Андрей Гюров е роден през 1975 година в Гоце Делчев. Дълго време работи в банковия сектор, като фокусът на работата му е системите за управление на кредитния риск. Гюров е преподавател в Американския университет в България. Избран е за депутат в 47-то Народно събрание, където става председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, както и член на Комисията на бюджет и финанси.
Г-н Гюров, чуваме апокалиптични прогнози за хаос и безредие, за икономическа криза. Има ли риск за финансовата стабилност на страната, или всъщност перспективите са добри, както и показателите?
Със сигурност хаос няма и перспективите са за стабилно развитие на публичните финанси. Оставихме бюджетен излишък от над 1,5 млрд. лева, който продължава да се поддържа и дори да расте. В същото време оставихме в хазната повече средства, отколкото намерихме – около 8,5 млрд. лева. Всички мерки, които предприехме, доведоха до това, че износът нарасна, индустриалното производство стигна рекорд и беше най-високото в Европа, потреблението нарасна. В същото време, тези мерки бяха въведени в една доста консервативна и балансирана фискална политика, така че външният дълг спадна с 2 млрд. лева. Няма никакви предпоставки за опасения за проблем от икономическа и финансова гледна точка.
Всички мерки, които бяхме обявили и които предприехме в посока подпомагане на бизнеса и домакинствата, бяха подсигурени с актуализацията на бюджета. Това включва преизчислението на пенсиите от октомври, така че старите пенсии да достигнат нивото на новите пенсии и хората, които са се пенсионирали в по-далечни години, да не бъдат ощетени. Включва още увеличението на заплатите на лекарите, на медицинските сестри, военните. Всичко това е подсигурено с актуализацията, която приехме през юли.
Правя обаче една важна уговорка още тук, която важи за всички въпроси на публичните финанси – всичко казано от мен е под условие, че първо, служебното правителство изпълнява стриктно Закона за бюджета, който беше гласуван с огромно мнозинство от Народното събрание и не допуска отклонения от него и второ, не настъпят такива допълнителни непредвидени изменения в цените на енергоносителите, които да наложат още по-динамично управление на публичните финанси и извънредни мерки, за които е необходимо да има редовно правителство и работещ парламент.
Как си обяснявате тогава твърденията на служебното правителство относно финансовото състояние на страната?
Навярно става дума за малко излизане на служебното правителство от неговата основна цел – организиране на честни и справедливи избори, към заемане на политически позиции. Допусканията, които са направени от служебното правителство за развитието на бюджета за следващата година, са абсолютно нереалистични и съответно лесно оборими.
Какво смятате да заложите „Продължаваме промяната“ в бюджета, при ново управление – първо, в евентуална актуализация на бюджета за тази година, ако смятате, че такава е нужна и второ, в Бюджет 2023?
Не смятам, че бюджетът за настоящата година ще има нужда от допълнителна актуализация. Параметрите на бюджета са в рамките, които сме задали – не очакваме сериозни изненади там и нужда от допълнителна актуализация.
Що се отнася до 2023 година и следващия бюджет при едно евентуално ново влизане на „Продължаваме промяната“ в управлението, ние мислим да продължим с нашата политика на изключително балансирана и консервативна фискална рамка. Искаме да запазим параметрите така, както са предвидени в Маастрихтските критерии с бюджетен дефицит под 3%, за да можем да подсигурим датата за приемане в Еврозоната – 1 януари 2024 година. В същото време, казвам балансирана, защото консервативната политика трябва да бъде балансирана със съответни социални политики, които да подпомогнат бизнеса и домакинствата.
Има допълнително увеличение на пенсиите, които всяка година ще се увеличават по приетите от нас правила – заедно с увеличението на средната работна заплата. В същото време, ще има фиксиране на минималната работна заплата като процент от средната работна заплата – около 50%, което към момента би означавало около 850-900 лева. Продължаваме и инвестициите в инфраструктура, образование, транспорт.
Предвиденият от нас бюджетен дефицит от 3%, от една страна, дава спокойствие, а от друга – дава възможност на държавата да подпомогне уязвимите групи и да създаде предпоставки за растеж в бъдеще.
Споменахте мерките за битовите потребители и за бизнеса. В сряда Европейската комисия обяви, че ще ограничи приходите на производителите на електроенергия, които не се захранват с газ, така че да пренасочи техните неочаквани печалби към мерки. Това би ли имало положителен ефект у нас?
Има такива идеи на европейско ниво и те ще бъдат обсъждани в Брюксел. Ние бяхме сред първите страни, които приложихме тази мярка. Тя проработи изключително добре в България. Ние сме страна-производител на електроенергия. Ние използвахме печалбите, генерирани в държавните дружества, за да подпомогнем Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. От този фонд се финансираха помощите за бизнеса и за цените на тока на домакинствата.
Видяхме, че в някои енергоемки отрасли печалбите се увеличиха с 40%. Знаете, че самият Бойко Борисов даде за пример уж „загиващо“ предприятие, което впоследствие се оказа, че е направило 75 милиона лева печалба само за първите 6 месеца на 2022 г. Българските домакинства пък използват ток на цени, същите като цените по това време миналата година. Индустриалното производство и износът нараснаха с рекордни темпове. Това е една мярка, която ние вече прилагаме и работи чудесно. Ако има доразвиване на тази мярка на европейско ниво, ще разгледаме предложенията и ще ги приложим и в България. Това доразвиване би означавало подобна мярка да важи и за недържавните производители на електроенергия, непроизхождаща от газ.
Чухме коментари от германския канцлер Олаф Шолц, че България вече изпълнява условията за влизане в Шенгенското пространство – ще успеем ли да станем част от Шенген според Вас?
Ние спряхме корупционния канал на „Капитан Андреево“ и с това вдъхнахме доверие у нашите европейски партньори, че външната граница на Европейския съюз оттук нататък ще се охранява по адекватен начин. Именно след това наше действие германският канцлер Шолц каза, че България вече изпълнява всички изисквания.
Работата, която трябва да довършим, е да гарантираме, че няма да се върнем към корупционните канали и схеми от времето на Борисов. Ако успеем да убедим нашите партньори, че няма такава опасност, тогава не виждам пречки в най-скоро време България да бъде одобрена за приемане в Шенгенското пространство.
Подготвена ли е страната ни за влизане в Еврозоната – плавен ли ще е преходът?
За нас 1 януари 2024 година остава целева дата за влизане в Еврозоната. Предстои да се продължи работата по оперативния план за въвеждане на еврото, който стартирахме в началото на лятото, и да продължим да спазваме финансовата дисциплина, която спазвахме по времето на управлението ни. Стоим изключително добре като ниво на външен дълг – нивото на дълга падна по време на нашето управление и в момента е второто най-добро в Европа. Бюджетният дефицит е в рамките на 3%. Има, разбира се, известен проблем с глобалната инфлация, който не подминава и нас, но който може да бъде решен в средносрочен план и датата 1 януари 2024 година може да бъде спазена.
Има и няколко законодателни мерки, които вече сме разписали в Закона за БНБ, така че да отговаряме на изискванията на Европейската комисия.
Една от най-важните задачи, които имаме, е да проведем широка обществена дискусия и образователна програма за приемане на еврото, така че българите да са спокойни от този преход. Той ще бъде плавен и безболезнен и във всички случаи ще бъде от изключително предимство за всички български граждани и за бизнеса. Ще се намалят рисковете от обменните курсове, ще паднат лихвите както за гражданите, така и за фирмите. Ще бъдем по-стабилна дестинация за чуждестранни инвестиции. Анализът на рискове и ползи е в много голяма степен в полза на приемането на еврото в най-скоро време.
Служебното правителство говори и за хаос в енергетиката. В същото време обаче отказа седемте танкера с втечнен газ, които кабинетът „Петков“ договори преди оттеглянето си от власт. Какви политики ще провеждате в енергийния сектор, кои са правилните политики според „Продължаваме промяната“?
Политиките, които ние провеждахме, бяха изключително правилни в ситуацията на енергийна криза в цяла Европа. Мерките, предприети за тока, работят много добре. Това, което правихме в посока цените на газа, беше да завършим газовата връзка с Гърция. Очакваме през октомври месец обектът да бъде приет документално и да можем да започнем да получаваме азерски газ по него в пълния му обем – така, както сме подписали в договора. Това директно би довело до значително намаление на цената на газовия микс в България с поне 10%.
От друга страна, трябва да осигурим дългосрочен договор за доставки на втечнен газ от производител – така, както направихме със седемте танкера, които за съжаление бяха отказани от служебното правителство. За дни успяхме да осигурим свободни слотове за септември и октомври, въпреки че знаете, че годишните търгове за терминалите бяха проведени далеч преди момента, в който ни беше спрян газа от основния ни доставчик. Затова сме уверени, че в дългосрочен план, в рамките на програмата за 50 млрд. куб. метра, разписана между Европа и САЩ, трябва да има възможност за България да получи количества газ и да бъдат осигурени слотове за разтоварване. Това ще обезпечи изцяло нуждите на домакинствата и на топлофикациите от газ, като включим и запасите в газохранилището в „Чирен“.
Допълнително трябва да диверсифицираме възможно най-много доставките, да довършим възможно най-бързо ремонтите на ПАВЕЦ „Чаира“, така че той отново да бъде включен в енергосистемата. Работим в посока започване, изграждане и завършване на проекта „Яденица“ и за законодателни мерки, които да помогнат за по-лесно разработване на собствените източници на енергия, които имаме в България. Говоря за слънчева енергия, вятър, за водородни технологии, конвенционални залежи на природен газ – всички тези опции трябва да бъдат изчерпани, за да сме сигурни, че имаме добър микс между надеждни външни източници и стабилни вътрешни източници на енергия, за да не бъдем никога повече зависими и да не ни извиват ръцете със сигурността на доставките или цените на тези доставки.
Трябва, разбира се, да работим и в посока инвестиции за енергийна ефективност както за домакинствата – саниране на сгради, проекти за отопление с термопомпи, така и за бизнеса с енергоспестяващи технологии. Всички тези мерки са залегнали в нашата програма и в Плана за възстановяване и устойчивост. Трябва да довършим своята работа, за да могат българите да са спокойни, че повече никога няма да бъдат заплашени да останат без топло през зимата.
Не споменавате руския монополист „Газпром“ в политиките, които смятате да провеждате – да разбираме ли, че нямате намерение да разговаряте с тях?
Виждаме, че за жалост „Газпром“ е абсолютно ненадежден партньор. Той едностранно спря сключен договор. Ежедневно сме подавали заявки за газ и сме изпращали плащания, които са били връщани. Договорът не е бил изпълняван. „Газпром“ вече спря газа през „Северен поток 1“, през полския газопровод. Газът беше спрян на държави и частни компании, които имат договори и плащат по условия, предоставени от „Газпром“. Не мисля, че никой разумен човек в момента може да разчита, че преговори с „Газпром“ биха довели до надеждност и сигурност на доставките.
Борбата с корупцията е друг заявяван приоритет на „Продължаваме промяната“ – с какви механизми ще се случва тя?
Ще отстояваме докрай нашия принцип на нулева толерантност към корупцията и принципа, че никой не е над закона. Имаме доста работа да довършим в този сектор, най-вече насочена в Антикорупционната комисия. С новия Закон за КПКОНПИ, който предложихме, искаме да дадем на тази комисия разследващи функции, за да може да започне истинска и прозрачна работа срещу корупцията по високите етажи на властта.
Друго, което искаме да въведем, е по-голяма отчетност на работата на Антикорупционната комисия, така че тя регулярно да се явява пред Народното събрание и да дава отчет за своята работа и да поеме функцията на по-голям контрол над отделните министерства. В момента виждаме, че инспекторатите се отчитат пред своя контролиращ министър, което очевидно не би довело до ефективна борба с корупцията. Инспекторатите към отделните министерства би следвало да се отчитат пред Антикорупционната комисия.
Имате ли нови тактики за провеждане на съдебната реформа – конституционни или обикновени мнозинства ще търсите, какви промени ще направите?
Както е залегнало и в нашата програма, и в Плана за възстановяване и устойчивост – една от най-важните реформи, които трябва да проведем, е създаване на механизъм за контрол и разследване на главния прокурор. Нашето правителство разработи готов законопроект, в който се предвижда да има независим съдия-следовател, който да провежда разследване и да предлага отстраняване от длъжност на главния прокурор.
Една основна реформа, която предвиждаме, е да се въведе съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Предвиждаме и ограничаване на практиката на безсрочно и произволно командироване на съдии в отделни райони, които се използват за вътрешна промоция на послушни кадри. Това възпрепятства прозрачността и ефективността на съдебните производства.
Опитваме се да изготвим и механизъм, по който гражданите да могат по един сигурен начин да подават сигнали за нарушения.
Що се отнася до конституционните промени, те са в дългосрочните ни планове, защото изискват намирането на 2/3 конституционно мнозинство. Първите стъпки, които бихме предприели там, са по-скоро в смяната на структурата и начина на излъчване на членове на Висшия съдебен съвет, които да ограничават всевластието на фигурата на главния прокурор, а при липса на други алтернативи, дори в посока премахване на фигурата на главния прокурор.
Още актуални интервюта – четете тук.
