Стабилността на политическата среда в България остава критично важна за приемането на еврото през 2026 година. Това е основният извод от новия анализ на банката Ай Ен Джи (ING), озаглавен „България: приемането на еврото е близо, но все още не е факт“.
Специалистите запазват прогнозата си, че страната ни ще стане част от еврозоната през януари 2026 година. „Трябва обаче да отчетем, че около тази прогноза съществуват определени несигурности. Краткосрочният ръст на инфлацията може да се окаже сериозен проблем, който да преобразува техническите решения в политическа дискусия“, посочват от „Ай Ен Джи тинк“, добавяйки, че важен фактор за инфлацията е либерализацията на енергийния сектор.
„Прогнозираме инфлацията да достигне 4,6% до края на текущата година, а през следващата – 3%“, коментират от аналитичния екип на холандската банка.
Възможните изменения в състава на българския парламент може да донесат допълнителна несигурност относно приемането на еврото, особено ако повторното изчисляване на резултатите от последните избори позволи на нови партии да влязат в Народното събрание, съобщава анализа. Той е публикуван само часове след като Централната избирателна комисия (ЦИК) установи нова четирипроцентова бариера за влизане в парламента за предстоящите избори за 51-то Народно събрание. След това решение мандатите в НС бяха преразпределени, а партия „Величие“, която първоначално не успя да премине бариерата, получи 10 мандата.
Прогнозата за включването на България в еврозоната, предвид гореочертателните фактори, не е без шансове за риск, подчертават от „Ай Ен Джи тинк“.
Най-важната предпоставка за приемане на България в еврозоната е политическата стабилност. При нейното осигуряване експертите предвиждат успешен преход към еврото като национална валута.
Що се отнася до икономическите перспективи на България, от „Ай Ен Джи тинк“ смятат, че растежът ще остане стабилен, като ще достигне 2,6% през 2025 г.
„Недавните увеличения на заплатите и експанзионистичната фискална политика следва да поддържат частното и публичното потребление. Освен това, приемането в Шенген и регионалните проекти, включително Вертикалния газов коридор, модернизацията на инфраструктурата с подкрепата на НАТО и инициативата ‘Три морета’, също следва да донесат ранни ползи за икономическата активност и производителността.“
Въпреки това, политическата несигурност може да окаже негативно влияние върху инвестициите, се предупреждава в анализа.
Промишлената дейност в България продължава да намалява, което е следствие от проблемите при важни търговски партньори като Германия и Румъния, добавят от „Ай Ен Джи тинк“.
