Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) призовава Народното събрание да създаде специализирана анкетна комисия, която да провери съмненията за евентуална държавна цензура в електронните медии, съобщиха от асоциацията по-рано тази седмица.
Преди седмица, по повод на коментар на депутата Ивайло Мирчев, че преди пет години нито една от националните телевизии не е подхванала журналистически т.нар. „Барселонагейт“, водещият от „Нова телевизия“ Виктор Николаев отвърна:
„Вие наясно ли сте как се притискат национални телевизии с регулатори?“
БТА потърси по повод искането на АЕЖ председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова, всички политически формации в 49-ото Народно събрание и председателя на Асоциацията на европейските журналисти – България Ирина Недева.
Регулаторите и медиите
Призоваваме за създаване на такава анкетна комисия, която да включва не само членовете на парламентарната комисия по културата и медиите, за проверка на въпроса каква е ролята и вероятността през регулация да е завладяван медийният пазар и да е оказвана държавна цензура в електронните медии, каза за БТА Ирина Недева.
Соня Момчилова посочи, че подкрепя идеята на АЕЖ „с две ръце“.
„Ако някой, още повече политически овластен, си позволява да влияе или оказва какъвто и да било натиск върху медиите и работата на журналистите, ние, СЕМ, сме хората, които ще дадат необходимата гласност и ще влезем в ролята на гарант на независимостта на медиите, ще приложим цялата тежест на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и ако се наложи, ще сезираме европейските институции, както сме постъпвали впрочем при наличие на сигнали или лични наблюдения за вмешателства“, обясни Момчилова.
Съмнението, че със завладяването на регулаторите и с превръщането им в прокси ръце на политическите квоти, партии и скритите бизнес икономически интереси зад тях, всъщност се контролират и завладяват медиите по начин, който не е описан законово, посочи Ирина Недева.
Според Соня Момчилова медиите и регулаторът трябва да работят съвършено независимо и спокойно.
„Аз лично гарантирам пълна подкрепа и уверявам, че ще запазим правото на изразяване на мнение и позиция на всеки журналист“, добави тя.
„В медиите се оглеждат доста сериозни сфери от държавния и обществен живот на България и затова смятаме, че трябва да има специална анкетна комисия, а не само парламентарната комисия по културата и медиите да се занимава с този въпрос“, коментира председателят на АЕЖ.
Решение ли е създаването на анкетна комисия
Според Ирина Недева парламентът е мястото, където могат да бъдат поставени острите въпроси и затова се правят подобни анкетни комисии. Отделен е въпросът дали те са били успешни и какво се случва, но това е начинът, по който функционира нашата демокрация. Парламентът е органът, който може да зададе въпросите и да проучи какво се е случвало, смята още тя.
Соня Момчилова изрази надежда да бъдат изяснени причините за недоизказаните притеснения на журналиста, чиито думи са повод за активирането на АЕЖ. „На мен ми е интересно и каква е природата на внезапните признания пред Българското национално радио (БНР) на Венелин Петков, който изпадна в реминисценции за политическия натиск, на който е бил подложен като шеф на новините в една търговска телевизия, а по време на изслушването за генерален директор (на БНТ) ни уверяваше много убедително как е работил в независима медия. Още по-любопитно ми е, защо СЕМ не е бил сезиран за тези неблагополучия и цензура?“, коментира Момчилова. Тя припомни, че председателстващи регулатора по това време са били „все забележителни демократи и либерали, самият Георги Лозанов“.
Соня Момчилова припомни за проведена дискусия в СЕМ, за да бъдат разбрани причините за самодекларираната автоцензура от страна на журналистите, анкетирани от АЕЖ в последното им изследване. Така предполагам ще постъпим и в този случай, добави тя.
Ирина Недева обясни, че в предложената анкетна комисия от АЕЖ си представят да не бъдат канени само представители на управлението на медиите и регулаторите, но и журналисти, които да разкажат, може би и в защитена среда, за неправомерни действия от институции и медии, в които са работили.
Как може да бъде предотвратена държавна цензура в медии
По думите на председателя на СЕМ не само държавната цензура, но и тази от страна на посолства и неправителствените организации (НПО) трябва да бъде прекратена.
„Лично мое мнение е, че не е нормално един журналист, който получава хонорари от НПО, да работи в обществена медия. Търговските доставчици си взимат решенията и носят отговорност за кадровия си подбор и морала на служителите, но обществените медии не са място за прокарване на интереси и ценности на граждански структури, още повече финансирани от чужди държави“, обясни Момчилова.
Колкото до политическата намеса – първо всеки, избрал да упражнява журналистическата професия, трябва да си даде сметка на кого служи и доколко спазва санитарния минимум морални норми на професията, добави Соня Момчилова. Според нея близостта между журналисти и политици е на мода не от вчера.
„Това коства орнитологичните прозвища и недопустимото, нерядко оскърбително, отношение на властимащите. Не са измислени случайно кодексите и правилата за поведение на журналиста в старите демокрации“, каза още тя.
Според Недева има различни начини да бъде предотвратена държавна цензура. В ЗРТ пише и просто трябва да бъде прилагано – редакционната независимост, но това, което виждаме е, че много лесно се заобикалят тези разпоредби, смята тя. По думите ѝ има достатъчно добри примери по света как да бъде гарантирана редакционната независимост на законово ниво и как да бъде следено дали тя се спазва.
