Антоний Гълъбов завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
Как ще коментирате първите резултати след изборите? Бяха ли очаквани?
Най-важният резултат е в това, че българите реагираха на една изключително агресивна кампания, която прекрачи всякакви граници и принципи. Имам предвид ролята на служебното правителство в нея. Гражданите реагираха като не отидоха да гласуват. Виждаме профил на избиратели, които гласуваха по-скоро стратегически. Гласуваха за съставяне на мнозинство под егидата на Румен Радев. Това определя резултатите, които имаме. Излязоха онези избиратели, които не са трайно и традиционни свързани с определени политически формации, а онези гласуваха за управление. Затова и имахме вътрешно преразпределение межу така наречените „партии на протеста”. Нямаме привличане на нови избиратели. „Продължаваме промяната” преразпредели гласовете на партиите от предишните два парламента.
На какво се дължи слабият резултат на „Изправи се.бг. Ние идваме!“ и оставането им извън парламента?
Стана ясно, че не могат да разчитат повече на подкрепата на Румен Радев. Той пренасочи подкрепата си към „Продължаваме промяната”. В този смисъл беше ясно, че голяма част от избирателите, гласували за тях, ще се пренасочат към следващия фаворит на Радев.
Ще е възможно ли с това разпределение на мандатите да се получи редовно правителство?
Възможно е да се състави някакво споразумение, но ми се струва, че не може да се случи без БСП. От друга страна не смятам, че „Има такъв народ” на всяка цена би участвал в него, а Демократична България беше втората съществено ощетена от ПП. Основата за постигане на крайно споразумение ми се струва слаба. В момента ДБ се движи в зона, в която сравнително малко неща ще зависят от тях. Освен това видяхме, че на президенстките избори, по-голяма част от избирателите на ДБ са подкрепили Радев, а не естествения си кандидат в лицето на Панов. Вътрешния разлом е налице, усеща се между трите формации.
Какво показва влизането на партия „Възраждане”?
Не смятам, че това е изненада. Когато говорихме за партии на протеста, винаги забравяхме „Възраждане”. Те бяха на площадите и бяха остро изразяващи протеста си срещу ГЕРБ. В това отношение те бяха доста несправедливо отлъчени от партиите на протести. Затова няма основание за изненада. Освен това имаха една много по-радикална позиция, която замества по-размитата и неясна патриотична ниша. По отношение на сътрудничеството си с нея, поне демократичните политически формации, трябва да си отговорят на въпроса – докога ще смятаме, че патриот е човек, който е русофил.
Какво показва ниската избирателна активност?
Тя е отговор на агресивната кампания. Тя говори за много голям разрив и загуба на доверие, в каквато и да е политическа формация от тези, които съществуват в момента. В този смисъл ние не решаваме политическата криза. Тя няма да се реши и с втори тур на президентските избори. Ако се стигне до втори мандат на Радев и до мнозинство, което го подкрепя в Народното събрание, политическата криза тепърва предстои.
Какъв е вашият коментар за резултатите от първия тур на президентските избори?
Окончателният резултат ще зависи от това дали през следващата седмица ще възникнат някакви очаквания за съставяне на мнозинство. То би могло да бъде само про Радев. Но не трябва да забравяме, че и всеки час, в който продължава да управлява Радев, ще топи подкрепата за него. Преодоляването на тези малко повече от 20% ми се струва не толкова невъзможна. А залогът е много ясен – дали ще имаме пропрезидентско управление или не.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
