64% от българите са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което, заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти“, твърдят социолозите от Алфа Рисърч.
Какви са електорални нагласи и доверието в партиите?
Два месеца след предсрочните парламентарни избори партиите и техните лидери попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията засяга всички основни политически играчи. Проучването регистрира още по-голям отлив в намеренията за участие в избори и респективно – загуба на подкрепа от всички политически сили.
Ако следващата неделя се провеждат избори, до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23,4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се ползва с 19,6% доверие и 55,7% недоверие.
На втора позиция със 17,7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2,5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите К. Петков и А. Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за ДПС нива в страната от 10,4%, а доверието в лидера М. Карадайъ –10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо
равнище на недоверие сред партийните лидери – 57,4%.
„Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10,0%), а одобрението за К. Костадинов е 13,9% срещу 55,5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% в началото на декември. К. Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14,1% доверие срещу 55,1% недоверие.
Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6,5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Хр. Иванов има 14,5% одобрение срещу 47,9% неодобрение. Вл. Панев остава по-слабо познат с 9,2% положително срещу 33,3% отрицателно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8,3% доверие срещу 52,5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4,3%). Лидерът Ст. Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и относително ниско недоверие – съответно 17,5% срещу 30,8%.
15,2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
