Алексис Ципрас: Европейският егоизъм ще ни върне към фашизма

„Дебати.БГ“ публикува цялата реч за бъдещето на Европа на гръцкия премиер Алексис Ципрас пред ЕП в Страсбург

Уважаеми господин председател на ЕП, уважаеми евродепутати, скъпи приятели.

Благодаря Ви за честта и затова, че ме поканихте тук, в ЕП, да ви представя нашите идеи и нашите тревоги за бъдещето на Европа и да ги обсъдя с вас. Важно е, а и символично, че ми давате тази въможност само няколко дни след края на голямото приключение, а именно излизането на Гърция от програмата за икономии и от спасителната програма след 8 години.

Последния път, когато имах честта да говоря с вас, Гърция беше в много тежка ситуация – политика на дефицит, на прахосване на държавени пари и корупцията на предишните правителства  доведе страната ми до банкрут. Същевременно институциите не успяха да спрат и да насърчат необходимите структурни реформи в първите години на кризата Тяхното намерение да настояват за мерки на икономически ограничения, означаваха, че ние бяхме на ръба на фалита и на социалната експлозия от 2010 до 2014 година. Гърция загуби 1/ 4 от БВП чрез самоизключване. Същевремнно държавният дълг се увеличи. Много от нашите учени напуснаха страната.

Икономическата криза и фактът, че ние не успяхме да се справим с този проблем, задълбочи кризата и я превърна в криза за цяла Европа. Когато преди се изказвах тук пред вас, половината ме подкрепиха,а другите ме освиркаха. Имаше много малко от вас, които вярваха, че аз ще се справя, че Гърция ще се справи, но все пак успяхме. 3 години по-късно Гърция е различна. Ние успяхме да станем от част в решение на проблема. Тези 3 години бяха успех главно за гръцкия народ, който жертва твърде много, за да може нашата държава да остане в сърцето на Европа. Това беше успех и за цяла Европа, защото доказахме своята солидарност и сътрудничество.

Ние излизаме от това приключение по-силни. Ние вече строим твърдо на краката си и сме оптимисти за бъдещето. За пръв път след началото на кризата жертвите на хората имат ефект, постигнахме физическо заздравяване и ние успяхме да преминем от криза към растеж. Ние направихме инвестиции, които ни превърнаха в траснпортен хъб на региона, без да нарушим социалната тъкан на нашето общество. Успяхме да се преборим и с хуманиратната криза, дадохме достъп на много хора до хуманиратна помощ. Преди 3 години никой не вярваше, но успяхме да се справим с данъчните измани, няма вече прахосване на фондове. Направихме важни реформи, като например обединяването на фондовете за социално осигуряване. Чрез устойчиво коригиране на нашия държавен дълг, ние заздравихме нашата икономика и заехме позицията, която ни се полага в европейското развитие. За миналата година ние имаме растеж, а за тази година прогнозите са за 2,5 % ръст . Миналата година ние бяхме шампиони по усвояване на европейски средства по плана „Юнкер”, имахме 3,6 млрд. евро чужди инвестиции.

За 3 години безработицата падна с повече от 7 на сто, създадохме повече от 3 хиляди нови работни места, подкрепихме държавни болници. Имаме обеденено обществено здравеопазване на първо равнище, подобрихме образователната система. 1 % от БВП се отделя за научни цели. Идеята е да спрем „изтичането на мозъци” и да преобърнем това, като дадем гаранции за минимален доход на около 600 хиляди гърци. Създадохме и мрежа на социалните политики, с която да помогнем да най-уязвимите.

Същевременно, вървейки против текущото обществено мнение, повишихме правата и свободите на гражданите. Даваме вече гражданство на второ поколение мигранти, които са родени и израснали в Гърция. Признахме сексуалната и полова идентичност на гражданите ни, дадохме възможност за сключване на еднополови бракове. Изградихме джамия в Атина. Гърция направи всичко по силите си, за да се справи с огромните потоци мигранти и бежанци в климат на отхвърляне. В други държави се изградиха бариери за мигрантите, а нашата общност даде урок по хуманност и работиха заедно с ЕС и с международните организации, за да се справят.

Бежанският проблем, който не съществуваше преди 5 години, сега ни изправя пред голям брой мигранти и много молби за убежище в сравнение с нашето население. Това е проблем, който дестабилизира част от Гърция. Независимо от националните интереси на Турция, ние запазихме комуникационните канали, за да вземаме колаборативни решения. Започнахме да търсим устойчиво решение на кипърския проблем, заедно с Кипър. Ние сме стълб на европейската стабилност. Разширихме сътрудничеството си с Египет, Израел, Палестина и Йордания, същевременно задълбочихме европейското сътрудничество. Това означава, че ние открихме европейска перспектива за балканските страни и нашите условия влязоха в историческия договор от Преспа. След 40 години деструкривен национализъм ние успяхме да работим със Зоран Заев и от Македония и постигнахме приемливо решение чрез дипломация и диалог. Това споразумение може да бъде модел за решаване на други проблеми в нашия регион.

Уважаеми евродепутати, позволете ми да подчертая че последната програма на фискални мерки не означава, че ще се върнем назад в историята на нашата страна. Точно обратното. Ние сме решени да преодолеем проблемите и краят на програмата не означава връщане към старата система, а означава, че ще заздравеят раните и ще се отворят нови пътища за развитието на нашата страна.

