Три са главните предизвикателства при изграждането на фундаментите от бетон на новия лабораторен блок в българската на Антарктида. Тя е разположена на остров Ливингстън. Това отбеляза пред БТА Олег Василев от Българския антарктически институт Той е специалист по проектиране на бетонови състави, физик и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция като строител и логистик.
Василев отговаря за построяването на основите на новия лабораторен блок в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.
Едноетажната сграда на Антарктида
ще се издига върху 32 фундаментни стъпки. 15 от тях вече бяха положени по време на 30-ата антарктическа кампания, което значи, че сега остава да се издигнат останалите 17.
„Антарктика създава сложна среда за изграждането на бетон и съхраняването на неговите механични показатели по начина, по който тези показатели са залегнали в строителния план. Основните предизвикателства произтичат от многобройните цикли на замръзване – процес, в който водата преминава циклично от течно в твърдо агрегатно състояние, при което се разширява и
нанася задълбочаващи се щети
във втвърдения бетон. Жаргонният израз за този процес е „леден клин“ – клин, който става все по-голям и по-голям до пълното разрушаване на бетона“, обясни специалистът.
В лаборатория в София са направени предварителни изпитвания, които определят правилното проектиране и подготовката на състава на бетона.
„Резултатите, които постигнахме, ни дават възможност да гарантираме дългосрочна експлоатация на съоръжението“, категоричен е той.
„Друг аспект, който прави бетона специфичен за средата, в която го полагаме, е химическата агресия от близостта на морето. Използваме високоякостен сулфатоустойчив цимент, произведен в България. Той е специфично насочен към такъв тип употреба“, сподели Василев.
„Третото предизвикателство, което срещаме, произтича от геометрията на бъдещата сграда, която е проектирана да се самопочиства от натрупващи се преспи. Изграждането на такъв тип постройка е превантивна мярка срещу затрупване от сняг. За целта сградата се поставя на колонни елементи над терена, за да се гарантира
висока скорост на ветровия поток,
който да предотврати натрупването на снежни преспи. Този тип конструкция създава натоварване при усилия на опън. Именно това е поводът да търсим от бетона високи стойности на якост при натиск, но и на опън при огъване“, допълни специалистът.
Фундаментните стъпки са с еднакво сечение – метър на метър, докато височината им варира според котата на терена (бел. ред. местоположението на новия блок е на Песяков хълм, където теренът е неравен). Във всяка фундаментна стъпка има минимум
75 метра арматурно желязо,
което значи, че на мястото на строежа са качени общо около 2400 метра арматурно желязо.
Предприемането на подобни мерки подсигурява дълъг живот на сградата и минимални разходи за саниране.
„На база на предварителна подготовка при предпроектирането мога да се ангажирам, че за следващите 75 години няма да е необходимо саниране на фундаментните стъпки“, подчерта Олег Василев.
Вече завърши първият етап от товаро-разтоварните дейности на о-в Ливингстън след пристигането на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. При операцията НИК 421 запаси българската база на Антарктида „Св. Климент Охридски“ с гориво, храна и други консумативи, но също така подпомогна с материална част и съседната испанска база „Хуан Карлос I”.
Още любопитни новини – четете тук
