Интервюто на Даниела Тренчева с Мехмет Али Агджа, излъчено преди няколко дни по “ Нова телевизия”, е голям професионален успех за нея. Правя това банално встъпление само с една цел: няма спор журналистическото постижение, но за съжаление то не води до нови разкрития относно истината за опита светият отец Папа Йоан Павел Втори да бъде убит в Рим на 13 май 1981 година.
Агджа дълги години водеше за носа журналистите, а и магистратите, заети с неговото осъждане след като беше задържан на местопрестъплението с оръжието на престъплението. Сменял си е многократно версиите за вересиите си във връзка с едно от най-сензационните престъпления на 20 век, в което се смесват геополитиката, религиозния фанатизъм, международния тероризъм и ролята на съветския комунизъм във връзка с всичко това.
Няма смисъл да припомням детайлите, етапите и обратите във връзка с една от подробно описваните конспирации в световния информационен поток, включително и в България. За краткост ще отбележа само, че не може да се открои новина от най-актуалното интервю на Агджа, но това не е упрек към интервюиращата Даниела Тренчева.
Нима сега научаваме, че българите са невинни във връзка с покушението срещу папата? Това сме го чували и чели стотици пъти не само от български, но и от всякакви други източници. Агджа чука на отворена врата, включително като се се позовава на също така добре известното заявление на самия Папа, направено в България много след посегателството срещу живота му.
Дали поради липса на някакво разкритие или поради не особено добра информираност, някои български медии откроиха припомнената сега от Агджа и добре известна на цял свят тотална зависимост на НРБ от СССР. Сякаш това е откритие на турчина, който прекарва близо 30 години по затворите и след дълбок размисъл е решил да сподели с нас прозрението си за позорната роля на тогавашна България, презирана в демократичния свят като най-верния сателит на Съветския съюз.
Съветската индулгенция на Агджа за българския слугинаж е ненужна като извинение относно “българската следа”, която отдавна е опровергана – дори и от италианския съд, макар и поради липса на доказателства за нея. Но все пак повдига въпроси към носталгиците по времето на съветския колониализъм в България. Защото поставя акцента върху избора на НРБ като мишена на обвиненията на Запада, която не е имала шанс да се съпротивява на съветската воля и това прави българския комунизъм “невинен” по презумпция. Чудно доказателство за невинност, нали!
Да припомня и факта, че интервюто на на Даниел Тренчева не е първото, дадено от Агджа за български журналист. През 2005 година пробивът в това отношение направиха репортерът на в. „168 часа“ Даниела Теофанова със съдействието на адвокатите Елмаз Мюфтиоглу, Доган Йълдъръм и Пламена Маркова. По онова време бившият “сив вълк” беше все още в турския затвор, където беше екстрадиран от Италия.
В интервюто, дадено преди 16 години за “168 часа” , бих откроил нещо, за което се басирам, че е доста по-малко известно ( от истината за срамната зависимост на България от Москва) не само по света, но и у нас. Когато го питат да каже защо е идвал в България в онези години, Агджа отговаря лаконично:
“По това време България беше център на международната контрабанда. Всички „кръстници“ бяха там”.
Впечатляващо е за незнаещите да научат, че “невинното агънце” НРБ е била кръстопът на международната мафия и контрабандата, която е въртяла тя. Едва ли вината за това е била изцяло на съветските ни господари. “Някой” тук много се е постарал да превърне китната ни Родина в хъб ( както е модерно да се казва ) на международната престъпност, в средище на “кръстниците”. Да сте чували този позор да е разследван, а виновните да са наказани?
Не сте. Няма как. Защото виновните си продължиха делото на „пазарен принцип“. Кръстниците командват парада – ако не точно онези, то техните протежета и наследници.
Ето това е една “стара новина” с нови проекции. Тя има продължение в наши дни и поражда въпроси с днешна дата. Например: кой точно е наследил “експертизата” в този български международен център на контрабандата, за какво я употреби междувременно и как това се отрази на българския мъчителен преход към демокрация и пазарно стопанство?
За съжаление, без да правя обобщение, по тази тема няма много желаещи да правят интервюта и да задават въпроси на днешните наследници на “кръстниците” у нас.
