european_parliament
Сградата на Европейския парламент

ГЕРБ имат крехка преднина пред БСП, ако евроизборите бяха сега, показва проучване на „Алфа рисърч“ от края на м. декември. 16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите биха дали вот за ГЕРБ, а 14,9% или около 30-32% от гласувалите са за БСП.

Рискове за управляващата партия оттук насетне крият „икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на нейните разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици“, коментират социолозите.

„БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест „за“ или „против“ правителството, тя успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти“, констатира изследването.

ДПС се очертава като третият участник, който ще има сигурно представителство в ЕП. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5,1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13% от гласувалите.

„Предвид способността на тази партия за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да им позволи да скъсят съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход“, показва анализът на изборните нагласи.

Скандалите в Обединените патриоти сриват подкрепата за тях с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва 1/3 от бившите си избиратели.

Електоралният ресурс на ОП пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5,5 – 6 на сто от гласуващите, което  поставя сегашните коалиционни партньори на ГЕРБ на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.

На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията „Демократична България“. Подкрепа за демократите заявяват 2,7% от общия брой избиратели, или около 5,5 – 5,8% от готовите да гласуват в евроизборите.

„Обратно на вота за ОП привържениците на „Демократична България“ са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на ЕП, което подобрява шансовете им да излъчат там свой представител“, гласи оценката на анализаторите.

 

Налице е нов общ спад в доверието на електората към политиците и институции в България, сравнено със септември 2018-а.

В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местните през есента) българското общество е в положение на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива, прави извод изследването.

 

Румен Радев губи рейтинг

Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение). Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС.

 

Правителството има 17% одобрение,  45% го оценяват отрицателно

В края на една година, маркирана от успешното Европредседателство, но и от вътрешнокоалиционни напрежения и скандали, расте критичността към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки.

Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.

Обрат в личния рейтинг на премиера след юни

След юни 2018 настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет, тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие.

Силно расте недоверието към министър Красимир Каракачанов

Засилва се критичното отношение към всички министри, сравнено с положението през есента.

Рейтингът на Томислав Дончев пада от 20,3 на 16,7.

Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5).

Съществено се срива доверието към доскорошния рейтингов министър Красимир Каракачанов – с почти 9 на сто. Причините са конфликтите между лидерите на Обединените патриоти и скандалът с Агенцията за българите в чужбина.

Оценката за финансовия министър Владислав Горанов бележи чувствителен спад от 7 пункта – след излязлата информация за ползваното от него жилище.

Едва 8% одобрение за Народното събрание

Както показват и предишните проучвания, най-неудовлетворени са българите от работата на парламента. Положителните оценки за дейността му се свиват до критичните 8 на сто, като дори симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство не намират основание да смекчат силното си неудовлетворение.

42% е неодобрението към главния прокурор срещу 9% одобрение

Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд – 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция – 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

В края на 2018-а капитал губят почти всички политически играчи – и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията.

Бойко Борисов остава най-одобряваният лидер на политическа партия, но със спад на личния му рейтинг от 32.8% на 30.1%.

При Корнелия Нинова също има спад от  22.2% на 19.4%.

Предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силна е ерозията на доверието към лидерите на Обединените патриоти: Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Валери Симеонов-шест пункта (от 11.1% на 5.1%), а Волен Сидеров разчита на най-ограничената ограничената подкрепа от 4.9%.

Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на Веселин Марешки по тази тема, го връща обратно в публичен оборот и му носи одобрение от 13.8%, констатират от „Алфа рисърч“.

При цялостния отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите. Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания, казват експертите.

Същевременно констатират, че част от водещите политици извън парламента получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии.

Доверие в съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11.3% от пълнолетните българи.

Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5.7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за лидера на „Зелените“ Владислав Панев.

Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6.1%) и Румен Христов на СДС (5.5%) се ползват със сходни нива на подкрепа. Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от „Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи, сочи проучването.

Вляво, лидерът на АБВ Румен Петков получава одобрението на 8.1% от избирателите, показва още изследването на агенцията.

Данните от настоящото проучване не са сравними с предишни данни на агенцията за парламентарен вот, подчертават от „Алфа рисърч“ и дават три причини за това: по-ниската активност на евроизборите; малкия брой мандати за България – 17,  който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение 4%-ата бариера в изборите за НС и неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!