„Защо смятаме, че има основания да си задаваме въпроса дали има държавна намеса в медиите през регулаторите – защото виждаме много случаи, в които е имало странни случки – най-добрите журналисти внезапно се оказват напускащи екрана, пращани на странни задачи или в един момент напълно отпадат от екран“, обясни председателят на АЕЖ.
Автоцензура и цензура
Соня Момчилова смята, че автоцензурата и цензурата са еднакво зло. В единия случай жертваш достойнството и „пагона“ на публичното доверие с цел да си в угода и услуга на някого, различен от обществото, от потребителите на информация. Забравя се, че авторитетът, на когото лакействаш, е призван да служи на същото това общество, коментира председателят на СЕМ. По думите ѝ при автоцензурата е налице страх от собствената съвест, чийто език си спрял да разпознаваш. Момчилова призова да помним заветът на Йосиф Хербст: „Не жертвай истината заради хляба“.
Натискът върху медиите, който идва от страна на „силните на деня“, е форма на цензура и след това води и до автоцензура, заяви Ирина Недева. „Ключовото е възможността да бъде упражняван натиск върху редакционната независимост на медиите – нещо, което трябва да бъде пресечено, а за да бъде пресечено това явление, трябва да бъде видяно какви са били и как изглеждат неговите прояви във времето“, обясни тя. Според нея подобна анкетна комисия може да направи такова проучване.
„Много трудно си представяме успешен разследващ журналист в някоя от големите обществени или частни телевизии и трябва да се запитаме защо“, каза още Недева. Тя отчете промяна в последната година и даде пример с тазгодишната класация на организацията „Репортери без граници“ за свобода на медиите, където България се изкачи с 20 места спрямо миналата година и зае 71-во място сред 180 страни. Председателят на АЕЖ добави, че когато има консолидация на властта, има и консолидация на натиска над медиите.
Какво мислят депутатите
БТА потърси всички политически формации в 49-ото Народно събрание с въпроса доколко е възможно създаването на такава анкетна комисия. От ГЕРБ-СДС, „Възраждане“ и ДПС не коментираха темата.
В парламента има постоянно действаща комисия по културата и медиите – според мен на този въпрос мястото му е там, коментира Манол Пейков от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
„Може би с това искане журналистите искат по-голяма видимост на въпроса. Не виждам логиката в това да бъде направена специална комисия за целта, при положение че този въпрос попада изцяло под юрисдикцията на Комисията по културата и медиите“, обясни той.
Пейков посочи, че комисията има възможност да изслушва националните регулатори и задава въпроси. Според мен това е най-естественият начин да се случи, но ако журналистическата гилдия настоява, може би трябва да бъде дискутирано дали има нужда от такава комисия и това да се гласува от парламента, каза още депутатът.
При всяко положение има нужда да бъде говорено по този въпрос и „да се отхлупи тенджерата под налягане“, защото очевидно такова налягане се е събрало в журналистическата гилдия, добави Пейков.
Иван Ченчев от ПГ на „БСП за България“ каза, че би подкрепил създаването на подобна комисия.
„Член съм на парламентарната комисия по културата и медиите в последните шест години и винаги, когато се е поставял въпросът за цензура, свобода на словото, първо – сме виждали един неистов отпор от страна на управляващи, второ – самият регулатор, СЕМ, е подхождал ехидно с мотива, че не им било в прерогативите, което лично мен ме озадачава, защото какво тогава регулира СЕМ, каква е точно тяхната роля. Ако не искат да регулират, поне да дадат анализ или становище“, коментира депутатът.
Според Ченчев дали подобна комисия би постигнала резултат зависи от това какво е истинското намерение. Едва ли през комисия, ако съдим по практиката на парламента досега, се е решавало нещо, но истината понякога е излизала, когато човек е достатъчно настойчив да я търси, добави депутатът.
„Бях член на временната комисия по установяване на факти и обстоятелства за спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ на БНР. Тогава в официалния доклад на комисията се посочваше, че радиосигналът не бил спрян, а било излъчвана тишина в ефир четири часа – разбирате ли подигравката и как се прикриват неща“, разказа Иван Ченчев. По думите му този случай е емблематичен за това как се опитват да се „потулват“ нещата в България.
Според Тошко Йорданов от ПГ на „Има такъв народ“ АЕЖ говорят за нещо, което е явно отпреди. „След три седмици дъжд, като дойде слънцето, се сетихме, че е валяло“, каза той.
„През СЕМ се налагаше цензура и в „Шоуто на Слави“ сме страдали ужасно много. За „Барселонагейт“ се говореше само в „Шоуто на Слави“. Факт е това, което каза Виктор Николаев – регулаторните органи и СЕМ ги натискат, но е въпрос на топки, защото и нас ни натискаха, но ние говорихме в „Шоуто на Слави“, коментира Йорданов.
Според него трябва да има нов закон за радио и телевизия и за електронни медии. По думите му СЕМ може да играе ролята на цензор и там опира до съдържанието.
„В момента СЕМ има председател, който е с разбиране, че свободата на словото е важна и отбива много атаки, включително на АЕЖ, които искаха да цензурират Петър Волгин от БНР. Но ако няма такъв човек, СЕМ се обявява за последна инстанция – морална, журналистическа, и налагат брутални глоби и наказания. От друга страна – журналистите трябва да имат „топки“. Те много често нямат, защото просто изхранват семейства или себе си и когато си притиснат от работодателя си, изборът е или да излезеш на улицата, или да пееш в хора с останалите“, каза още депутатът.
Източник: БТА
Още новини от деня – четете тук
