изборната кампания
на снимката: политологът доц. Антоний Гълъбов

Новото в този политически феномен не е много, но заслужава внимание. През изминалите повече от двадесет години, „Шоуто на Слави“, във всички негови вариации, се превърна в един от най-устойчивите елементи на онова, което наричаме „статукво“ в българската политика. Чрез него бе формирана определена нагласа към политиката, институциите и властта в поне две поколения български граждани. Резултатите от това са налице, но по-важното е какво влияние ще окаже новото в добре познатия феномен. Политическата сатира напусна мястото си и се превърна в самостоятелен политически фактор.

Българската политика се превърна в истинска лаборатория за съвременния теле-популизъм. Нашият опит надхвърли примерите от Италия, Франция или Украйна. Една регионална кабелна телевизия успя да създаде две политически партии, които отново се явяват на предстоящите избори. Едно телевизионно предаване прерасна в политическо движение, което успя да избере депутат в Европейския парламент. Друго телевизионно предаване успя да предизвика национален референдум. Новото е в това, че същото телевизионно предаване създаде своя телевизия, а продуцентската компания „Седем-осми“ създаде политическа партия. ИТН се превърна в компания-партия, която в момента фокусира обществени очаквания за промяна. За първи път, една компания пряко се превърна в партия, запазвайки модела си на управление.

Предизборното послание на ИТН е: „Време е за друго“. Не е ясно за какво „друго“ става въпрос – управление, правителство, Народно събрание или просто нещо, каквото и да е, в среден род. Въпросът не е в способността за създаване на предизборно послание, а в това, че то отразява степента на неопределеност, върху която се гради съществена част от публичния образ на компанията-партия. Върху този замъглен екран, различните политически сили, които претендират за участие във властта се опитват да проектират своите собствени очаквания. Самоопределилите се като „партии на протеста“ или „партии на промяната“, еднозначно се обявиха в подкрепа на ИТН, независимо от пределната неяснота на този политически проект или може би именно заради нея.

Проектът на компанията-партия е насочен към фундаментална промяна на съществуващата политическа система. Реализирането на основните предложения на националния референдум, организиран от „Шоуто на Слави“ ще доведе до принципна промяна в системата на политическо представителство. Въвеждането на изцяло мажоритарен избор ще доведе до партийна система с две или максимум – три партии. Как това ще се отрази върху качеството на демокрацията в България можем само да предполагаме. Сигурно е само това, че по този начин ще бъде ограничено политическото представителство на големи групи от граждани.

С посланието за въвеждане на мажоритарна избирателна система, ИТН успя да мобилизира съществена електорална подкрепа на 4 април. Напълно очевидно беше, че подобна промяна не може да се случи в 45-то Обикновено Народно събрание. Но, първите стъпки към нея започнаха с промените в Изборния кодекс. Оказа се, че независимо от гръмките обещания, единствената тема, по която беше постигнато съгласие бе промяната в изборните правила. Въвеждането на изцяло машинно гласуване, както и акцента върху увеличаването на броя на секциите в чужбина, имаха за цел да променят баланса в електоралната тежест на различните политически партии. Изглежда, че следващата стъпка ще бъде към отпадане на ограниченията пред български граждани с двойно гражданство не само пред участието им в избори, но и за избора им като народни представители. Това изглежда като стимул за съществени групи от български граждани, живеещи в чужбина. Но, ефектът от подобно решение върху състоянието на демокрацията в България, все още не може да бъде определен.

Призивите за възстановяване на демокрацията и пряко участие на гражданите, влизат в противоречие с ясните инструкции за отказ от гласуване с преференции по отношение на кандидатите на ИТН на предстоящите избори. Настояването за прозрачност не кореспондира с отказа от участие в дебати и зле прикритата неприязън към журналистическия интерес спрямо плановете на компанията-партия. Малкото на брой представители на ИТН, които все пак участват в публичния дебат, запазват позата на морални съдници и „последна инстанция на истината“ по отношение на демокрацията. Изглежда че този стил на поведение се харесва, в перспективата на „изчегъртването на модела Борисов“, но отвъд нея, неопределеността по отношение на управленския капацитет на компанията-партия, остава все така критично висока.

Традиционното противопоставяне „статукво – промяна“, позволи на три принципно различни формации да се самоопределят като „партии на промяната“. Лидерската роля на ИТН не се основава на участие в протестите, а на това, че компанията успя да превърне протестите в медиен продукт. Съсредоточени върху „изчегъртването“ ДБ и ИСМВ търсят възможност да се доближат до ИТН, но това желание не изглежда споделено. Компанията-партия се стреми към постигането на самостоятелно мнозинство, в което да не се налага да се съобразява с коалиционни партньори. Доколкото това изглежда малко вероятно в състава на следващото Народно събрание, от ИТН вече заявиха, че са готови отново да се откажат от съставянето на правителство.

Все пак, изглежда че в следващия парламент ще има повече политически формации, при условията на две ясно очертани партии в опозиция – ГЕРБ и БСП. Съставянето на управляващо мнозинство ще бъде по-трудно. Дори и да не се стигне до излъчването на правителство, законодателните инициативи, които ще намерят място в дейността на 46-то ОНС ще бъдат насочени към промени в Закона за съдебната власт. Има споделено желание да бъдат ограничени възможностите на прокуратурата и съдебната власт да възпират опитите на изпълнителната власт за установяване на контрол.

Дълбокият корпоративен сблъсък, който започна с фалита на КТБ продължава да определя съществена част от хода на политическото противопоставяне. Той ще продължи и след предстоящите парламентарни избори и няма да приключи с президентските избори. На този фон, позиционирането на отделните политически сили следва развитието на това противопоставяне. Стратегическият хоризонт на ИТН надхвърля актуалната ситуация, и си поставя за цел промяна в политическата система, която трайно да установи нови принципи на взаимодействие между крупния бизнес и управлението. Новата фигура на теле-популизма вече не си поставя да цел временен достъп до властта, а промяна в самия начин на властване. Може би това е „другото“, за което е време, според ИТН.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!