за да изчетат пред него декларация с критики по отношение на качеството на атмосферния въздух в страната.
„Правителството се паникьоса от угрозата за поредни солени санкции от страна на ЕК. Затова се хвърли в имитация на мерки, с които уж да изпълни решението на съда от април 2017 г. понеже свършеното клони към нищо, няма кака да се открие нарастване на опасността от налагане на санкции. Тече четвърта година, откакто е заведено делото срещу страната ни. Неговият мотив е повече от категоричен“, каза още Манол Генов. По думите му напредъкът е нищожен и няма как да се скрие.
В отговор на това министър-председателят обеща да изпълни екомерките, предвидени от правителството на Пламен Орешарски, „колкото и скъпо да струва това”.
По отношение на агенцията за пътна безопасност, той обясни, че проектът за нея е още в етап на обществено обсъждане.
„Днес имаме 11 институции, между които е споделена отговорността за пътната безопасност. Имаме и държавна комисия, която обаче не разполага със собствено финансиране, разполагаме и с национална стратегия за безопасността по пътищата. Усилия, мерки и информация има в различни институции, но липсва координационен механизъм. Затова правителството предложи държавна агенция за пътна безопасност. Тя ще разработва общите политики за повишаване безопасността на движение по пътищата, ще осъществява контрол върху администрацията, ще дава указания и разработва критерии и стандарти за дейностите. Ще се събират данни и ще се прави системен анализ за състоянието на пътната безопасност, внедряване на интелигентни транспортни системи за управление и контрол на трафика, научноизследователска дейност, информационни кампании за безопасността на движението по пътищата”, заяви още Борисов.
На излизане от Народното събрание той бе попитан от журналисти относно напрежението между Русия и Украйна, както и възможността бойни кораби и самолети да бъдат разположени по българския бряг на Черно море.
„Конфликтът в Черно море е конфликт, който здравият разум не би трябвало да допуска. По-лошо от това не можеше да направят за Черно море. Черно море трябва да бъде място за туризъм, за газопроводи, не за кораби. Към момента няма военни кораби в Черно море. Надявам се да се води здрав разум и една предизборна кампания и вътрешно политически проблеми в друга страна да не водят до ескалация в Черно море. Ако си мислят, че ние не разгадаваме техните планове, грешат”, заяви още Борисов.
Той няколко пъти повтори, че полага всички усилия и води разговори с колегите си в Европа, НАТО и Украйна.
След изявлението на министър-председателя Бойко Борисов по стара петъчна парламентарна традиция повечето народни представители напуснаха Народното събрание, но нито една от парламентарните групи не поиска поименна проверка на присъстващите за наличието на кворум.
УБИЙСТВОТО НА ЖУРНАЛИСТКАТА ВИКТОРИЯ МАРИНОВА
Министърът на вътрешните работи Младен Маринов застана на парламентарната трибуна, за да даде подробности за разследването на убийството на журналистката Виктория Маринова. Той отбеляза доброто сътрудничество с германските служби, които са били уведомени своевременно, че подозираният за убийството Северин Красимиров се намира на тяхна територия.
„Немските служби бяха уведомени за високата обществена опасност на издирваното лице, както и на възможността той да се укрие. Те сформираха група за издирване на укриващото се лице. В реално време беше обменяна информация с германските власти. Именно в такива случаи личи какво означава европейска система за сигурност. В рамките на 9 – 10 часа имахме изключително активна комуникацията с германските колеги“, каза той.
В кулоарите на парламента пред журналисти той бе попитан за издирването на сем. Арабаджиеви, но заяви, че все още няма информация къде се намират те, въпреки че „Европол” и „Интерпол” продължават да ги издирват.
ОГРАДАТА ПО ГРАНИЦАТА
Министърът на вътрешните работи обяви, че разпространените снимки от мястото, където оградата по границата с Турция е била разрушена, може да представляват опасност за националната сигурност на България и в момента се проверява дали те са в нарушение на закона.
Маринов поясни, че почти денонощно се работи за възстановяване на щетите.
„В кратки срокове ще се възстанови падналият участък от оградата на границата с Турция, работи се почти денонощно. Незабавно се предприемат действия по засилване на охраната на компрометирания участък. В случая са предприети такива с физическо присъствие на граничари и дислокация на термовизионни камери, които да покрият района, така че да не може нарушител да премине безпрепятствено“, заяви той.
Вътрешният министър бе категоричен, че охраната на черноморската ни граница във връзка с напрежението между Русия и Украйна в Керч е на ниво и няма никаква опасност.
