Преди една година турският президент спечели с малка преднина инициирания от него референдум за конституционни промени, които заменят парламентарната система с президентска. Малко след това Ердоган увери, че промените ще влязат в сила едва след новите избори, които трябваше да се проведат през ноември 2019. Сега обаче турският държавен глава обяви, че президентските и парламентарни избори ще се проведат още тази година – на 24 юни.
Всъщност още след оспорвания референдум беше ясно, че Ердоган не иска да чака дълго, за да придобие свръхсилите на супер президента, гарантирани от новата президентска система. Въведеното извънредно положение в страната обаче направи това чакане поносимо за него: то му позволи да управлява така, сякаш президентската система вече е въведена, коментира Кристиан Буткерайт от ARD.
Сега извънредното положение беше удължено за седми пореден път – с още три месеца. Но на турското правителство му става все по-трудно да намира аргументи за удължаването, а критиките стават все по-силни. При това не само от опозицията, но и от средите на турската икономика. Защото извънредното положение плаши инвеститорите и гони чуждите капитали, от които страната се нуждае спешно.
Именно икономическата ситуация в страната може да е една от водещите причини за това бързане. На хартия турската икономика може да се похвали със завиден растеж – през миналата година тя е нараснала с цели 7,4 процента. До голяма степен този растеж обаче се дължи на амбициозните строителни проекти на турското правителство и поради това той не се смята за особено устойчив.
Освен това много турски компании са натрупали сериозни дългове в долари и евро. През последните 12 месеца турската лира загуби почти една трета от стойността си и много експерти се опасяват, че това може да доведе до вълна от фалити на малки и средни предприятия. Турските потребители и днес вече усещат обезценяването на лирата – например на бензиностанциите. И Ердоган очевидно иска да ги накара да гласуват още преди турската икономика да е тръгнала надолу, а настроенията да са се обърнали срещу него.
Същевременно голяма част от турците смятат турската военна операция в Сирия за много успешна. И Ердоган очевидно иска да използва и този импулс, за да извлече ползи на изборите.
За турската опозиция тази много ранна дата за избори е, меко казано, силно предизвикателство. Още в условията на извънредно положение те успяха да се убедят, че и дума не може да става за равни шансове. Техните предизборни прояви преди референдума биваха или забранявани, или пък всячески им се пречеше. А в същото време Ердоган кръстосваше страната с хеликоптер – от среща на среща.
Засега турската опозиция има само един представител, който може да отмъкне гласове от Ердоган – Мерал Акшенер, бивша министърка на вътрешните работи и председателка на новата националноконсервативна „Добра партия“. Тя обаче би се справила значително по-добре, ако имаше повече време да популяризира програмата си. Насрочването на изборите за 24 юни усложнява задачата ѝ.
Както изглежда, Ердоган има достатъчно причини да бърза с тези избори. С тях той предприема дълъг скок към още повече сила и още повече власт.
