Държавите победители на Световните първенства отбелязват ръст в икономиката си, след като спечелят. Защо? И могат ли Аржентина или Франция да очакват същото?
В продължение на четири седмици Световното първенство по футбол е основна тема в целия свят. Днес всичко ще приключи. Но в Катар наследството на Мондиала ще е тема още дълги години.
Експерти през годините са разучавали икономическото отражение на големите спортни първенства като Световното първенство по футбол или Олимпиадата за страните домакини. Обикновено то е краткотрайно и незначително.
По-малко внимание е обръщано на икономическите ползи за държавата, която вдига Световната купа в края на турнира. Лесно можем да си представим радостните тълпи, които ще празнуват в Буенос Айрес или в Париж. Но може ли тази еуфория да се превърне в истинска икономическа полза?
Световната купа носи позитиви
През последните 30 години пет държави са печелили Световното първенство по футбол – Бразилия (1994, 2002), Франция (1998, 2018), Италия (2006), Испания (2010) и Германия (2014).
През шест от седемте победни години при държавата, спечелила Мондиала, се е наблюдавал ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през годината след победата. През 1994 г. Бразилия отбелязва ръст на БВП от 5,9%, което е доста по-високо от предходните две години. Същото се случва и през 2002-а.
За Франция това е четвъртият финал за 30 години. През 1998 година икономиката отчита ръст от 3,6%, но през 2018-а например ръстът на БВП спада от 2,3% на 1,9%.
Подобни са данните и от Италия, която отчита 1,8 на сто ръст през 2006-а, а Германия през 2014-а отбелязва много сериозен ръст в сравнение с предходната година – от 0,4% на 2,2%. Дори Испания, която печели турнира по време на глобалната рецесия след голямата финансова криза от 2009 година, отчита ръст, макар и нисък – от 0,2%.
Захарна треска или реална икономическа полза?
Спечелването на Световното първенство по футбол ли е истинската причина за тези тенденции обаче или е просто съвпадение?
По време на Мондиала през 2014 г. колумнистът на „Форбс“ Алън Сейнт Джон пише: „В месеците след победата на Световното първенство по футбол се наблюдава краткотраен ръст на продуктивността”. Въпреки това, добавя той, „това трябва да се приема като еквивалентно например на захарната треска – краткотраен пик в енергията, който е последван от изтощение“.
Не е трудно човек да си представи подобна „захарна треска“. Еуфорични хора пълнят баровете и ресторантите седмици наред, собствениците на бизнеси се опитват да канализират приповдигнатата увереност и самочувствие, правейки рисковани крачки, които иначе не биха предприели.
Академичните изследвания обаче сочат в друга посока. Според проучване на Университета в Съри покачванията на БВП в страните, спечелили Световното първенство, се дължат по-скоро на бум в износа, отколкото на вътрешно потребление или инвестиции.
„Има доказателства, че постигнат успех в един от най-престижните международни спортни турнири има потенциала да повлияе на търговията“, коментира авторът на проучването Марко Мело.
Аржентина се нуждае от икономически подем
За двете държави, които ще участват във финала, икономическият тласък, свързан с победата, несъмнено ще бъде добре дошъл. Особено Аржентина може да се възползва от това.
Страната е затънала в икономически хаос вече десетилетия наред. Очаква се тази година инфлацията да достигне 100%, а огромният дълг на страната продължава да расте. Въпреки че успехът в Катар доведе до огромен скок на самочувствието и масови празненства, икономическите проблеми на Аржентина са твърде тежки и дълбоко вкоренени, за да може евентуална победа да има някакво значимо въздействие.
Що се отнася до Катар, икономическото въздействие на Световното първенство по футбол ще бъде по-сериозно. Смята се, че Катар е похарчил за турнира между 188 и 283 милиарда евро. Приходите от туризъм, колкото и големи да бяха те през последните четири седмици, очевидно няма да компенсират разходите.
Експертите обаче неведнъж са заявявали, че Катар е домакин на турнира, за да се опита да постигне престиж на световната сцена, а не да получи някакъв икономически тласък. „Ясно е, че Мондиалът не е свързан с икономическата жизнеспособност на Катар“, казва Дан Плъмли от университета Шефилд Халам пред ДВ. „Световното първенство по футбол през 2022 г. вероятно ще бъде на загуба в икономическо отношение.“
„Основните печалби, които Катар търси, са нетърговски. Международните отношения са основният мотив за провеждането на турнира, а също така става въпрос за мека сила като стратегия за отбрана и сигурност. Парите очевидно не са от значение за Катар. Страната явно може да си позволи да бъде домакин на Мондиала и е готова да поеме свързаните с това загуби.“
Текстът е на Артър Съливан и е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на „ДЕБАТИ. БГ“
Още актуални анализи – четете тук
