Военни учение

Докато Доналд Тръмп се доближава до официалното приключване на надпреварата за републиканската номинация и засилва атаките си срещу НАТО,

европейските политици най-накрая започват открито да споделят загрижеността си за бъдещето на европейската сигурност като цяло – и НАТО в частност.

Както Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, красноречиво обясни, втори президентски мандат на Тръмп може да не означава непременно края на Алианса, но би го променило фундаментално и означава, че европейците ще трябва да се защитават преди всичко сами, пише в анализ за The Guardian Кас Мъд – професор по международни отношения в Университета на Джорджия от Стенли Уейд Шелтън UGAF и автор на Крайната десница днес.

По време на първото си управление Тръмп даде да се разбере, че атаките му срещу НАТО не са просто стръв за все по-изолационистките настроения в Републиканската партия.

Като президент той шокира дори най-проамериканските лидери в Европа, като отказа да потвърди член 5 на НАТО – с други думи, каза, че

САЩ няма да се притекат на помощ на друга страна от НАТО, ако бъде нападната.

Това накара тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, твърд евроатлантик, да заяви открито, че Европа трябва да е готова да се справи сама.

Но седем години и (втора) руска инвазия в Украйна по-късно, Европа далеч не е готова.

Разбира се, бюджетите за отбрана на някои държави членки на ЕС са се увеличили и военните опасения са в центъра на политическите дискусии, но някои от основните въпроси, свързани с европейската сигурност, остават без отговор.

Трябва ли да се създаде европейски военен съюз и ако да, трябва ли той да бъде част от НАТО?

Ако отговорът е да, каква трябва да бъде ролята му и какви нови отговорности към Европа ще имат САЩ? Ако не, какви биха били отношенията с Обединеното кралство, една от малкото европейски държави със значителна постоянна армия и с ядрени способности?

Независимо от конкретната форма и връзката ѝ с НАТО (както и с Обединеното кралство и САЩ), абсолютно важно е развитието на нова европейска военна инфраструктура да не е елитен проект.

Политици и военни експерти несъмнено обсъждат много от тези ключови въпроси сега, но малко от това се прави публично. И докато опасенията за националната сигурност оправдават поверителността на някои подробности, жизненоважно е както за европейската демокрация, така и за отбраната тези дискусии да станат част от по-широкия политически дебат.

Изграждането на нова европейска армия изисква огромни суми пари и значителен брой персонал.

Ако има нещо, в което критиката на Тръмп беше правилна, това беше, че повечето европейски членове на НАТО до голяма степен се възползваха от високите нива на военните разходи на САЩ.

„Би Би Си“: В очакване на голяма война. Как Европа се подготвя за най-лошото

Една европейска отбранителна сила, която е по-малко зависима от САЩ, ще изисква значително увеличение на военните разходи на национално и дори наднационално ниво.

И докато общите разходи за отбрана се увеличават в целия ЕС,

повечето членове на НАТО остават под (вече ниския) праг от 2%,

който подписаха на срещата на върха на НАТО през 2014 г. Очевидно това са пари, които не могат да бъдат изразходвани за друго. Следователно приоритетът на военните разходи трябва да бъде обяснен и защитен на населението като част от политическия дебат.

Но още по-важното е, че за да стане Европа по-малко зависима във военно отношение от САЩ, тя ще трябва значително да увеличи броя на войските си.

От края на Студената война броят на военния персонал на ЕС е намалял с почти две трети. В момента най-голямата армия на държава членка на ЕС – Франция, е само една шеста от армията на САЩ.

Всъщност числеността на американския военен персонал е приблизително еквивалентна на тази на всички страни от ЕС взети заедно.

За да компенсира отсъствието на САЩ или поне ограничената наличност, ЕС ще трябва да удвои, ако не и да утрои броя на войските си.

Дори ако британците бяха готови да се присъединят, техните около 140 000 войници нямаше да променят картината.

За да се постигне това, са необходими не само много пари, но и сериозно повишаване на привлекателността на военната кариера.

Докато военните са сред обществените институции с най-голямо доверие в много европейски страни, това не означава, че кариерата в армията се смята за особено привлекателна или престижна.

Досега руско-украинската война е довела по-скоро до спад в набирането, отколкото до нарастване сред военните на ЕС, въпреки правителствените кампании.

Някои военни вече призоваха за повторно въвеждане на наборната военна служба, която в много страни от ЕС бе премахнаха след края на Студената война.

Има много какво да се каже за това както от прагматична, така и от демократична гледна точка.

По-малка, постоянна професионална армия, подкрепена от по-голяма, временна цивилна сила, е по-рентабилна, оперативно гъвкава и ориентирана към обществото.

Половината население на планетата отива на избори тази година и изкуственият интелект очаква това с нетърпение

Но това ще изисква и много по-широка обществена подкрепа, особено от младите хора, които ще трябва да отбиват военна служба. Това няма да бъде улеснено от факта, че повечето политици, които биха призовали младите хора да направят тази инвестиция, сами не са отбили военна служба.

И накрая, Европа не трябва да прави същата грешка като САЩ и да изгражда военно-промишлен комплекс, който задушава икономиката и политиката.

Както президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер, самият той легендарен петзвезден американски генерал от армията, пророчески заяви в прощалното си обръщение през 1961 г.: „трябва да се пазим от придобиването на неоправдано влияние, независимо дали е търсено или не, от военно-промишления комплекс„.

Това може да се постигне само чрез демократичен контрол, който сам по себе си е възможен само при високо ниво на отчетност и прозрачност.

За съжаление, повечето страни са тръгнали точно по обратния път след терористичните атаки от 11 септември, увеличавайки авторитаризма, секретността и наблюдението.

В навечерието на европейските избори през юни дясната Европейска народна партия насочи фокуса си към отбраната, предлагайки създаването на длъжността „комисар по отбраната“ на ниво ЕС и европейски „ядрен чадър“.

Това е добро начало, но лявото не трябва да оставя този решаващ въпрос на дясното.

Както нелибералната, така и неолибералната десница ще подкрепят до голяма степен неконтролиран военно-промишлен комплекс. От (центристко-)лявото зависи да разработи и защити план за европейска армия, която намира демократична позиция между пацифизма и милитаризма.

Още анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук