О, Швейцария – тази красива страна на финансова стабилност, надеждност и всичко, което е просто малко скучно. Вече не. Тъй като Credit Suisse, 19-ият по големина кредитор в Европа, се срина, превръщайки се в най-драматичната банкова жертва от финансовата криза през 2008 г. насам, притеснението сега е, че това ще се окаже първото домино във верига, която се простира по целия свят.
В края на краищата, и преди сме се сблъсквали с тази ситуация и тя не беше никак приятна.
И ако скучната, сигурна Швейцария не може да спаси банките си, тогава кой, по дяволите, може?
В неделя швейцарските власти принудиха изпадналия в затруднение кредитор от Цюрих да си легне с дългогодишния си местен съперник UBS. Това беше историческо събитие. Сделка за 3 милиарда швейцарски франка, която – поне за няколко часа – позволи на всички да въздъхнат с облекчение.
Целта беше да се защитят инвеститорите и вложителите и да се спре пълна банкова криза. Поне временно това беше постигнато.
Но както обикновено, дяволът се крие в детайлите. Когато пазарите се заеха с трупа на Credit Suisse, започнаха да бият тревожни камбани.
Не правете тези неща
Начинът, по който швейцарците структурираха спасяването, може би влоши нещата.
От кризата преди десетилетие и половина насам регулаторните органи се опитват да предотвратят заразяването на финансови институции в затруднено положение с техните проблеми, като прехвърлят загубите върху притежателите на облигации (вместо върху вложителите и в крайна сметка върху данъкоплатците).
Но дори тези, които държаха най-рисковия вид облигации, бяха уверени, че няма да бъдат засегнати, докато акционерите не платят сметката първи.
В случая с Credit Suisse швейцарските регулатори обърнаха този нормален начин на действие, като първо унищожиха притежателите на облигации – и това предизвика финансова паника в цялата система.
„Малцина, които имаха връзки с регулаторите, се опитаха да ги спрат да правят тези неща, точно поради тази причина“, заяви пред „Политико“ експерт по банкова ликвидност в Международния валутен фонд при условие за анонимност поради деликатността на ситуацията.
Това е класически пример за това как заразата може да се разпространи в цялата система. Ако инвеститорите изведнъж решат, че техните облигации са по-рискови от преди, това може да доведе до разпродажба, да понижи цените и да подкопае доверието в цялата система.
Ако неочакваното изтриване на тези облигации доведе до широкото им преоценяване, банките могат да усетят, че цената на финансирането им се повишава значително, което ще задълбочи проблемите им – предупредиха банковите анализатори от JP Morgan.
В стремежа си да успокоят нервите след решението на Швейцария триото европейски надзорни органи – Единният съвет за преструктуриране, Европейският банков орган и надзорното звено на ЕЦБ – публикуваха съвместно изявление, за да успокоят инвеститорите, че в случай на банкрут на банка в ЕС акционерите ще пострадат първи.
И Английската централна банка се включи в инициативата. „Притежателите на такива инструменти трябва да очакват, че ще бъдат изложени на загуби при преструктуриране или несъстоятелност по реда на позициите си в тази йерархия“, се казва в нея.
С други думи: Моля, не започвайте да се паникьосвате.
Същите, но различни
Но сривът на Credit Suisse повдига и сериозни въпроси за това дали системата е била толкова стабилна, колкото банковата полиция смяташе, че е била на първо място.
Според всички регулаторни мерки банката е била добре капитализирана и е разполагала с много активи, които е можела да осребри. Това би могло да означава, че правилата, въведени след кризата от 2008 г., не са толкова строги, колкото се смяташе. И ако това е така, може да се стигне до истински проблеми.
Ако някъде може да се намери успокоение, то е в уникалността на случая на Credit Suisse. Нейните проблеми започнаха отдавна и нямат голяма прилика с проблемите, които фалираха калифорнийския кредитор Silicon Valley Bank (SVB) преди две седмици.
Швейцарските власти потвърдиха, че банката не е изложена на риск от по-високи лихвени проценти, както SVB, когато миналия четвъртък пристъпиха към подкрепа на банката с кредит в размер на 50 млрд. швейцарски франка.
Когато това уверение не успя да потисне паниката в цената на акциите на банката, пазарите се насочиха към по-широките проблеми с репутацията, културата и рентабилността на банката.
Миналата седмица нещата се изостриха, когато Саудитската национална банка, един от последните инвеститори на Credit Suisse, която е частично собственост на саудитския държавен инвестиционен фонд, сигнализира, че не е готова да вложи повече капитал в групата.
Шпионският скандал
Трудностите на Credit Suisse са още по-стари. Под натиска да направи инвестиционната си банка печеливша, докато засилените регулации й подрязват крилата, през 2015 г. тя назначи бившия изпълнителен директор на застрахователна компания Тиджан Тиам за главен изпълнителен директор с мандат да промени нещата.
Незабавната реакция на Тиам беше да започне мащабна програма за преструктуриране, като съкрати хиляди работни места, намали разходите и съкрати отдела за инвестиционно банкиране.
Но усилията се сблъскаха с проблеми, когато отделът за инвестиционно банкиране се бореше да не изостава от конкурентите си и, което беше още по-лошо, се забърка в поредица от скандали, носещи загуби, включително загуба от 5,5 млрд. долара, свързана с фалита на хедж фонда Archegos.
Шпионски скандал, при който банката е извършвала наблюдение на собствените си служители, принуди изпълнителния директор да напусне.
Управителният съвет на Credit Suisse се обърна към Томас Готщайн за главен изпълнителен директор. Той обеща да продължи усилията на Тиам за преструктуриране на банката, но призна, че е необходимо да се направи повече за решаване на дълбоко вкоренени културни проблеми.
През 2021 г. банката беше разтърсена от участието си във фалиралата финансова компания Greensill Capital. Банката отново беше принудена да направи огромна обезценка и Готщайн трябваше да напусне.
През 2022 г. под ръководството на последния главен изпълнителен директор на банката Улрих Кьорнер беше представен нов план, който включваше по-нататъшни съкращения в отдела за инвестиционно банкиране, както и подновен фокус върху управлението на благосъстоянието и други основни дейности. Банката също така пое ангажимент да предприеме стъпки за справяне с културата си и практиките за управление на риска, в опит да предотврати бъдещи скандали.
Но началото на войната в Украйна и налагането на санкции затрудниха способността ѝ да обслужва нуждите от управление на богатството на някои от най-богатите ѝ клиенти.
Плановете за обособяване на инвестиционното подразделение на групата в рамките на възстановената марка Credit Suisse First Boston, работеща в Ню Йорк, попаднаха в задънена улица през февруари, когато стана ясно, че банката трудно ще намери инвеститор, който да финансира операцията, поради опасения за това как ще бъдат класирани кредиторите в случай на фалит на цялата група.
След като не останаха никакви други възможности за действие, фалитът изглеждаше въпрос на време.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът е на БГНЕС.
Още икономически новини – четете тук
