Преди броени дни ООН официално оповести нещо, което вече всички отдавна подозират и само Русия отрича – че бойци от частната армия „Вагнер“ се бият на фронта в Либия. Това даде повод на САШ и Великобритания да призоват Москва да престане да разпалва конфликта, а Кремъл, както обикновено, омаловажи доклада на ООН и го нарече „ненадежден“. Което значи, че промяна не се очаква и военизираната компания ще продължи да се появява от сенките в различни части на света, изпълнявайки полеви задачи там, където Москва по една или друга причина не може открито да приложи сила, но й се иска да го направи.
Частната военна компания „Вагнер“ вече бива системно посочвана като активен участник в бойни действия от конфликта в Украйна насам, като поради близостта на нейния настоящ спонсор и собственик Евгений Пригожин с президента Путин се смята, че действа по височайши нареждания в специфични условия. Какво представлява тази сенчеста организация и с кои свои „подвизи“ е известна?
За първи път за „Вагнер“ става дума в публикация на руското издание „Фонтанка“. По негови данни корените на организацията се проследяват от 2013 година, когато Вадим Гусев и Евгений Сидоров, руските мениджъри от частната военна компания „Moran Security Group“, специализирана в защита на търговски кораби от пирати, регистрират в Хонконг частна военна компания /ЧВК/ „Славянски корпус“. Те набират 267 сътрудници за охрана на петролопроводи в Сирия и между тях е Дмитрий Василиевич Уткин – офицер от Спецназ и ГРУ и бъдещ основател на ЧВК „Вагнер“. Тези служители останали неприятно изненадани, когато се видели принудени да участват в бойните действия в гражданската война. След сражение с „Ислямска армия“ до град Ал-Сухна, „Славянски корпус“ е върнат в Русия, и негови служители са арестувани, както и началниците им, за наемничество.
Следващите информации за Уткин, по това време със звание подполковник, идват вече през 2014 година, от Луганската народна република, където за първи път се споменава и за групата „Вагнер“. Името на структурата идва, според „Таймс“, от позивната на Уткин, която си е избрал поради пристрастия към Третия Райх.
През 2017 година пък в турската преса излиза публикация, че Уткин всъщност не е истинският ръководител на ЧВК „Вагнер“, а прикрива някой друг. Няма официални данни къде е регистрирана фирмата, нито има някакви списъци с личния й състав. Според разследващи журналисти тя е на подчинение на Главно управление на Генщаба на въоръжените сили на Руската федерация. Западни експерти смятат, че „Вагнер“ е замаскирано подразделение в структурата на министерство на отбраната на Русия и в това си качество всъщност е подчинена на правителството. През ноември 2017 година бе съобщено за назначение на Уткин като генерален директор на „Конкорд менеджмент и консалтинг“ – управляващата компания на ресторантския холдинг на добре известният приближен на Путин бивш готвач Евгений Пригожин, който понастоящем се смята за собственик и финансиращ частната армия „Вагнер“. Близостта му до руския президент /прякорът на Пригожин е „готвачът на Путин“/ се смята и за сериозен аргумент за това, че частната армия изпълнява нареждания от най-високото възможно ниво.
Според „Фонтанка“ тренировъчната база на „Вагнер“, или една от базите, е на полигона Молькино, в Краснодарския край. По несигурни оценки издръжката на частната армия варира между 5,1 и 10,3 млрд. рубли /между 71,3 и 143 млн. долара/. Парите се изплащат на служителите в наличност, ведомости не могат да се намерят, а постъпилите в компанията войници нямат право да ползват социални мрежи и да съобщават за местонахождението си.
Само за 4-5 години името на частната армия „Вагнер“ се оказа замесено в бойни действия и инциденти от Украйна през Близкия Изток до Централна Африка и дори Мозамбик, а убеждението, че тя изпълнява неприятните неофициални поръчки на руското правителство, е повсеместно.
Къде се смята, че е действала групата „Вагнер“? Според Русия – почти никъде и нито веднъж по правителствено нареждане, но сведенията в световните медии и институции са други.
Украйна
На 7 октомври 2017 година Службата за безопасност на Украйна обяви, че бойци от групировката „Вагнер“ участват в конфликта в Донбас. Интересно е да се отбележи, че според сведенията в състава на групировката има и десетки украински наемници. СБУ дори съобщи да пряка връзка на бойци от частната армия със свалянето на самолет „Ил-76“ при щурма на летището в Луганск, както и за участие в битката при Дебалцево, където бунтовниците принудиха украински части да се изтеглят пред заплаха от обкръжение.
През 2017 година бойци на „Вагнер“ са върнати, според публикации, в Луганската народна република по време на междуособното противопоставяне между президента Игор Плотницки и вътрешния министър Игор Комет, завършило с оставката на президента.
Сирия
През 2018 г. в Сирия е имало около 2500 наемници на Вагнер, според Би Би Си, но цифрите са различни.
През 2015-2016 г. наемниците на Вагнер се преместиха от Украйна в Сирия, заяви Сергей Суханкин, асоцииран експерт от Международния център за политически проучвания в Киев и сътрудник на Фондация „Джеймстаун“.