В следващите години, позволете ми да ви уверя, че ще продължим нашите реформи и ще се опитаме да рационализираме нашата държава, да модернизираме държавната администрация, да се борим с корупцията и да задълбочим радикланите промени, които ще се проведат с конституционната реформа. Ще продължим и по пътя на фискалната стабилност, един от нашите приоритети ще бъде справедливо развитие и защита на хората. Гърция и гърците доказаха през последните години, че те са посветени на идеята за европейска интеграция. Въпреки че много изстрадаха, те останаха на европейския път. Някои идеи дори обиждаха народа ни.

Но нека ви кажа какви са заключенията, за да решим каква Европа искаме и как можем да я защитим от нови кризи за в бъдеще. Какво е поставено на карта днес? То е екзистенциален проблем. Досега финансовата криза и бежанската криза, както и тази в сферата на безопасността, показаха много дефицити и противоречния. Това показва, че всички тези кризи биха могли да станат структурна криза за Европейския проект. Позоволете ми да подчертая: ако ЕС не дава функционални решения на сегашните предизвикателства, това ще доведе до бум на шовинизма и до увеличаване на националистичните конфликти. А това означава, че ще се върнем към разпокъсаност и липса на сплотеност. По време на финансовата криза вместо ЕС да стане по-демократичен чрез използването на нашата институционална рамка, а именно Лисабонския договор, ние станахме по-технократични, фокусирахме се върху национални държави и решенията се взимаха при закрити врата без възможност да бъдем отговорни пред нашите граждани.

Ние имахме технократски институции като „Тройката”, която държеше ключовете на икономическия суверенитет, но нямаше отгорност пред никого. Ролята на европейските институции зае вторично място и Еврогрупата, която няма признат статут, стана основният играч. Фискалният фетишизъм по време на кризата означава, че разликите между държавите-членки се увеличиха и много хора бяха изправени пред бедност, страх и несигурност. Провалът на неолибералното решение на кризата подхранва чудовището на шовинизма и на десния популизъм. Вместо да изолираме крайния популизъм, извъднъж той излезе на преден план. Кризата с бежанците, която последва, потвърди неспособността на Европа да действа, тъй като много от държавите-членки не вярват в основополагащите ценности.

Логиката, че всеки се оправя сам, вместо да споделя отговорност и европейска солидарност, води до отровата на омразата и ксенофобията и се открои отново в Европа 70 години след трагедията на фашизма. Ние обаче продължаваме да работим. След електоралния успех на крайната десница има повече ксенофобия и шовинизъм и при демократичните партии. Расизмът и ксенофобията стават доминиращ политически дискурс. Това означава, че за важни държави в Европейския проект балансът на силите става опасен и това може да доведе до разрушението на Европа.

Някои от вас се плашихте и от „Сириза”, а ние се борихме за една по-добра Европа и вие смятахме, че това е опасност за нашия общ дом. 3 години по-късно обаче онези от вас, които не вярваха в това, трябва да признаят, че не са прави. Ние се борим срещу онези, които се стремят да разрушат Европа и на другия спектър на солидарността. Онези от нас, които твърдо вярват в европейската визия, са готови да загърбят разликите помежду си, за да се преборят срещу сериозните общи опасноти.

ЕС може да бъде унищожен и от разрушителния неолиберализъм, и от идеите на крайната десница. Единственият начин да се придвижим напред към обединение е да надградим съществуващата демокрация чрез прозрачност и смели реформи, както и справедливост. Трябва да се борим за една по-силна Европа,  да преодолеем мигрантската криза, климатичните промени и несигурността, да извършим демократичните реформи в еврозоната, за да може надеждата да надделее над страха, който е горивото на крайната десница.

Необходим ни е нов социален договор за сближаване и просперитет, за по-силен ЕП и по-силни инстутуции чрез демократичен и социален контрол. Не са ни необходими нови тежки процедури за бюджетни ограничения, а еврозона, която има действителни механизми за борба срещу икономическите различия. Трябват ни норми, които да постигнат сближаване, задължителен социален стълб, реформа на система за убежище, справедливо разпределение на тежестта, общоевропейски механизъм за борба срещу природните бедствия. Трябва да се засили европейската перспектива пред Турция и тази страна да може да стане демократична отново. Необходима ни е външна политика, която да допринася за решаване на кризите, с които се сблъскваме.

Г-н Председател, дами и господа депутати в ЕП

През последните 3 години Гърция успя да стане част от решението, преодоляхме финансовата криза, успяхме да изнесем на плещите си товарът на кризата с бежанците и то достойно. Създадохме основите за по-нататъшно сътрудничество в мир и стабилност в източната част на Средиземноморието и на Балканите. Положените от нас усилия през последните 3 години са добри основи за развитие напред независимо от бурите, надвиснали над европейското небе. Ако действително вярваме, ако сме готови да се борим, ще успеем, защото това е пътят към бъдещето. Няма да е лесно, предстоят тежки битки, предстоят европейски избори следващата година, които няма да са лесни. Те ще са битка на принципите, за да се преборим с крайния неолиберализъм и срещу крайнодесния популизъм.

Трябва да се преобразува европейската идея и да се увеличи солидарността сред хората. В тази борба всички демократични и проевропейски насочени политически сили трябва да работят заедно, защото те са от една и съща страна на историята. Не може да се допусне Европа да потъне назад към миналото.