След почти три седмици отричане и отхвърляне на вината саудитските власти най-сетне дадоха заден ход на 19 октомври 2018 г., съобщавайки, че Кашоги е починал по време на „кавга“ в консулството на 2 октомври и че 18 саудитци са арестувани във връзка с този случай.
Освен това двама помощници на престолонаследника принц Мохамед бин Салман (МБС), както и трима агенти от разузнаването, са били уволнени.
Независимо от съмнителната убедителност на саудитската версия, ужасяващото убийство и вероятното разчленяване на саудитския журналист Джамал Хашоги, което е било извършено на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул, отразява не само зловеща картина на саудитския режим, но и предава изключително лошо впечатление за техните медии.
Трябва да се отбележи, че саудитският режим има дълга история на отвличане на противници. Примамване на дисиденти на срещи и отвличането им изглежда редовно използвана тактика. Например Насер ал Саиди, един от първите опозиционни лидери срещу саудитското кралско семейство, изчезна в Бейрут през 1979 г. По подобен начин принц Султан бин Турки беше отвлечен в Женева и качен на самолет, летящ за Саудитска Арабия през 2003 г. , тъй като призоваваше за реформи в Саудитска Арабия. По същия начин принц Турки бин Бандар Ал-Сауд, бивш началник на полицията, бе отвлечен в чужбина през 2015 г. и въпреки неговата воля върнат в Саудитска Арабия.
Тенденцията да се използват репресивни действия срещу саудитски интелектуалци и журналисти изглежда се е ускорила, откакто Мохамед Бин Салман (MБС) стана престолонаследник. Според „Индипендънт“ саудитските власти планирали подобен сценарий на отвличане срещу Халед бин Фархан ал Сауд, саудитски принц, живеещ в изгнание в Германия, само десет дни преди да изчезне Кашоги.
Горепосочената порочна кампания беше придружена от покачване на пропагандни нива, за да се популяризира тоталитарната линия на саудитския режим, да се размажат силите на промяната и да се охулят техните разкази. От новинарския канал „Ал Арабия“ до конгломерата на Група Ротана и Близкоизточната телекомуникационна компания (БТК) до транснационалните вестници, като ежедневниците „Ал Хаят“ и „Ашарк ал-Аусат“ и онлайн портала Elaph, саудитците са поставили своята медийна империя в услуга на тази стратегия.
В същото време, въпреки че са изградили такава огромна транснационална медийна империя, ценностите на медиите, журналистическата етика и професионализма на пресата не се предлагат в Саудитска Арабия. Достатъчно е да се каже, че новинарския канал „Ал Арабия“ , който е медиен флагман на Саудитска Арабия, загуби през февруари 2018 своя лиценз за радиоразпръскване с регулатор Ofcom във Великобритания, след получаване оплаквания, че телевизионният оператор „нарушава кодекса за безпристрастност и точността в осигуряването на новини“. Това е особено важно, тъй като Ofcom се радва на международно уважение заради високите си стандарти в поддържането на програмите за радиоразпръскване, които всички телевизионни оператори в Обединеното кралство трябва да спазват.
Случилото се с Джамал Кашоги показателен случай. Планината от доказателства, свързващи Рияд с убийството на Джамал Кашоги, е толкова голяма, че отричането на фактите в саудитските медии в продължение на почти три седмици не само направи тези медии за смях, но също така стана обвинителен за саудитския режим и за себе си.
Вместо да предостави смислена информация за изчезването на Кашоги или дори да предложи значителни контрадоказателства, които оспорват фактите около тази афера, реакцията на саудитските медии варираше от пълно отричане и затъмнение до конструирането на неоснователни конспиративни теории.
Например, Джамил ал-Диаби, редактор на саудитския вестник „Оказ“, заяви в статия, публикувана на 9 октомври 2018 г., че „всички, които разпространяват информацията за убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги, разпространяват почти в унисон еднообразни лозунги, което показва, че те са замесени и съучастници в това престъпление „. Друг журналист за „Оказ“ – Хамуд Абу Талиб прави опит в същия брой (9 октомври) да отклони вината към чуждестранните субекти, твърдейки, че случая с Джамал Кашоги “ силно показва разузнавателна операция, подготвена от разузнавателни агенти и журналисти, ръководени от Мюсюлманското братство“. В подобен дух Al Arabiya.net цитира шарже д’афер на саудитското посолство в Ливан като казва, че „театралното шоу Кашоги е заговор на разузнавателна агенция, предназначен да подкопае репутацията на Саудитска Арабия. „
Успоредно с това, саудитските медии атакуват американска и международна преса за информационното покриване на Кашоги. Например, сайтът на Ал-Арабия омаловажи информация на Ройтерс като „пълна с противоречия“. По същия начин в публикация, озаглавена „Черна пропаганда“, публикувана на 8 октомври, държавният вестник „Ал-Рияд“ атакува „Вашингтон пост“, оплаквайки се, че „той за една нощ се превърна в платформа за опетняване на саудитското кралство и онеправдаване на неговото ръководство“. Според тази редакционна статия този медиен залп показва „разпадането на доверието в тази медийна институция и нейното превръщане в платено пространство за атака срещу кралството“. За този саудитски вестник единственото обяснение за избирането на Рияд в тази афера е „нарастващата враждебност между Вашингтон пост и американския президент Доналд Тръмп“.
Странната редакционна линия, възприета от саудитските медии по отношение на случая Кашоги, доведе до подигравки от страна на някои от най-страстните адвокати на MBS, като Томас Фридман, журналист на „Ню Йорк Таймс“. В шоуто на Кристиан Аманпур по Си Ен Ен на 18 октомври 2018 г., Фридман не можеше да скрие недоверието на лицето си , след като изслуша някои от абсурдните коментари на саудитските медии.
Когато Рияд започна най-сетне да допуска част от отговорността в един мъчително бавен процес, саудитските медии, въпреки че очевидно са лъгали аудиторията си и са обвинявали, че почти всеки – от „Вашингтон пост“ и Турция до Катар и „Мюсюлманското братство“, безсрамно се обръщат на 180 градуса и не предлагат извинение на аудиторията си или признание за своето жалко покритие.
Всичко беше обмислено, след като са похарчени милиони долари за лобистки фирми и фирми за връзки с обществеността, тежкото убийство на Хашхоги е опетнявало имиджа на МБС и саудитския режим за дълго време. Накратко, Рияд попадна в международна криза. Въпреки това, в битката за оформяне на международното обществено мнение, саудитските медии, които имат малка журналистическа репутация, ако изобщо имат някаква преди аферата Кашоги, в най-добрия случай са безполезни листа на смокини и в най-лошия случай – допълнителен източник на срам Рияд в този случай.
