«We won» («Ние победихме). Факсът, изпратен на 15 февруари 1989 г. в централата на ЦРУ от Милтън Берден, шеф на резидентурата в Исламабад, беше кратък, но съдържателен: ЦРУ спечели войната в Афганистан.

В същия този ден, 15 февруари, колоните руски танкове прогърмяха по 816-метровия „мост на дружбата“ над река Амударя на границата между Афганистан и една от най-южните съветски репуллики Узбекистан. Последните съветски войници напускаха пустинните афганистански пейзажи Танковете бяха украсени със съветския флаг с жълти сърп и чук. Това беше част от пропагандата: Кремъл искаше да демонстрира как непобедимата съветска армия се изтегля по установения ред.

Зад гърба на съветските войници, движещи се по „моста на дружбата“, страната лежеше в руини. До този момент бяха загинали 15 000 съветски войници и между 1 и 2 милиона афганистанци. Това е добре запомнено от тези, които видяха, че войната не е приключила, макар Съветският съюз да се изтегля. Датата 15 февруари само ознаменува началото на нов етап от войната, която практически никога не е прекъсвала.

Война след война

Президентът Мохамед Наджибула, който управляваше страната, откакто през септември 1987 г. Светският съюз го назвачи за приемник на Бабрак Кармал, се опита да се задържи на власт. Това не беше лесно в страна с безбройни добре въоръжени партизански отряди – муджахедини –които не се подчиняваха на никакъв централизиран контрол. Във властта цареше вакуум. През следващите няколко години гражданската война отне живота на още няколко хиляди афганистанци. В последвалия хаос възникнаха и се разраснаха такива групи като движението „Талибани“ и „Ал Каида“.

На 15 февруари 1989 г. агентът на ЦРУ Милтън Берден изпрати факса от Ислямабад до Вирджиния след една от най.-мащабните и, както някои считат, най-успешните операции на ЦРУ в историята. Тази операция беше най-голямата в историята на шпионското ведомство.

В тази война имаше много чуждестранни участници. Това беше не само войната на афганистанците срещу Съветския съюз. Това беше война на САЩ срещу комунизма. Това беше войната на Пакистан за контрол над Афганистан. И това беше свещена война на арабски доброволци срещу неверници. Независимо от това, преди всичко именно афганистанците спечелиха войната срещу Съветския съюз с помощта на оръжия и инструктори от американското ЦРУ, пакистанското междуведомствено разузнаване, Саудитска Арабия и много други страни.

Чужди войски

Участието на чуждестранни бойци обаче беше много важно. В крайна сметка тази война бележи началото на нова ера, в която военните се възприемаха като религиозни воини на исляма, воюващи срещу Запада. Това не е първият път, когато мюсюлманите са се борили срещу западна сила, но това е първият път, когато ислямистите се противопоставят на свръхсила – и печелят. И въпреки че чуждестранни доброволци не дойдоха в Афганистан, защото ЦРУ водеше там война, глобалният джихад започна именно като неочаквана последица от намесата на САЩ и Пакистан във войната срещу Съветския съюз.

Именно по време на четвъртия етап на войната от 1987 до 1989 г. саудитският милиардер на име Осама бин Ладен придоби репутация на победоносен военен водач. Особено след стратегически сравнително незначителната битка при Джаджи през 1987 г., когато Бин Ладен е прострелян в крака, след като ръководи група от 50 арабски доброволци, които защитават от съветските спецназовци тренировъчния лагер, който той построи. Бин Ладен покани арабски журналисти в Джаджи. Благодарение на факта, че те наблюдаваха борбата на моджахидините, много повече доброволци се втурнаха към редиците на джихадистите в Афганистан.

Осама Бин Ладен

Няколко години преди това, Бин Ладен, заедно с палестинеца Абдула Азам, вече бяха създали групата Мактаб ал-Хидамат, известна още като Афганистанското бюро за обслужване. Бюрото наема и финансира чуждестранни муджахидини. Въпреки че Мактаб ал-Хидамат не играе ключова роля в борбата срещу съветските войски, неговото значение се оказва голямо, защото по-късно се превръща в „Ал Кайда“, благодарение на което Бин Ладен става толкова известен.

В „сляпата зона“ на САЩ

Войната на Съветския съюз в Афганистан беше заменена от почти непрекъсната гражданска война, продължила до 2001 г. Демократичната република Афганистан се рухта, а афганистанската комунистическа партия не оцеля след разпадането на Съветския съюз. Още на 7 март 1989 г. няколко групи муджахидини нападат афганистанския метрополис Джалалабад в опит да свалят комунистическото правителство. Те бяха подкрепени от пакистанското разузнаване, което тайно работеше за муджахидините, за да свалят комунистическия режим.

Въпреки че афганистанските военни сега бяха сами и без подкрепата на съветските войски, мусжахидините не успяха да превземат града. След като империалистическите съветски сили напуснаха страната, муджахидините вече нямаха единна политическа цел и започнаха да се бият помежду си.

