2,6% преднина на ГЕРБ (31,7%) пред БСП (29,1%) сред твърдо решилите да гласуват. Това отчита националното представително проучване на „Алфа Рисърч“ в навечерието на предсрочните избори за 44-тото Народно събрание. Изследването е проведено в периода 20-22 март 2017 година и е реализирано със собствени средства. Анкетирани са 1033 пълнолетни граждани от цялата страна.
С около 4 процента в парланмента влиза и коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“. Тя ще участва в 44-тото НС при всички случаи, защото очакваната избирателна активност е около 62 процента, т.е. под 100 процента.
Много близки са позициите между Обединените патриоти (8,9%) и ДПС 8,4%. Разликата между тях е, че ДПС рязко мобилизира вота си през последните дни, докато при националистите се наблюдава лек отлив в рамките на кампанията.
Партия „Воля“ на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6,8% подкрепа към момента, но поради неясния политически профил на тази нововъзникнала партия, тук са възможни по-широки амплитуди.
Въпреки че на моменти правеха по-значими пробиви в кампанията, проучването отчита електорална подкрепа за коалициите „АБВ – Движение 21“, „Движение Да, България“ и „Нова република“ от около и над 2%. Специфично за тях е, че имат твърди избиратели, но малка периферия и са неравномерно представени в различните региони и типове населени места.
ДОСТ на Лютви Местан събира около 1% от гласовете в страната. Около 3,5% смятат да изберат опцията „Не подкрепям никого“.
При това разпределение на силите в края на кампанията петпартиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин. ГЕРБ – 89-91 мандата, БСП – 81-83, Обединените патриоти и ДПС – по 24-25, „Воля“ – 18-19. При шестпартиен парламент ГЕРБ би взел 85-87, БСП – 77-79, ОП и ДПС – по 22-24, „Воля“ – 17-18, и РБ – 10.
Картината, която регистрира проучването на „Алфа Рисърч“ в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода на кампанията:
Първият, започващ още от края на януари, се характеризира със силен старт на БСП – конгреса на левицата, новите лица в листите, ранно представяне на програма с акцент върху социалните послания, действия на служебното правителство, съвпадащи с нейни позиции. Активното медийно присъствие на БСП и инерцията от президентските избори, на фона на защитната позиция на ГЕРБ ѝ създадоха увереност и самочувствие на победител. Точно тази увереност вероятно я накара в хода на същинската кампания недвусмислено да артикулира тези, които до този момент само бегло маркираше – промени в данъчната политика, в лихвите на банките, антиСЕТА, вето на санкциите срещу Русия за нарушения на международното право, демокрацията, като „отнемаща и ощетяваща“ живота на българските граждани.
Това отключи един своеобразен втори период в кампанията – усилване на съмненията и страховете на българските граждани от евентуална ревизия на основни вътрешно- и външнополитически принципи, които гарантират европейското членство и липсата на непредвидими промени. Така, разгръщайки своята позиция, БСП в известен смисъл сама я отслаби. Неопределилите се избиратели се отдръпнаха от нея. В резултат на това, промени се не толкова дистанцията между двете водещи партии, оставаща все така малка и преодолима, а посоката на промяната.
Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса – за електоралната подкрепа на другите политически сили и обществената приемливост на възможните коалиции.
62% от живеещите в страната приблизително 6 млн. пълнолетни граждани заявяват, че ще отидат до урните на 26-и март. На тази база и отчитайки тенденциите от президентския вот, може да се очаква, че между 3,6–3,7 милиона души ще упражнят правото си на глас в неделя. През последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили своя избор кого да подкрепят. До 12% намаляват сигурните, че ще гласуват избиратели, но все още не взели окончателно решение. Макар този дял да изглежда нисък става въпрос за малко над 360 000 души. При запазващите се къси дистанции между партиите тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии.
