Опозицията във Венецуела, водена от самообявилия се за президент Хуан Гуайдо, излиза на протест срещу управлението на Николас Мадуро.
Денят съвпада със символичната 20-годишнина от Боливарската революция, по името на героя за независимост Симон Боливар. Тази годишнина бележи встъпването в длъжност на 2 февруари 1999 г. на президента-социалист Уго Чавес (1999-2013), чийто наследник е Никола Мадуро.
В особено напрегнат контекст и двата протеста трябва да започнат в 10 часа местно време на две отделни места в Каракас.
Във Венецуела, най-богатата в Латинска Америка петролна страна, двама мъже се борят за власт: Никола Мадуро, който не е признат от част от международната общност, и противникът му Хуан Гуайдо, подкрепян от САЩ, повечето държави от Латинска Америка и от някои европейски страни.
„Протестът на опозицията ще се състои пред представителството на ЕС във Венецуела и желае да изпрати послание към Европейския съюз, за да благодари на всички онези страни, които много скоро ще ни признаят“, заяви 35-годишният Хуан Гуайдо, председател на парламента, единствената институция, контролирана от противниците на Никола Мадуро.
Те считат втория мандат на президента започнал на 10 януари, за незаконен заради фалшифициране на изборите.
Европейският съюз вече призова Мадуро да назначи нови избори, но той отказа. Европейският парламент и шест европейски държави – Испания, Франция, Германия, Обединеното кралство, Португалия, Холандия, признаха авторитета на Гуайдо.
Подкрепян от Русия, Китай, Северна Корея, Турция и Куба, 56-годишният Мадуро отхвърля европейския ултиматум и обвинява Съединените щати в организирането на преврат.
„Улицата и отново улицата ще защитава отечеството и революцията“, се обърна социалистическия лидер към своите поддръжници, които ще се съберат на площад Боливар, в сърцето на Каракас, само на 10 км от митинга на своите противници.
Напрежението се покачва с всеки призив за протест във Венецуела. От началото на демонстрациите на 21 януари бяха убити 40 души, а повече от 850 бяха арестувани според ООН.
През 2014 и 2017 г. по време на двете вълни от протести загинаха около 200 души.
Припомняме, че Венецуела, страна с огромни петролни ресурси, изживява дълбока икономическа криза и нейното население страда от тежък недостиг на храни и лекарства, както и от бурната инфлация (10 000 000% през 2019 г. според МВФ), което е допринесло за спад на популярността на социалистическия лидер. От 2015 г. около 2,3 милиона венецуелци са напуснали страната.