Друг исторически епизод: през 1989 г. администрацията на Джордж Буш затвори американското посолство в Кабул и престана да подкрепя обеднялата страна. Това беше фатална грешка.

Нито администрацията на Буш, нито администрацията на Клинтън имаха единна стратегия за Афганистан, страна, която беше бомбардирана и съсипана с помощта на Съединените щати, които до 1989 г. подкрепяха муджахидините с оръжие в продължение на десет години. Много години на забвение започнаха за Афганистан и той се превърна в един вид сляпа зона за Съединените щати.

Тези събития в Афганистан в края на Студената война бяха от решаващо значение за преструктурирането на външната политика и политиките за сигурност на САЩ в годините след 11 септември 2001 г. Гражданската война, по време на която талибаните основаха Ислямски емират в Афганистан, беше заменена от нов въоръжен конфликт след САЩ като атакуваха страната, опитвайки се да хванат Осама бин Ладен, който планира атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., по време на която загинаха 3 000 души. В периода от 1989 до 2001 г. Бин Ладен живееше в Афганистан, с изключение на четирите години, които прекара в Судан.

През декември 2001 г. ислямският емират в Афганистан беше унищожен от критично настроените към талибаните членове на Северния алианс, който беше подкрепен от САЩ. Оттогава Афганистан вкопчи Съединените щати в тресавището си. Това стана най-дългата война, която САЩ някога са водили. В Афганистан загинаха над 2500  американски войници. Най-много обаче пострада афганистанското цивилно население. От началото на войната през 2001 г. според Независимата комисия за правата на човека в Афганистан са загинали над 75 000 цивилни лица.

Ислямът и Западът

Както пише Кари Фогт в книгата си „Какво е ислямът“ (Hva er islam), след 1989 г. Европа се превърна в любима дестинация за муджахидинските доброволци от Близкия изток и Северна Африка, които се биха в Афганистан. „Родината определено не искаше те да се върнат. Някои се заселват в страните от бившия Източен блок, където, наред с други неща, биха могли да изкарват прехраната си, продавайки сравнително лесно достъпни за тях стоки – оръжия. “ Други пък тръгнаха по-далеч на запад.

Както пише в своя доклад „Джихад в Европа“ изследователят Петер Несер от Института за отбранителни изследвания, някои ветерани от джихада в Афганистан намериха убежище в Европа, особено във Великобритания, където призоваха младите мюсюлмани да се насочат към „глобален“ джихад ”и събиране на милостиня – така нареченият закат – който след това беше изпратен на терористични групи както в Европа, така и извън нея.

Норвежката журналистка Вибеке Кноп Раклине, която този месец издава книгата „Терор в сърцегто на Европа“ (Terror i Europas hjerte), описа как от малкия френски град Трапе , където живеят само 30 000 души, 80 млади хора отиват в +Ислямска държава“ и заминават в Сирия и Ирак. Като се имат предвид тези цифри, френските власти имат всички причини да се притесняват от радикализация.

Конфликтът между исляма и Запада, който се развива през последните двадесет години, има свои причини и всяка от тях възниква през 1989 година. Независимо дали става въпрос за фетва срещу Салман Рушди, вакуум на властта, възникнал след като Съветският съюз напусна Афганистан, или фактът, че САЩ оставиха хиляди добре въоръжени муджахидини в страната.

Няма съмнение, че аферата Рушди и партизанската война срещу съветската окупация на Афганистан бяха катализатори за по-радикален ислям, който се стреми да създаде единен фронт срещу Запада. Целта на този гняв бяха редица западни общности като цяло и Рушди след фетвата от 1989 г. в частност. Те се опитват да създадат военен фронт между исляма и Запада (включително Съветския съюз) в резултат на войната в Афганистан от 1979 до 1989 г. След революцията през 1979 г. иранците крещят не само „Смърт за Америка“, но и „Смърт за СССР“.

От Афганистан към Сирия

Проблемите, свързани с радикалния ислям, достигнаха кулминация с избухването на войната на ИД в Сирия и Ирак. След създаването на халифата в пограничните региони започнаха брутални атаки на тази „държава“ върху европейските градове, от които клането в театъра Батаклан в Париж беше може би най-лошото. Страхът от исляма и опитите за задълбочаване на конфликта между него и Запада се превърнаха в една от характерните черти на световната история от 2001 г. насам.

„Радикалният ислям не може да се конкурира с демокрацията и капитализма. Все така сме в края на историята “, пише Франсис Фукуяма във в. „Гардиън“ на 11 октомври 2001 г., месец след ужасяващите атаки срещу кулите близнаци в Ню Йорк. Фукуяма имаше предвид, че няма такива идеологии, които биха могли да се конкурират с либералната демокрация и пазарите.

Прав ли е Фукуяма или не, не знам, но 1989 г. все още е най-важният момент в развитието на радикалния и войнстващ ислям.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!