Наемната група била привлечена от държавната генерална петролна корпорация в Сирия за улавяне и обезопасяване на газови и нефтени находища от ISIS, като се съобщава, че са получени 25% от постъпленията, според „Асошиейтед прес“.
През февруари 2018 година стана и един от най-конфузните инциденти с участие на наемници за които се смята, че са от групировката „Вагнер“. В състава на военна колона на сирийските правителствени войски, заедно със сирийски правителствени части, са започнали групиране и придвижване за нападение срещу позиция на американски военни, които повикали въздушна подкрепа. При последвалия въздушен удар настъпващите били безкомпромисно разбити от американските бомбардировачи и, според съобщение на ЦРУ, са убити 200 руснаци.
Москва се разграничи от твърденията за участие в инцидента и призна за 5 загинали руски граждани. Група руски блогъри обаче установи имената на десетки загинали руски граждани, а руски журналист, който помогна за разкриването на историята за наемниците, убити от американските военни през февруари 2018, почина през април 2018 г., след като мистериозно падна от балкон.
Судан
Наемници на „Вагнер“ са изпратени в Судан през януари 2018 г., според Stratfor, „в конфликт срещу Южен Судан“, за да подкрепят военно правителството на президента на Судан Омар ал Башир, „военно и да създадат благоприятни условия за руските компании“, каза Сергей Суханкин.
Наемниците защитават също и златни, уранови и диамантени мини, каза той и добави, че последните са „най-важната стока“.
Руският президент Владимир Путин имаше топли отношения с президента Ал Башир, свален с военен преврат през 2019 година. Двамата лидери се срещнаха в Москва в края на 2017 г., където ал-Башир поиска от Путин защита от САЩ.
Хага има заповед за арест на Ал Башир от 2009 г. за престъпления срещу човечеството.
Централноафриканската република
През януари 2018 г. Stratfor съобщи, че наемниците на „Вагнер“ скоро могат да бъдат изпратени в ЦАР, а Суханкин заяви, че в ЦАР и Судан в края на 2019 има около 370 наемници. Той добави, че наемниците на „Вагнер“ имат същата принципна мисия в ЦАР – защита на доходоносни мини и подсилване на правителствения режим.
През декември 2017 г. ООН разреши на Русия да започне да продава оръжия за ЦАР – един от многото начини, по които Москва се опитва да повлияе на континента. Правителството на ЦАР се опитва да се бори с насилието, извършено от множество въоръжени групи по етническа и религиозна линия.
„Руските инструктори, обучаващи нашите въоръжени сили, значително ще засилят тяхната ефективност в борбата с грабителите“, заяви президентът Фаустин-Арханг Туадера през април 2018 г., според RT, руска държавна медия.
„Руският частен сектор също се стреми да инвестира в инфраструктурата и образованието на страната“, съобщи RT.
„Москва изглежда по-заинтересована от попълването на касите си чрез сделките с „Вагнер“, отколкото от подготовката за масивен инвестиционен стремеж /в Африка/“, съобщи Stratfor.
Венецуела
Смята се, че около 400 бойци на „Вагнер“ са пристигнали в страната по време на президентската криза и противопоставянето между президента Мадуро и председателят на парламента Хуан Гуайдо. Тяхната задача е охраната на Мадуро.
Либия
Това е най-новият театър на бойни действия, на който е засечена активност на ЧВК „Вагнер“. Репортери на Washington Post Миси Райън и Судасан Рагаван съобщиха на 18 ноември 2019, че двама руски граждани, обвинени в шпиониране в Либия, се смятат за част от групата.
Фати Башага, министърът на вътрешните работи на подкрепяното от ООН правителство на Либия, правителството на националното споразумение (GNA, управляващо от Триполи, в конфронтация на парламента в Бенгази, работещ с настъпващата армия на маршал Халифа Хафтар), заяви, че двамата руски граждани са арестувани по подозрение, че се опитват да повлияят на местните избори и се опитват да съберат разузнавателни данни за някои от военните операции на GNA. The Washington Post, позовавайки се на американски служител с познания за инцидента, заяви, че руското правителство оказва „голям натиск“ върху GNA да освободи двамата руснаци, като добави, че те са част от руски проект за разширяване на влиянието в Либия ,
Съобщава се, че двамата мъже се срещат със Сейф Кадафи, син на сваления диктатор Муамар Кадафи, в опит да го качи на власт в Либия. Той е издирван от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството, извършени докато баща му е бил на власт.
Командир на „Вагнер“ е казал на RFERL още през март 2018 г., че групата ще оперира в Либия в близко бъдеще. След декларацията на ООН вече се смята за факт, че бойците на военната компания се бият на страната на армията на маршал Хафтар.
Възможни бъдещи операции
По всичко личи, че операциите чрез сенчестата групировка „Вагнер“ и други подобни на нея компании са по вкуса на руската външна политика, която обича да прилага сила и едновременно с това да има пространство за политическо лавиране и възможност да отрече това. Суханин се опасява, че подобни похвати могат да се разпрострат в близко бъдеще и до Балканите. Ако там се развие сериозен конфликт, той не изключва възможността да се появят уж несъществуващите бойци от „Вагнер“.
„Потенциално това е възможно на Балканите, ако изригна конфликт – каза той – руснаците изпратиха наемници през 1992 година в Босна. Ако нещо се случи, това може да стане пак.“
