Европейският съюз, който на среща на върха в четвъртък и петък ще обсъжда дали да направи Украйна кандидат за членство, е приел над 15 държави през последните три десетилетия. Други са на първите стъпала на стълбицата или са подали молби за присъединяване.
Приемането на статута на кандидат за членство на Украйна и на бившата съветска съседка Молдова, както препоръчва Европейската комисия, ще изисква единодушната подкрепа на 27-те държави-членки. Ако те кажат „да“, ще последват дълги преговори за членство.
Нека проследим историята на разрастване на ЕС.
НЯКОЛКО РАЗШИРЯВАНИЯ И ЕДНО НАПУСКАНЕ
Създадена през 1957 г., Европейската икономическа общност (по-късно преименувана на ЕС) започна с шест члена – Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Западна Германия. През 1973 г. към нея се присъединяват Великобритания, Ирландия и Дания, а през 80-те години – Гърция, Испания и Португалия. През 1995 г. блокът започна да се разширява на изток, като прие Австрия, Швеция и Финландия в рамките на скок, който за първи път му даде обща граница с Русия. През 2004 г. идва времето на „голямото разширяване“ – от 15 на 25 членове, като осем бивши комунистически източноевропейски страни и две средиземноморски държави вдигат знамената на ЕС с един замах. През 2007 г. България и Румъния увеличават броя на членовете на ЕС до 27, а през 2013 г. Хърватия става 28-мата.
Великобритания стана първата държава-членка, която напусна ЕС, след като на референдума през 2016 г. беше гласувано за излизане от блока, с което броят на членовете на съюза намаля до 27.
ПЕТ ДЪРЖАВИ, КОИТО ЧАКАТ „НА НИСЪК СТАРТ“
Четири държави от Западните Балкани са официални кандидати за членство, но от години се намират в чакалнята на ЕС: Северна Македония (2005 г.), Черна гора (2010 г.), Сърбия (2012 г.) и Албания (2014 г.).
„Ние споделяме една и съща история. Споделяме едни и същи интереси, едни и същи ценности и, дълбоко съм убедена, една и съща съдба“, заяви през октомври 2021 г. ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Европейският съюз не е завършен без Западните Балкани“, увери тя.
Турция, която е кандидат за членство от 1999 г., започна преговори за членство през 2005 г. Но тогавашният френски президент Никола Саркози категорично отказа да обсъжда идеята за турско членство. Отношенията на Турция с ЕС се влошиха рязко от 2016 г. насам заради репресиите на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу инакомислещите след неуспешния преврат. През 2019 г. ЕС обяви, че преговорите са в застой.
ОЩЕ ПОТЕНЦИАЛНИ КАНДИДАТИ
Други две бивши югославски републики – Косово и Босна – се разглеждат като потенциални кандидати, но все още не отговарят на критериите за преговори за присъединяване. Към списъка на потенциалните кандидати може да се присъедини и бившата съветска република Грузия, чийто статут на кандидат не е одобрен от Комисията.
През 2009 г. ЕС стартира Източно партньорство с Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан, Грузия и Беларус, разменяйки по-тесни икономически и политически връзки в замяна на реформи. Държави като Украйна, чиито европейски амбиции подхраниха две революции от 2004 г. насам, видяха в споразуменията стъпка към пълноправно членство, но съюзникът на Русия Беларус по-късно се отказа.
ГОДИНИ НА ПРЕГОВОРИ
Молбата за членство на Украйна, подадена дни след руското нахлуване, се разглежда с безпрецедентна скорост, като членовете на ЕС се стремят да покажат силна подкрепа за страната в лицето на руската агресия. Но получаването на пълноправно членство е сложен процес, който обикновено отнема няколко години. Докато Финландия беше приета за по-малко от четири години, на трите бивши съветски балтийски държави – Естония, Латвия и Литва – това отне девет години.
Първият етап е дадена страна да получи статут на кандидатка. След това членовете на ЕС трябва единодушно да одобрят започването на официални преговори (те все още не са започнали за Албания и Северна Македония). Преговорите обхващат 35 области от правото на ЕС, като се започне от свободното движение на стоки, работници и капитали и се стигне до околната среда, селското стопанство, данъчното облагане и правосъдните системи на страните.
