Когато в началото на века отидох на работа в „24 часа“, в международния отдел на вестника беше и Капка Тодорова. Тя после замина кореспондент в Германия, а сега е звезда във ФБ и като мистериозната доскоро Лола Монтескьо.
Остана си да живее в Германия и следи отблизо германската политика, а влиянието ѝ в българския интернет е такова, че антиглобалистите са ѝ назначили тролове да я дебнат денонощно.
След изборите в Германия Капка написа: Тъй като АфД водиха кампания, базирана на страха от бежанци, остава впечатлението, че бежанците са проблемът на избирателя в Германия. Малко странно да е така в края на 2017, когато бежански натиск няма, а Меркел е сменила курса още през 2016. Бежанците са тема, но не основната. Причината е на първо място в увеличаващата се пропаст между богати и хора с ниски доходи, като все повече и от средната класа попадат в долния край на ножицата. Разходите за средния германец са се покачили, доходът обаче не. Икономическият възход е възход за големите фирми. Хората се страхуват от социално изпадане.
Това е човешко обяснение, видяно, усетено отвътре и се потвърждава от фактите. „Алетрантива“-та печели в най-бедната част, в бившата ГДР, около 20 % и там не е трета, а втора политическа сила. Или поне наравно с Шулц.
Откъм софийските панелки нещата се видят по друг начин.
Русофилската част на панелна България се радва и вика – видЕхте ли, бе, разпада се това чудо, иде краят на западното робство и ще се връщаме при Матушката.
Другата част, малко по-умерено, но също се радва и провижда края – засега на Меркел, а после и на ЕС.
Помежду им няма почти нищо, освен една прослойка, която и двете групи в мигове на благосклонност наричат грантаджии, а иначе ги наричат с такива имена, че чак ми е неудобно да цитирам.
Та, тази прослойка, предимно хора с професионални познания в политиката, включително и германската, тълкува станалото в Германия еднозначно: популистката вълна е спряна, Меркел оцеля, ЕС ще го има.
Което е кратко- и дори средносрочно вярно.
Като цяло българите и българските политици са доказали, особено от началото на ХХ век, че не са в състояние да мислят стратегически. Това се доказва от избора на съюзи през Първата и Втората световна война, от поведението като Народна република, а зависи от тълкуванията – донякъде може би и по време на обикновената република в днешно време.
Ние бързаме да се присъединим към по-силния на момента. По импулс. Отвътре ни иде някак. А когато дойде критичният момент, също толкова бързо гледаме да се откачим.
Искам да кажа. Нито Меркел и Германия са толкова слаби, колкото се описва в домашните ни анализи. Нито са толкова силни.
Е това, което е. И можем да оцелеем в тази мешавица, ако – по изключение – мислим с главите си.
Знам, че е трудно. Но се налага.
