Доц. Атанас Славов е юрист, доктор по право на Университета на Глазгоу (2016) и доктор по конституционно право на СУ „Св. Климент Охридски” (2009). Преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Публична администрация“. Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), правен консултант в неправителствения сектор. От 2010 г. е последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Дружество „Гражданин“ (1999)., съосновател на Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ (2015)., член на Българската асоциация по политически науки. В момента е член на Изпълнителния съвет на „Да, България!“
Смятате ли, че отказът да откликнете на поканата на БСП спря съдебната реформа?
Нека уточним, че отказът ни да отидем на срещата беше логично след изявлението на Слави Трифонов, че няма да подкрепят правителство с третия мандат. Една такава среща за разговор беше безпредметна. Това, което има смисъл да се говори към настоящия момент, е да се намери консолидация на формациите, подкрепящи реформите с цел да бъдат приети няколко законопроекта в това Народно събрание. Те са свързани с преместването на Бюрото по защита на свидетели към Министерството на правосъдието; със закриването на спецпрокуратурата; с реформата в НСО и разбира се – актуализацията на бюджета. Един такъв прагматичен разговор би имал своето място.
Защо имаше забавяне по тези аспекти и по-конкретно специализирания съд. Публично имаше обединение около тях, но в същото време се получи забавяне и в момента не е сигурно дали ще финализират в този кратък срок?
Имаше забавяне на работата на НС, защото нямаше сформирани комисии, които да гледат законопроектите. Ако бяхме използвали това време първите няколко седмици именно за работа по законопроектите, вероятно повечето от тях вече щяха да са станали факт. Надяваме се, че въпреки обявеното намерение мандатът да бъде върнат във вторник, президентът ще даде достатъчно време в рамките на 10 дни, за да могат да бъдат приети точно тези законопроекти, които посочихме.
Как оценявате свършеното дотук от 46-тия парламент?
Част от законопроектите са минали на първо четете, важното е, че имат подкрепа, ако стигнат до 2-ро четене, където има голяма вероятност да бъдат приети. Това са промени, които поискаха българските граждани още от средата на миналата година, дано има достатъчно парламентарно време, за да ги приемем окончателно. Ако до 15 септември имаме време, смятам,ч е ще успеем.
Как ще коментирате срещата на главния прокурор с депутатите в правната комисия? Какво показа тя и доведе ли до резултати?
Обсъждането, което беше направено с главния прокурор, е една от много малкото възможности на българското общество да види какво се случва в прокуратурата. Единствената възможност на парламента да упражнява някаква форма на отчетност и контрол на прокуратурата. Не споделям тезата на прокуратурата, че е противоконституционно – напротив. С промените от 2015 в Конституцията е заложен точно този механизъм. Той трябва да се случва редовно, а не по изключение. Но виждаме как прокуратурата и по-конкретно главният прокурор успява да се изплъзне от опитите на българското представителство и съответно общество да получи повече информация. Тя засяга какви са стандартите за преценка на прокуратурата, какво се случва в нейни ключови органи, с едни аргументи, които звучат абсурдно и не отговарят на стандартите – например, че нарушават разделението на властите. Става въпрос за един минимум за отчетност и публичност на този важен орган. Това изслушване трябва да бъде поставено в светлината на реформите, които Демократична България по принцип иска да се случват по отношение на главния прокурор. Ние искаме по-засилена отчетност пред парламента, включително и възможността парламентът да гласува неговото освобождаване, ако има системно нарушаване на принципите на работа. Ако имахме такава действаща възможност, Гешев най-вероятно нямаше да е главен прокурор.
Използвахте думата „измъква”. Това на какво се дължи – на слабост в закона, на начина в призоваването му или на друго?
На първо място защото самият главен прокурор отказва да отговаря на конкретни въпроси като част от стратегията му да не допуска публичност на своята работа. Второ – има решение на КС от 2017-та. То казва, че главният прокурор може да дава информация, но не може да бъде питан по конкретни производства. Логично е да не може по конкретни производства, но не до степен да се отказва напълно информация. Още повече, че част от тези производства вече са известни на обществото чрез прокуратурата. Именно в тази неяснота се крие и това лавиране. Затова и искаме изчистване на процедурите.
Според вас кой е по-виновен за ситуацията, която се получи в момента – невъзможност да се излъчи правителство, фрагментиран парламент, много вероятни трети избори в рамките на година – избирателите или партиите?
Със сигурност отговорността е на формациите, от които зависеше излъчването на правителство. Основната отговорност е на първата политическа сила. Тя има конституционният ангажимент да започне преговори, да ги води по начин, който предполага постигане на консенсус или поне компромис. Но с първия мандат се случи точно обратното. Ултимативен подход и нежелание да се чуят аргументите на другите участници. Това доведе до провала на възможността да се излъчи правителство.
Какво коментира по същата тема депутатът от БСП Александър Симов – виж ТУК.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
