След като промени името си миналата година, за да уреди продължила десетилетия наред битка с Гърция, малката балканска държава Северна Македония най-накрая беше на път да се присъедини към Европейския съюз. Докато България не се намеси, пише АФП.
Пореден съседски спор пречи на европейското бъдеще на Скопие
Поредният съседски спор посяга отново на мечтата на Скопие, когато България възпламенява стари вражди около история, идентичност и език, които преследват Северна Македония от нейното раждане преди 30 години, заплашвайки да наложи вето върху началото на процеса на присъединяване към ЕС.
За бедната, без излаз на море страна, дом на около два милиона души, връщането на историческите раздори в момент, когато повечето искат да се съсредоточат върху бъдещето, е изтощително, коментира АФП.
„Със сигурност усещаме, че отново тръгваме по същия път“, оплаква се Боян Димевски, 30-годишен консултант в Скопие, столицата на Северна Македония.
„През 21 век, когато глобализацията е основният двигател, ние обсъждаме коя нация, език или история произхожда от коя,“ вместо „да празнуваме нещата, които ни обединяват“.
В продължение на десетилетия Гърция блокира влизането на Скопие в НАТО и ЕС в знак на протест срещу предишното й име Македония, което тя разглежда като посегателство над своето наследство и провинция, която носи същото име.
Атина най-после отстъпи, след като Скопие се съгласи да добави определението „Северна“ миналата година, ход, който беше крайно непопулярен, но имаше ефект върху отношенията с Гърция.
Сега България отправя редица искания, преди да даде съгласието си за започване на преговори за присъединяване към ЕС, като например да се избягва всякакво споменаване на „македонски език“, който счита за български диалект.
Промяна на границите
Макар разногласията да са объркващи за хора, които не са от региона, понятията за националност са силно натоварени в район, който е свидетел отвекове на променящи се граници и центрове на властта.
Новите вълни на национализъм помогнаха да се разпалят пламъците отново. Голяма част от неприятностите се крият във факта, че страната е част от по-широк географски регион, известен като Македония, който исторически обхваща части от днешна България и Гърция.
София смята македонците за българи, които просто са били убедени да вярват в отделна идентичност по „проект за етническо инженерство”, който се е състоял в средата на 20-ти век, когато територията е била република в комунистическа Югославия. По подобен начин македонският език е фалшива конструкция, твърди София, която настоява документите на ЕС да се отнасят до „официалния език на Република Северна Македония“, отбелязва АФП.
Пътувайки по аналите на историята, споровете стават още по-остри. Комисия от експерти от двете страни се опитва да разработи различни теории и да уеднакви съдържанието в учебниците. Те постигат известни успехи.
Но срещите блокираха миналата година, когато стигнаха 7-ми клас и се появи Гоце Делчев, казва Петър Тодоров, професор по история в Северна Македония.
Оспорван герой
Роден в днешна Гърция, докато регионът е бил под османско владичество, Делчев е преподавал в българско училище в днешна Северна Македония. Той си изгражда име на революционен лидер, който се бори срещу османците в началото на ХХ век. И България, и Северна Македония сега претендират, че той е техен, с градове, статуи, училища и университети, носещи името му.
В югозападния град Гоце Делчев в България никой не се съмнява в произхода му.
„Хората тук са категорични: Гоце Делчев е българска историческа личност,“ заяви пред AФП директорът на гимназията Елка Божикова.
Отвъд границата на скопската църква, където лежат останките на Делчев, гледнта точка е друга.
„Мога да кажа това, което би казал всеки македонец. Разбира се, че Гоце Делчев е наш“, казва жител на Скопие.
Изкуствени нации
През последните дни Германия се опитва да постигне споразумение за отмяна на заканата на България да наложи вето на кандидатурата на Скопие за присъединяване. Междувременно някои независими историци твърдят, че рамката на Комисията за изглаждане на тези различия е погрешна.
„Почти невъзможно е да се стигне до една история за миналото“, казва пред AФП Димитър Бечев, експерт от Югоизточна Европа в базирания във Виена Институт за хуманитарни науки.
Той, както и други учени от двете страни предупредиха за „остарелите и много ограничаващи схващания за националната идентичност като нещо вечно и неизменно“.
„Всички нации са конструирани и дори буквално„ изкуствени “, пишат те в отворено писмо.
Анализаторите също сочат с пръст към София заради един твърде познат сценарий в балканския регион: съживяване на емоционални исторически конфликти, за да спечели точки преди изборите, които ще се проведат в България за следващата година.
Освен това Скопие е особено уязвимо сега, доколкото присъединяването към ЕС се отлага за бъдещето, каза Бечев.
„Започването на преговори за членство обикновено е точката, когато кандидатът за членство в ЕС се предполага, че ще направи най-големи отстъпки,“ отбелязва АФП.
