Деница Сачева започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика, където заема различни позиции – от специалист до ръководител сектор в Националния център за социално подпомагане. През 1999 г. заема длъжността началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти” в Националната здравноосигурителна каса. 
В периода 1999-2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговоря за връзките с международните институции, Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.
 От 2016 г. до април 2017 г. е била заместник-министър на труда и социалната политика.
В периода май 2017 – декември 2019 г. е заместник-министър на образованието и науката.

 

Каква е актуалната цифра на безработните и с колко нараснаха по време на коронавирусната пандемия? Има ли вече тенденция към намаляване?

Трябва да направим уточнението, че нашата страна влезе в кризата на 13 март тази година с вече регистрирани 201 000 безработни лица. Това, разбира се, беше възможно най-ниският процент на безработица, с който влязохме в кризата – 3,7% по данни на Агенцията по заетостта, но като абсолютно число 201 000 души бяха безработни към 13 март.

Към днешна дата броят на безработните в страната е 299 183 лица, тоест нарастването за този период е с 98 162 човека. Държа да подчертая обаче, че тези числа са доста динамични, защото междувременно с това  както има хора, които губят работа, така има и хора, които намират работа. За същия този период към вчерашна дата 37 500 безработни са постъпили на работа от началото на извънредното положение досега.

Откакто действа мярката 60/40 забелязваме, че има по-малка регистрация на безработни в бюрата по труда. Имаше период, в който се регистрираха по 5, по 6, по 9 хиляди души на ден, но от няколко дни насам, бих казала може би от 10 дни насам, броят на хората, които се регистрират като безработни е около 1 500. Специално за вчерашния ден 1 211 души са се регистрирали като безработни. По-малко от половината – 512 от тях, са заявили, че са освободени заради кризата от коронавирус.

Тези данни са динамични и за момента вълната от регистрация на безработни е овладяна. Дали ще има нова такава вълна през втората половина на годината, септември или октомври, към момента е още рано да се прогнозира, защото не се знае как ще протече летния сезон, какво ще се случи, как ще протече възстановяването през следващите 2-3 месеца. Разбира се, трябва да отчетем и какво ще бъде нивото на потреблението, защото нашата икономика е силно зависима и от начина, по който ще се реагира в останалите държави в Европейския съюз. Много силно влияние ще има възможността за пътуване и за това дали ще има нормален туристически сезон от 1-ви юли, но на този етап с мярката 60/40 смятаме, че сме овладели ръста на безработицата и имаме готовност да продължим до края на годината, дори и да има и нови предизвикателства в следващите месеци.

Ще издържи ли Фондът за безработни на този натиск? Има ли достатъчно пари в него или бюджетът ще трябва да помогне с още средства?

На този етап няма такава нужда от допълнителни средства към фонд ”Безработица”. Знаете, че фонд „Безработица” беше в  размер на 480 милиона лева преди началото на кризата, с актуализацията на бюджета към него беше добавен 1 милиард, така че фондът разполага с милиард и половина. С тези пари трябва да се покрият както плащанията по обезщетенията за безработица, така и по мярката 60/40. На този етап има достатъчно средства да се поеме и продължението на мярката, като в допълнение към това ние разполагаме и със средства от европейските фондове, от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Веднъж в размер на 85 милиона лева, които биха могли да отидат за подкрепа на работодатели и със 120 милиона лева, които са мерки за субсидирана заетост и за намаляване на регистрираните безработни. Смятам, че с тези ресурси, с които разполагаме, бихме могли да сме достатъчно гъвкави и да се опитаме да овладеем нивата на безработицата в страната и същевременно да гарантираме изплащането на обезщетенията на безработните.

Имаше много упреци към икономическите мерки на правителството по време на кризата. Но какво показа опитът Ви дотук? Коя от всички предприети от правителството мерки заработи най-ефективно и защо?

Икономическите мерки на правителството всъщност бяха социални и икономически. По-голямата критика, която беше отправяна, беше свързана с бързината, с която се действаше. Защото една част от по-сериозните икономически мерки, като например кредитите за фирми, още не е започнала да действа в пълен мащаб. Вероятно от точно тази икономическа мярка за кредитите до 300 хиляди лева компаниите ще имат възможност да се възползват през следващите месеци – юни, юли, август, така че ефектът от тези мерки предстои да се види. При всички положения натискът, който беше оказан върху правителството през първите 2 седмици беше наистина голям, но смятам, че ние много правилно наредихме приоритетите си във времето, като започнахме първо от укрепването на здравната система и от това да осигурим допълнително възнаграждение за  медицинските специалисти на 1-ва линия, след това на второ място всичко, което направихме, за да осигурим хранителни продукти за най-нуждаещите се, да подсигурим средства за топъл обяд за почти 30 хил. души, включително над  36 хил. са тези, които получават домашен социален патронаж. И  след това вече мярката 60/40, която е социално-икономическа. Това е мярка, която подкрепя работодателите, за да могат те да запазят най-ценния си капитал, каквито са техните работници и служители, но мярката е насочена и към самите работници, тъй като така те запазват своя осигурителен доход и не на последно място осигурява и ликвидност на държавата, защото дава възможност да продължат да се плащат осигуровките на работещите както за сметка на работодателя, така и за тяхна сметка. Това е изключително важно, за да сме сигурни, че ще можем да осигурим постъпления в държавния бюджет, за да можем да издържим на целия натиск по отношение на всички социални плащания, които трябва да бъдат направени до края на годината.

