Доклад, касаещ отбраната и безопасността в Югоизточна Европа, беше разпространен по време на международната конференция „Automotive Forum Bulgaria 2026“, организирана от Аутомотив Клъстер България в София Тех Парк, на която БТА е медиен партньор. Извадките от анализа бяха представени от Ралица Васева, ръководител на проекти в аналитичната фирма SeeNext Insights.
Васева посочи, че ерата на относително спокойствие в Югоизточна Европа е приключила след началото на конфликта в Украйна, а въпросът за сигурността отново заема основна роля в европейската политика. Тя уточни, че това не означава, че регионът е на ръба на война, а че страните трябва да предвидят да бъдат „по-добре подготвени, по-свързани и по-устойчиви“.
Според нея, в анализа отбраната вече не се възприема само като разход, а като двигател за икономически и стратегически растеж. „Наблюдаваме преминаването от пасивна сигурност към активна подготовка“, добави Васева. По нейните думи, членството в НАТО и ЕС продължава да бъде основополагающо, но всяка страна трябва да инвестира в собствените си способности – армия, инфраструктура, индустрия, технологии и устойчивост.
В доклада са включени Гърция, Румъния, България и Сърбия, като основни играчи по отношение на безопасността в региона. Според представените резултати, Гърция остава основна военна сила в Югоизточна Европа благодарение на стратегическото си местоположение и значението на своите военни флоти и авиация. Румъния е определена като логистичен хъб на НАТО в региона и най-голям бенефициент по механизма SAFE с близо 16,7 млрд. евро.
Относно България, Васева акцентира на значението на страната като индустриален център за производството на оръжие и боеприпаси. Тя отбеляза, че конфликтът в Украйна подчерта необходимостта от производствени капацитети и вериги на доставки. „Европейската сигурност вече не зависи само от наличието на техника, а от способността за производство, поддържане и доставка“, добави тя.
Според анализа инфраструктурата става важен аспект на сигурността. Васева посочва, че пътища, железници, пристанища и мостове вече имат и военна функция, позволявайки бързо преместване на техника, войски и ресурси. Тя подчерта, че България е естествен коридор между гръцките пристанища, Румъния и Черно море, което прави транспортната инфраструктура особено важна за източния фланг на НАТО.
Сред основните компоненти на новата сигурност са енергийната независимост и дигиталната готовност. Васева подчерта, че LNG терминали, газови връзки и електрически мрежи вече се считат за част от сферата на сигурността. Според нея киберсигурността, защитените комуникационни мрежи и екипи за реагиране при кибератаки стават съществени елементи на съвременната отбранителна готовност.
Тя представи и данни за прогреса на отбранителната индустрия в региона. Според анализа, докато приходите на големите компании в Югоизточна Европа спадат с 3,2%, водещите компании в отбраната показват годишен ръст над 30% до 2024 г. Васева наблегна, че това не трябва да се възприема като твърдение, че „войната създава бизнес“, а като отговор на новите условия за сигурност и необходимостта Европа да увеличи производствените си капацитети.
Според нея България има важна роля в отбранителната индустрия в региона, особено в производството на оръжие и боеприпаси. Тя даде пример с увеличението на приходите на компанията „Арсенал“ за периода 2021–2024 г., които според нея показват, че българската отбранителна индустрия „не е част от миналото, а активен сектор в настоящата европейска отбранителна обстановка“.
В презентацията бе обърнато внимание и на технологичната трансформация в отбраната. Васева подчерта, че конфликтът в Украйна е показал, че дроновете вече са основен компонент на съвременната отбрана, а не просто нишова технология. Тя също така акцентира на важността на изкуствения интелект, автономни системи, киберсигурност, сателитни технологии и C4I системи за управление и координация.
