Украйна влезе в контраофанзива. В Русия се наблюдава раздвижване срещу управлението на Путин. Европа се опитва да бъде единна, за да се справи някак с обстоятелствата, които не може да промени, но към които трябва да се адаптира. На хоризонта обаче излиза лидерът на Българската социалистически партия, която ни казва, че „преговорите с „Газпром“ трябва да бъдат възстановени“.
Първо, как се възстановява нещо, което не е започвало и то поради липса на желание у едната страна? И второ, как се възстановява нещо, което не е започнало, но пък случването му се налага (според някои) заради едноличните действия и решения на едната страна.
„Газпром“ спря природния газ за България. „Газпром“ еднолично спря да изпълнява договора си. В същото време „Газпром“ продължава да подава газ през България, по газопровод, платен от България („Турски поток“). Този газ отива в Унгария, която в края на август подписа нов договор с „Газпром“. А няколко дни по-късно инструктира институциите и компаниите да използват 25% по-малко природен газ.
„Ние сме категорично против добива на шистов газ“, предължава редовния популистки разказ Нинова в ефира на NOVA News. Как да говорим за добив, преди първо да има проучване какви количества има, е друг въпрос. Дебатът за шистов газ обаче е за друг етап – първо трябва да постигнем съгласие по базовите въпроси.
В интервюто си Нинова стига дотам, че говори откровено антиевропейски, заявявайки, че европейските санкции вредят на Европа, а не на Москва. В същото време обаче Нинова се готви да управлява с коалиция с европейска насоченост, която подкрепи санкциите след началото на руската война в Украйна.
И въпреки че знаем защо Нинова говори така – просто електоратът ѝ е такъв, а сме в предизборна ситуация, границата на добрите обноски е прескочена. Думите ѝ изглеждат почти като опит за заблуждаване на електората на БСП, който е силно русофилски по своята същност. Вярно, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и Стефан Янев се борят за електорат, сходен с този на БСП, но неискреността е очевидна. А и ненужна, и то в идеологически контекст, защото реалността е очевидна – следващо евентуално участие на БСП в управлението ще бъде в коалиционна форма и с хора с относително европейски ценности.
Извън идеологията, реалността е следната:
След наводненията в Карловско, България иска 130 милиона евро помощ от Европейския съюз, не от Русия. От Русия по принцип нищо не искаме, а напротив – тя иска от нас: да ѝ построим един газопровод за 3 млрд. лева например („Турски поток“). В конкретния случай обаче се налага да искаме от Русия да спазва договора си. Искането е буквално – „Булгаргаз“ изпраща заявка за количества, а не това, което служебното правителство неуспешно опита – да се помоли на Матушка. „Булгаргаз“ иска, но Русия не изпраща количества. И толкова по този въпрос. Следва арбитраж – нито нечувана, нито невиждана практика.
Накрая излиза, че нито в реалността, нито в идеологическата опаковка има смисъл от подобни послания.
Още актуални коментари – четете тук.
