За никого не е тайна, че руснаците дълго са се опитвали да внедрят шпиони – мъже и жени – в САЩ, които да се слеят с нормалните американци. Но какво става, когато един от тях откаже да се върне в Русия?
Джак Барски умрял през септември 1955г., когато бил само на 10 години и бил погребан във Вашингтон.
Името му е на паспорта на мъжа, който стои пред мен – младоликият 67-годишен германец, роден като Алберт Дитрих, разказва репортерът на Би Би Си Брайън Уилър.
Паспортът не е фалшив. Алберт Дитрих е Джак Барски за американското правителство.
Историята на случилото се, както казва Барски, е „абсурден” и „неправдоподобен”, дори за стандартите на Студената война.
Но както разквазва самият той в своята книга „Дълбоко под прикритие”, дори ФБР не са успели да го разкрият.
Всичко започнало в средата на 70-те години, когато Дитрих, който по онова време мечтаел да стане професор по химия в университета в Източна Германия, бил забелязан от КГБ и бил изпратен в Москва, за да бъде обучен как да се държи като американец.
Неговата мисия била да живее под фалшива самоличност в сърцето на капиталистически враг. Той бил част от елитното звено на съветските агенти под прикрие.
„Бях изпратен в САЩ, за да се установя като американски гражданин и да установя контакти с хора на управленски позиции, особено с политици, които участват във вземането на важни решения”, каза той.
„Идиотското приключение”, както го нарича сега той, било много привлекателно за един млад, арогантен, умен мъж, който е жаден за пътувания и живот над закона.
Пристигнал в Ню Йорк през есента на 1978г., когато бил едва на 29 години.
Бил мъж без минало, никакви лични документи, освен акт за раждане, издаден в посолството на СССР във Вашингтон.
Джак Барски притежавал само увереност, поназнайвал английски и имал 10 000 долара в брой.
Поддържал версията, че няма ЕГН, защото имал трудно детство в Ню Джърси и дори прекъснал училище. После работил във ферма няколко години, когато решил „да даде на живота нов шанс и се отишъл в Ню Йорк”.
Наел стая в един хотел в Манхатън и започнал дългия път в изграждането на нова самоличност. През следващата година си издал нов акт за раждане, шофьорска книжка и лична карта.
Тъй като нямал много опит, трудно можел да си намери работа. И вместо да започне да се навира из най-високите слоеве на американското общество, както искали шефовете му в КГБ, той започнал работа като куриер.
„Оказа се, че това е много добра възможност за мен да се запозная с американската култура и да заприличам повече на тях, защото се срещах с много хора, които не се интересуваха особено откъде идвам и кой съм”, обяснява той.
„Имах възможност да науча, да разследвам, да се запозная повече с американската култура. Така че през първите две-три години си отговорих на много въпроси.”
Той добави, че заповедите от неговите началници били много противоречиви и дори доста „глупави”.
„Ще ви дам един пример: едно от нещата, които ми беше казано изрично, е да стоя настрана от евреите. Очевидно е, че антисемитизмът върлува сред тях, но ме изпратиха в Ню Йорк, където има повече евреи, отколкото в Израел”.
По-късно Барски използвал предразсъдъците на своите ръководители и тяхното невежество срещу тях.
Но като „новобранец” той се стараел да задоволи началниците си и се впуснал в живота под прикритие.
Голяма част от живота си той прекарал като агент, маневрирайки непрекъснато между работата си като агент на КГБ и американец.
В ежемесечни писма с зашифровано послание и по радиостанции той информирал руснаците за действията си.
На всеки две години се връщал в Източна Германия, за да се среща със съпругата си Герлинде и сина си Матиас, които нямали идея какво точно се случва. Те мислели, че има тайна мисия, но добре платена и в Казахстан.
Работодателите на Барски било доволни от прогреса, който постигал, с изключение на едно нещо – не можел да се сдобие с американски паспорт. Това много му тежало.
Веднъж отишъл до паспортната служба в Ню Йорк и там един служител го помолил да попълни въпросник, в който трябвало да впише името на университета, в който е ходил.
„Имах си история, но не можех да я потвърдя”, каза той. „Тоест, ако някой провереше историята ми щеше да разбере, че не съм истински.”
Ужасен, че прикритието му може да бъде нарушено, той взел всичките си документи и си тръгнал.
Без паспорт, Барски бил принуден да работи обидни неща и успехите му като шпионин били сведени до минимум.
Той обаче стриктно записвал „настроенията в САЩ”.
Един път дори летял до Калифорния, за да проследи предполагаем предател. По-късно обаче се оказало, че човекът е просто професор по психология и в крайна сметка това му спасило живота.