Така че от моя гледна точка може би най-ефективната мярка към момента е именно мярката 60/40. Първо, защото над 215 хиляди са тези, които ще запазят своите работни места. Към вчерашна дата 13 712 са заявленията от работодатели за 223 955 работници и служители. И, от друга страна, Ви споменах, че все пак на този етап имаме задържане на регистрацията на безработни. Така че по тези показатели мисля, че към момента тази мярка работи най-ефективно.

Труден е дебатът между синдикатите и министерството на труда и социалната политика. Но имат ли българските работници правата, които имат европейските работници? Достатъчно защитени ли са от плащания под масата и натиск на работодателите?

Българският кодекс на труда е всъщност много добър от гледна точка на защита на правата на работниците. Това, което прави впечатление е, че в много случаи има непознаване на текстовете и на възможностите, които дава Кодексът на труда у нас както от работодателите, така и от работниците. Дебатите винаги са сложни и трудни не само със синдикатите, а и с работодателите, защото трябва да се намери необходимия баланс на всички интереси. Това, което, за съжаление, излезе като информация и което ние виждаме много ясно, но вероятно в началото на следващия месец ще може да дадем точна картина, е фактът, че много от хората, които са се регистрирали като безработни няма да могат да получат обезщетение, тъй като са работили без договор и съответно не са им били изплащани осигуровки. Като цяло дебатът за „сивия” сектор и за „сивата” икономика у нас би трябвало отново да бъде възобновен със спешни темпове, защото всички ние виждаме, че винаги, когато има големи кризи или когато има сериозни сътресения всички искаме да се  чувстваме сигурни и защитени и да разчитаме на общата солидарност, но очевидно във времената, в които няма кризи солидарността остава на заден план.

Около кризата с коронавируса отново излязоха тревожни данни, че сивата икономика у нас надвишава 30%. Имате ли такива данни във Вашето министерство и правите ли проучвания в тази посока?

Да, както посочих, част от безработните няма да могат да получат обезщетение или ще получат много ниски обезщетения, тъй като техните осигурителните права не са били защитени. Друго, което прави впечатление е, че по мярката 60/40, когато говорим за плащания, средният осигурителен доход е много нисък. Той е около 700 лева. Това са практики, въпроси и теми, по които би трябвало да водим сериозен дебат в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като продължава да се насажда недоверие по отношение на солидарната система и по отношение на държавата, а от друга страна се вижда, че това е единствената най-сигурна защита и това е всъщност и системата, на която всички разчитат, когато имат проблем. В последното проучване, с което се запознахме, проведено от Алфа Рисърч, което излезе в началото на май, се цитираше, че ¼ от останалите без работа заради кризата не могат да се регистрират, тъй като са работили без договорни осигуровки. Притеснителен е фактът, че сред тях преобладават млади, слабо образовани, нискоквалифицирани граждани и това вероятно ще постави отново в съвсем близко бъдеще проблема с младежката безработица.

Дайте Вашата лична прогноза с колко ще нарасне безработицата у нас до края на настоящата година.

Аз съм оптимист за това, че ние ще успеем да задържим нивата на безработица и няма да има големи сривове до края на годината преди всичко заради мерките, които взимаме в момента и особено заради ефективността, която дава мярката 60/40.

Личната ми прогноза е, че нивото на безработица ще се повиши до 6,5% до края на годината, като за сравнение мога да Ви кажа, че в конвергентната програма на Министерството на финансите се прогнозира 6,2%, а Европейската комисия прогнозира около 7% безработица на трудоспособното население у нас.

Все пак аз мисля, че има още време, за да видим какво ще се случи най-вече по отношение на тези 3 месеца, които са много ключови, особено от гледна точка на туризма. Най-директно засегнатите сектори са именно туризмът, ресторантьорството и хотелиерството, транспорта и търговията на дребно.

Знаете, че ние планираме конкретни мерки по отношение на подкрепа на транспорта през оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Обявихме вече, че ще имаме възможността да отпускаме по 290 лева за подкрепа на заетостта в този сектор. Тази мярка ще може да действа паралелно с мярката 60/40 след 1-ви юли.

Съответно по отношението ресторантьорството и хотелиерството също се предвиждат различни мерки. Възможно е в бъдещата мярка 60/40 хотелиерството и ресторантьорството да са известен акцент, тъй като наистина са едни от най-засегнатите, заедно с търговията на дребно.

Така че с всички тези мерки, включително и мярката за микро и малките предприятия от 173 милиона, към които правителството се очаква да добави още средства от оперативните програми, така че да достигне може би до около 200 милиона. Микро и малките предприятия всъщност са едни от най-рисковите и с мерките, които се предприемат в това отношение мисля, че ще бъде добре, за да не се увеличават допълнително нивата на безработицата. Така че пак казвам – моята прогноза е за максимум 6,5% безработица в края на тази година.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!