Вицепремиерът Асен Василев се обърна към депутата от ГЕРБ Кирил Ананиев след критики, отправени към икономическата политика на България, по време на днешния дебат за вот на недоверие към правителството. ДЕБАТИ.БГ публикува цялото изказване на Василев:
„Моето изказване е насочено към г-н Ананиев и доста нескопосаните мотиви за този вот. Колеги, трябваше да изберете нещо друго, а не икономическата политика. Нека да започна от там, г-н Ананиев, вие казахте, че в момента правителството води „политика на висок дефицит, растеж на вноса, заробващ дълг, и че фискалният резерв е на критичният минимум“. Започвам ред по ред:
Висок дефицит: Дефицитът е 4,1% с ковид мерките, 2,5% без ковид мерките – точно както беше одобрен от парламента в края на януари и вие също гласувахте за този бюджет. Това е дефицитът в България и той е един от най-ниските дефицити в ЕС тази година. На начислена основа е с 1% по-висок, от този който казах.
Растеж на вноса: При 55% ръст на цените на горивата и 3 пъти ръст на цените на газа – и двете ги внасяме, не знам дали за някои това е новина, но няма как да не нарасне вноса. Добре е обаче, че износът расте доста. Когато махнем ефекта на инфлацията расте с 20%. Износът колеги расте не заради вашата опорка, че изнасяме оръжия, а в абсолютно всички сфери на икономиката.
Заробващ дълг: Ние заварихме дълг от 31 218 000 000 лв. Към момента дългът е 30 462 000 000 лв. или той е намален. Ако дългът който имаме към момента е заробващ, значи вие сте заробили държавата. Но той не е заробващ, защото България продължава да има третият най-нисък дълг към БВП в ЕС, защото нашият дълг към БВП е 25% при минимално изискуемо условие, тоест максимален позволен дълг от 60% по Маастрихстките критерии. Хърватска беше приета в Еврозоната с 80% дълг към БВП. И Хърватска ли е заробена? Германия има над 100 дълг към БВП. И Германия ли е заробена?
Това, което ние виждаме в момента е нисък дълг, дължащ се на дълга политика в България, която и вие сте провеждали. Тази политика е държала основните параметри на държавата ниски. Когато приемахме бюджета ние имахме много сериозно различие с вас по това дали ниските параметри като цел си заслужават и моят отговор е не. Ниските параметри на дълг и дефицит не трябва да идват за сметка на това хората да обедняват, и не трябва да идват за сметка на това държавата да не прави инвестициите, които са й необходими. Тези ниски параметри, заедно с огромното количество кражби на публичен ресурс, са причината да нямаме пътища, болници и нормално образование. Пенсионерите, когато ги заварихме, милион и половина от тях бяха под линията на бедност. Сега вече не са.
Хората може би се чудят дали философията, която вие им предлагате по името на един финансов министър т.нар.“постна пица“ е това което предлагате на българския народ. Или по-балансираната политика, което това правителство води е по-добра и нека ви прочета как се отнасят към тази политика тези, които трябва да дават заеми на България – международните инвеститори:
Рейтинг на Фич от 18 юни: „Икономическото развитие през първото тримесечие на 2022г. се задържа изненадващо добре. Фич рейтинг продължава да очаква умерено ускоряване на растежа през 2022г. до 3,8%, дължащо се до голяма степен на по-силните инвестиции, свързани с фондовете на ЕС. Фич рейтинг прогнозира че бюджетният дефицит ще се увеличи до 4,9% на начислена основа, придвижен предимно от мерките за подкрепа. Фич очакват, че дефицитът ще намалее до 2,9% през 2023г с намаляване на натиска върху разходите. Въпреки по-големите дефицити нивото на държавния дълг на България ще остане много ниско в сравнение със страните от ЕС и от тези с рейтинг БББ.“
Това са тези мерки срещу които вие се обявихте, а именно да оставим бедните бедни.
Никой не е притеснен нито от дефицита нито от дълга. Нека да видим как мислят немските ни колеги. Г-н Линднер – финансовият министър на Германия тук в София заяви :
„Поздравяваме и подкрепяме България в областта на държавните финанси, което е вдъхновение за нас. Изключително впечатляващо е постигнатото от България по отношение на финансовата стабилност. Ние можем само да се учим от българския опит и от прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост.““