Барси извършвал и т.нар „индустриален шпионаж”, крадейки софтуер от офиса си и всичко, което било на разположение и което би помогнало на съветската икономика.
Често му се струвало, че дори фактът, че се движи свободно в САЩ без да буди подозрение у властите, било достатъчно на Москва.
Легендите, които се носели за „великите имигранти” – агенти под прикритие, които помогнали на Русия да победи нацистите – били широко разпространени и не един или двама съветски шпиони се опитвали да възродят тази слава и да грабят от нея с две ръце.
Барски по-късно разбрал, че бил част от „трета вълна” на руски шпиони в САЩ, тъй като предишните две се провалили.
Той смятал, че още 10 или 12 агенти били обучавани заедно с него. Самият Барски смята, че може би някои от тях още е там, живее под прикритие в САЩ.
„Очакванията, които КГБ имаше за нас бяха твърде високи”, казва Барски.
От друга страна той се радва, че оригиналният план на КГБ за него не е проработил напълно.
„Радвам се, защото може би щях да извърша лоши неща. Идеята беше да получа американски документи, после да се преместя в Европа, може би в някоя немскоговоряща държава, където руснаците да ми дадат процъфтяващ бизнес. И те знаеха как да го направят. Мислех си, че ще стана много богат и после ще се върна в САЩ, без да се налага да обяснявам откъде са ми парите”.
Планът обаче се провалил, тъй като Барски не успял да се сдобие с американски паспорт, затова КГБ преминали към план Б.
Тоест, Барски бил принуден да започне да учи и да работи по-висококвалифицирана работа, от която ще има достъп до по-полезни данни – мисия, която той описва като „невъзможна”.
Частта с университета била много лесна – все пак той бил професор в „предишния си живот”. Завършил с най-висок успех в своя курс и започнал работа като програмист в Met Life в Ню Йорк.
Подобно на много агенти под прикритие, той започнал да осъзнава, че нещата, които началниците му казали – „че Западът е зла система на ръба на икономическия и социалния колапс”, например – са лъжа.
На работното си място той се запознал с „много добри и мили хора”.
„Имах чувството, че „врагът” не е чак толкова лош. Затова постоянно чаках да срещна някои лош човек и не успях.”
На новата си работа той се чувствал много добре.
„Нищо от това, което ни бяха казвали, не беше истина. Нищо не беше така, както го очаквах. Исках да мразя тези хора и тази държава, но не успях.”
Много от тайните, които научавал, ги пазел за себе си.
През 1985г. се оженил за нелегална имигрантка, с която днес имат дъщеря.
Той имал две семейства – по едно за всяка своя идентичност – и бил напълно наясно, че трябва да избере едно от тях.
Това се случило през 1988г., след като вече 10 години бил агент под прикритие на КГБ. Барски получил заповед незабавно да се прибере в Москва.
Осъзнал, че ако вземе канадските си документи и замине, това ще е равносилно на самоубийство.
Бил в безизходица. КГБ обаче губели търпението си. Една сутрин, в метрото получил съобщение от друг агент: „Трябва да се прибереш или си мъртвец.”
Барски знаел, че Москва се страхува от три неща и едно от тях било антисемитизма на Роналд Рейгън, който бил готов по всяко време да започне ядрена война, с която да „ускори Библейския край”.
Но си спомнил и тяхното „морално превъзходство” по отношение на епидемията от СПИН – руснаците твърдели, че болестта „служи на американците”. Барски се възползвал от решителността на Москва да защити народа си от заразата.
И измислил план:
„Написах кодирано писмо, в което казвах, че няма да се върна, защото имам СПИН и единственият начин да се излекувам е, ако остана в САЩ. Казах им, че не се отказвам от мисията си, но просто ще се опитам да се покрия за малко, за да остана жив.”
В началото живеел в страх, но след няколко месеца се поуспокоил.
„Започнах да си мисля, че ми се е разминало. ФБР не почукаха на врата ми. КГБ не направиха нищо.”
В крайна сметка се установил и заживял като нормален американец.
И макар че днес изживява „Американската мечта” и се възползва от „консуматорското общество”, той все още има смесени чувства.
„Лоялността ми към комунизма и Русия все още е много голяма. „Оставката” ми беше породена от това, че имам дете тук. Не беше по идеологически причини.”
В главата му постоянно присъствала мисълта дали миналото му няма да го застигне. И един ден това се случило.
Мъжът, който го издал, бил архивистът на КГБ Василий Митрохин, който веднага след падането на комунизма, разказал на Запада много тайни за Съветския съюз, включително и за Джак Барски.
ФБР го наблюдавали в продължение на три години, дори купили съседната до неговата къща. Те се опитвали да разберат дали наистина той е агент на КГБ и ако е така, дали все още е „активен”.
